Каква е цената....?

  • 4 468
  • 75
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 423
Имах странен разговор днес, срещнах позната, поговорихме, видях, че е много добре и разговора тръгна към посока за цената.
Думите й бяха, че всичко в този живот има цена, въпроса е дали искаш да я платиш.
Замислих се и разбрах, че е права.
Наистина в този живот всеки плаща определена цена за живота, който живее.
Според нея тя плаща много голяма цена, за да живее по начина, по който живее в момента, аз и отговорих, че не бих платила.
Пример ще дам със себе си.
Имам неща, които много хора никога няма да имат ( нямам предвид материални неща), но според мен живота ми е взел много, някак съм си платила за да живея по този начин.
Равносметката - какво сте загубили за да спечелите....
Споделете.  bouquet

# 1
  • Мнения: 1 761
Никой не може да има абсолютно всичко.Според мен който е наясно какво иска и какво не иска- живее в хармония със себе си и света.
Например-искаш да имаш добра кариера-отдаваш и времето си и силите си и плащаш понякога с липса на семейство или проблемно такова,дълъг работен ден,много персонал...примери много...както и обратното-искаш да се радваш на щастлив семеен живот и плащаш друга цена ( компромиси,по-малки амбиции,по-ниски доходи).

Не,че всичко трябва да се измерва с цифри.за някои неща няма мерна единица.

Аз например имам прекрасен съпруг,точно такъв,какъвто винаги съм искала да имам и никога не съм вярвала,че наистина съществува.Понякога все още си мисля,че сънувам.
Цената за това,както казва един приятел,е,че трябваше да целуна цяло блато жаби,за да попадна на Принца.
Когато съм с мъжа ми и детето останалия свят не ме интересува кой знае колко.Научих много интересни неща за себе си точно от общуването ми с любимите хора и не бих го заменила за каквото и да било.
Та  за това си мисля и аз,Боболина,че имам нещо, което други нямат,но може би не е толкова важно за тях.

# 2
  • София
  • Мнения: 4 423
Много хубаво си го написала kartinka bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 3 099
Буболина, не забравяй, че се променяме. Променя се всичко в живота ни: нуждите ни, вярванията ни, мечтите ни, доходите ни. Това, което днес ти се струва "висока цена" утре може да се окаже добра сделка и разбира се - обратното. "Себе си" днес може би няма нищо общо със "себе си" след... 5, 8, 10 години. Дълга и условна е тази тема.

# 4
  • Мнения: 107
Аз пък си мисля, че наистина всичко си има цена и това е обяснено най-добре в икономиката. Извинявам се, че се отправям в тази посока, но наистина там е описано най-точно.
Живеем в свят, в който съществува ограниченост, което означава, че има недостатъчно ресурси за задоволяване на всички наши нужди и желания и затова трябва да правим избор.
А избирайки, ние се лишаваме от едно, за да получим друго.
На мен лично, това се случва ежедневно.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 423
Ще разкажа още един случай.
Жената се жени, няма представа какъв е човека ( познават се малко време), забременява, проблеми, мъжът мечта, се превръща в звяр.
Започват обиди, унижения, тормоз, безразличие...., но вместо да вдигне гордо глава , жената я навежда ( чувства почти няма тя, всичко е пари) и остава.
Плаща ужасно висока цена - в очите му не е човек, в очите му е една прислужница и домашна проститутка.

# 6
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз пък мисля, че това не са нормални отношения, живот, ситуация ... когато живеейки , прехвърляш в съзнанието си идеята, че всичко си има цена и трябва да плащаш цена и т.н... извинявай, не искам да развалям темата

# 7
  • София
  • Мнения: 4 423
Не, не я  разваляш, напротив  bouquet
Искам да прочета различни мнения.
До днес не съм се замисляла, дали нещо има цена, каква е...., но от днес е различно.

# 8
  • Мнения: 3 423
Плаща ужасно висока цена - в очите му не е човек, в очите му е една прислужница и домашна проститутка.

Цената е това, което си готов да платиш
за това, което получаваш. Щом си платил,
значи е струвало точно толкова. Не го мисли.
Така и така е постфактум, квитанцията - издадена.

Последна редакция: пн, 31 дек 2007, 00:03 от Liska

# 9
  • София
  • Мнения: 4 423
Цената е това, което си склонен да платиш
за това, което получаваш.

Това е истината Лиске, но дали не е прекалено висока понякога, дали едни ден ще страдаме за това, че сме се подвели да я платим?

# 10
  • Мнения: 3 423
но дали не е прекалено висока понякога, дали едни ден ще страдаме за това, че сме се подвели да я платим?

И в този смисъл искам да те питам, Бубси, какво точно
значи подписът ти: Лягането с жена винаги има цена. Винаги.
Не непременно в пари, но мъжът винаги плаща за това!

Мъжът плащал. А жената кво прави - обира каймака ли?
Или си отваря сметка. Или какво?

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Да, и аз отдавна питам за тоя подпис.

# 12
  • Мнения: 4 651
Равносметката - какво сте загубили за да спечелите....

Идея нямам. Не мисля, че човек може реално някога да си направи равносметка.

# 13
  • София
  • Мнения: 4 423
Е, сега разбор на подписа ли да правя? ooooh!
Мъжът плаща винаги, ами винаги - с пари, с чувства, с промяна, с начин на живот, с работа...
Жената... плаща с това, което продава и пак остава нейно.

# 14
  • Мнения: 1 470
Живота който аз живея,е живота за който съм мечтала!
Ето равносметката:

Имам-Добър мъж,който се грижи за мен и децата ми,и ни обича,на който вярвам,и макар да не е от най-романтичните,ще му бъда вярна,защото освен че много го обичам,и го уважавам.Имам три страхотни дечица,здрави,умни,и достатъчно палави...Имам уютен дом,за сега е малък,но с тенденция да го разширим в най-скоро време...Имам семеен малък бизнес,който ни храни вече десетина години,кога повече,кога по-малко,и се надявам да си остане така...Имам точно толкова колкото ми е нужно,и за това съм благодарна на Господа!!!Щастлива съм,обичана,и свободна по своему...

Отказала съм се заради това:
От предишният си скитнически начин на живот-наскитах се,и вече всичко ми стана безинтересно,ако няма с кого да го споделиш...От наследственни имоти-за да не може никой да ме командва,и да ми се бърка...От протекциите на високопоставени личности,с голямо желание да те притежават...От учението като приоритет,защото макар и да ми се отдават науките,самото учене не ми се отдава/не че не уча сега,но това е между другото/...

Не знам дали човек се променя,не знам дали за мен перфектният начин на живот,ще бъде перфектен за моите деца,в смисъл че нещата от които съм се отказала,може да са техни мечти,които заради мен ще са пропуснали,макар и в момента да съм стигнала почти нулевата точка от към материалните неща,демек наваксала съм за децата си всичко което съм имала на техните години преди да се откажа,а и много отгоре...Но знам че е много важно човек да живее така както той смята че му е нужно,а не както му се налага от вън...Дори ако се налага да поттъпче 20години от живота си,в името на свободните след това оставащи... Hug

Общи условия

Активация на акаунт