Няма светлина в тунела

  • 4 340
  • 41
  •   1
Отговори
Здравейте момичета,
дълго време само четох из форума и не събирах смелост да напиша и аз за поредната драма.
Имам втори брак от 8години и за съжаление виждам как всичко се разпада пред очите ми, а аз не мога да направя нищо. Но нека започна по-отдалече. Бях уважавана, финансово-независима /спокойно мога да кажа богата/ и щастлива по свой начин с детето си / от първия брак имам дъщеря, която е вече на 17години/. Бях изключително весел, общителен и оптимистично настроен човек. С настоящият ми съпруг се запознахме на едно парти в нас - това, което знаех за него е, че е скромен, с доста добра работа млад мъж. Харесахме се веднага, незнам защо но в него видях мъжът, който може да е чудесен съпруг и баща на детето ми.  След по-малко от година вече бяхме женени. Но нещата не се оказаха такива, каквито изглеждаха на пръв поглед - съпругът ми се оказа абсолютен темерут- не искаше никъде да ходим, никой да идва в нас - ще кажете това се преживява - да, преживях го. Работата ми беше свързана с много командировки в чужбина - преди всяка командировка ставаха луди скандали, че той не може да понесе  да ходя някъде си и да контактувам само с мъже, още непристигнала и се почваше едно звънене по GSM-a - това е краят, събирам си багажа - ще кажете , че и това се преживява- да, почти спрях да пътувам в името на семейството. Решихме, че искаме още едно дете, но след като направих 2 спонтанни аборта, съпругът ми си събра багажа и каза, че ако не продам дела си от фирмата - край. Той искал да има истинско семейство и истинска съпруга. Толкова бях обладана от мечтата да имам още едно дете, че броени дни след втория аборт продадох дела си и вече бях добра съпруга. Станах идеалната, когато забременях и родих още едно момиченце- най-прекрасното дете на света. Аз се превърнах в чудесна майка и съпруга, но с течение на времето отношението на мъжът ми към нас започна да се променя. Той ни бил хранил / не коментираме че се нанесе в четиристайният ми чисто нов обзаведен апартамент само с едно пликче бельо и два чифта панталони/, започна да се кара с голямата ми дъщеря за какво ли не - виждам, че самото и присъствие вече го дразни. Тя обаче порасна и не му мълчи. Нон-стоп стават скандали, когато се засекат вкъщи. Спря да говори с мен, вече нон-стоп си гледа телевизия в хола, а аз седя на компа в детската стая. Даже и да отида при него и да се опитам да поговоря - не се получава. Виждам как животът ми се разпада пред очите ми и незнам как да постъпя. Мислила съм да си потърся работа, но малката сега тръгна на градина и доста боледува - една седмица ходи, три- се гледаме. Пък и кой ли ще вземе 40-годишна жена на работа, особено като не съм работила повече от 3 години.  Когато споменах, че може би трябва да помисля за работа, мъжът ми отговори - и какво,  ще отидеш да работиш за 500лв., що не си гледаш детето. Вече почти не си говорим- аз станах затворена, тъжна, умислена, вече нямам приятели, нямам работа, самотна. Имам обаче ужасен съпруг, който сама си избрах, голяма дъщеря, на която осигурих ужасен живот и малко невинно ангелче, което присъства често на нервни изблици от моя страна. Незнам какво да правя, не виждам светлина и изход от тунела, в който влезнах. Нямам сили и увереност да почна отначало, а настоящето е пълен мрак.

# 1
  • Мнения: 3 423
Почни работа, не може да не са ти останали
контакти. И се освободи от тоя плазмодий.

# 2
  • Мнения: 7 718
Мисля, че съпругът ти е енергиен вампир. Оттърви се от него и всичко ще се нареди. Каката не може ли да помага за гледането на сестричката като е болна. Потърси си работа. Можеш и ще успееш.

# 3
  • Мнения: 157
Изритай го това мекотело през вратата,намери си работа и си гледай децата с кеф.Така може би бих постъпила аз в такава ситуация.Късмет и смелост ти пожелавам.

# 4
  • Мнения: 0
Мдааа, а бях чувал, че жените абичали мъжът да е "турчин"...

# 5
  • Мнения: 941
Щом веднъж си се справила и сега ще се справиш. Само трябва отново да повярваш в себе си и да го изриташ!
успех!   bouquet

# 6
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Мисля, че съпругът ти е енергиен вампир.
Много вярно  Peace Трябва да си намериш работа и да излезеш от къщи. Кажи му, че настояваш за развод и само гледай как ще се обърне палачинката. Такива обичат да доминират над по-слаби и уязвими хора. Когато срещнат силен отпор, много бързо дават на заден. Пробвай.

# 7
  • Мнения: 950
Щом си била силна преди сигурна съм ,че и сега ще се справиш с тоз лигльо който ти се е натресъл .Давай смело напред  и може би заплата от 500 лв е по-добре пред живота който водиш в момента с въпрожният "мъж".  Peace

# 8
  • Мнения: 420
Стежни се и изрови в себе си онези неща, които са ти позволили преди да се омъжиш за този плазмодий, да бъдеш това, което си била. Друг избор нямаш. Не си такъв човек. щом преди си стигнала до определено ниво, значи не си мекотела булка, търпяща простотиите на , хм, комплексар , да го наречем.
В момента живея в почти подобна ситуация, с тази разлика, че нямам тук апартамент, нищо нямам, не че ми пречи това, но това потъпкване на достойнството, самочувствието, себеуважението, са ми до болка познати.
Успех ти желая, мила, дано бързо вземеш решение! Само това е трудното, после търсиш начин да реализираш..
 Hug

# 9
  • Мнения: 393
  Като за начало говори с голямата си дъщеря-сподели какво чувстваш и какво си намислила-заедно може да измислите нещо по-добро,да си помогнете да е по-леко.После ,все ще има и още някой приятел на когото можеш да разчиташ(вече за по-малката),а може би и за работа.А от това имаш нужда-за ново начало,за промяна,за себеуважение...И няма значение че си 40-опита и знанията,няма кой да ти ги вземе!
  Давай,а ако говедото се запъне......ти си знаеш Peace

# 10
  • Мнения: 54
Била си силна и независима жена, СТАНИ ОТ НОВО!
Можеш!
Едната дъщеря ти е вече голяма, но помисли за другата.
Помисли и за себе си!
Събери сили и ПОВЯРВАЙ!
Живота не свършва на 40.Намери си работа, хоби, завържи контакти.
Детенцето пак ще си го гледаш.А и то иска да вижда майка си щастлива.
За мъжа ти нищо не искам да казвам.
С него или без него, опитай се да бъдеш независима.

# 11
  • Мнения: 804
Потърси старите си приятели и партньори.
Върни се на работа и махни от живота си този комплексар.
Дори само отношението към дъщеря ти е достатъчно за да му покажеш вратата.

# 12
  • София
  • Мнения: 12 552
Веднага ти казвам какво аз бих направила. Бия му шута ама така, че да си счупи главата по стълбите. Продавам четиристайният апартамент и купувам двустаен. С разликата живеем и храня децата, докато си намеря работа. А на мекотелото му спретвам такъв бракоразводен процес, че ум ще му зайде. Включително голяма издръжка.

# 13
  • Мнения: 1 835
О-о-о, мила, недей така, не се отчайвай! Та хубавите години тепърва ти предстоят. Животът не свършва на 40, особено ако си с престижна и търсена професия. Ако продължаваш да живееш по този начин, ти ще се разболееш - и психически,  и физически. Имаш право да харесваш живота си и да го подредиш така, както си го представяш. Направила си грешка - случва се, но това не е края. Време е да я поправиш. Решение има - само трябва да го вземеш и да направиш нужното, за да го изпълниш. Имаш много важно предимство - собствено жилище - това е солидна основа, възползвай се от нея, за да изградиш живота си. Дъщеря ти е голямо момиче - първо, ще те разбере и подкрепи, второ, ще помага, и трето - с нищо не е заслужила да живее в такава обстановка. Нито пък малкото ти детенце. Не позволявай на мъжа ти да те комплексира - той точно това цели - да да си слаба и безпомощна, за да търпиш всичко това. Но ТИ НЕ СИ ТАКАВА - ти си силна е независима жена, можеш без него, ще се справиш - вече си го правила!

# 14
  • Мнения: 197
Здравей!  От написаното лъхат чувства, в които разпознавам себе си, с тази разлика, че нямам твоя житейски опит. За съжаление готов отговор не мога да ти дам, най-малкото , защото и аз го търся за себе си. Но не казвай, че няма светлина в тунела. Всъщност исках просто да ти напиша какво ми каза една жена, която не ме познава, просто се разминаваме по коридорите на блока с нея. Тя ми каза: "На един мъж винаги му е по-лесно да има кой да шета вкъщи"....... Сигурна съм , че един ден като започнеш работа (едва ли смяташ да стоиш цял живот вкъщи)ще си припомниш коя и каква си била и тогава вероятно ще ти е по-лесно да вземеш  решение. А колкото до неувереността-психолозите казват, че най-добрия начин да се справим със страховете си е да се изправим срещу тях Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт