Болезнената обич към сина и съответно ревността му към него спрямо останалите жени според мен се дължи на липсата на обич между съпрузите или по-точно липсата на обич между родителите на сина.Вие как мислите? 
- Публикувана: 30 дек. 2007, 11:21 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2007, 16:00 ч.
За причините и следствията
Болезнената обич към сина и съответно ревността му към него спрямо останалите жени според мен се дължи на липсата на обич между съпрузите или по-точно липсата на обич между родителите на сина.Вие как мислите?
Едва ли. И не "ревността му", а само "ревността".
4акам да се видя свеки, тогава ще дам отговор, кое как! досега не се меся при момите на сина ми, само напомням за презервативите! важното е да си е уцелил ме4тата, моята е да си живеят добре!
това за липсата на оби4 м/у съпрузите и болезнена ревност, нещо не ми е резонно! няма корелация едното с другото! има си майки, които прекалено се месят и деспоти4ността се изявява през по-зрелите години като намеса с/у снахата!това са ония майки , които не дават да дишат на синовете си, не им дават да паднат, да се ударят или да бъдат малко непослушни и да си 4упят главата!не им дават да си живеят живота, а те го управляват! има два слу4ая, които наблюдавам, на определена възраст синовете прекратяват всякаква намеса в живота си от страна на родителите, другият вариант се знае и е доста 4етен в д и с !
това за липсата на оби4 м/у съпрузите и болезнена ревност, нещо не ми е резонно! няма корелация едното с другото! има си майки, които прекалено се месят и деспоти4ността се изявява през по-зрелите години като намеса с/у снахата!това са ония майки , които не дават да дишат на синовете си, не им дават да паднат, да се ударят или да бъдат малко непослушни и да си 4упят главата!не им дават да си живеят живота, а те го управляват! има два слу4ая, които наблюдавам, на определена възраст синовете прекратяват всякаква намеса в живота си от страна на родителите, другият вариант се знае и е доста 4етен в д и с !
Болезнената обич, обсебването и ревността се продукт на вътрешни дефицити.
Разни дупки в отношенията между съпрузите ( по-точно любовта на мъжа към жената) може да е един от тях, да.
Предполагам, че някои жени приемат синовете си за 'мъжа, който никога няма да ги напусне", за даденост без конкуренция. Стряскат ме подписи , като " моята голяма любов е на 1 год и 3 месеца" например. Такива жени, които получават голямата любов от сина си, а не от мъжа си един ден ще имат проблеми с неговата голяма любов. ( на сина, имам предвид).
Разни дупки в отношенията между съпрузите ( по-точно любовта на мъжа към жената) може да е един от тях, да.
Предполагам, че някои жени приемат синовете си за 'мъжа, който никога няма да ги напусне", за даденост без конкуренция. Стряскат ме подписи , като " моята голяма любов е на 1 год и 3 месеца" например. Такива жени, които получават голямата любов от сина си, а не от мъжа си един ден ще имат проблеми с неговата голяма любов. ( на сина, имам предвид).
Нямам син, но никога не съм разбирала разликата между това дали имаш дъщеря, или син. И по какви причини майките на синове се държат по този начин, след като децата им пораснат и станат големи мъже. Едва ли проблема е във взаимоотношенията между родителите на децата.
Може би проблемът не е в майките, а в децата им. Т.е. - за дъщерите майките им си остават майки - любящи, загрижени и т.н. А майките на мъжете им - зли, завистливи, ревниви и бъркащи се в живота им свекървещици.
И като се замисли човек - и едните, и другите, и третите са все жени, вечно борещи се и вечно не можещи да разделят хората, които обичат...
Що така мъжете не се вълнуват особено от тези неща?
Може би проблемът не е в майките, а в децата им. Т.е. - за дъщерите майките им си остават майки - любящи, загрижени и т.н. А майките на мъжете им - зли, завистливи, ревниви и бъркащи се в живота им свекървещици.
И като се замисли човек - и едните, и другите, и третите са все жени, вечно борещи се и вечно не можещи да разделят хората, които обичат...
Що така мъжете не се вълнуват особено от тези неща?
И като се замисли човек - и едните, и другите, и третите са все жени, вечно борещи се и вечно не можещи да разделят хората, които обичат...
Що така мъжете не се вълнуват особено от тези неща?
Болезнената обич, обсебването и ревността смятам, че изпитват жени, които страдат от манията да са център на внимание, които не могат да осъзнаят, че децата не им принадлежат, а имат свой собствен живот. И съм сигурна в това, че жена, на която мъжа й не обръща достатъчно внимание се превръща в досадна, ревнива и обсебваща майка. Примери имам много.
Вкопчваш се в някого и той ти става идея фикс и смисъл на живота и тъй като съвсем нямаш свой собствен живот, живееш неговия и постъпваш както ти намериш за добре. И ревностно си браниш територията и живота. Ако го изтървеш - оставаш съвсем без живот и не ти остава нищо друго освен да умреш. Това обяснение го чух след като попитах една пристрастена към дъщеря си, обаче, майка и отначало малко се шокирах, но като размислих, открих, че има някаква логика все пак. Което не ми пречи да мисля, че такива хора не са съвсем наред с главата. Та тя успешно беше провалила и трите брака на дъщеря си, накарала я беше да направи и два аборта (че никой друг не им трябва да им пречи на щастието) и сега са си сами двечките.