Ето една от най-хубавите ми години,и най-вече лета,в моят живот,бе лятото на 94година...Помня как отборът ни по футбол печелеше победа след победа...Помня еуфорията по улиците на София...Помня как повечето ми приятели се сгаджиха именно тогава...И как за първи път дупета ми правеха място да мина с усмивка-по това време бях луда тинейджърка/пънкарка...
Помня със хубаво също и 93година,тогава някак си като че в България навлизаше нова епоха...София се напълни с лъскави магазини и кафенета,хората бяха някак по ведри и усмихнати,помагаха си някак...Обичах да вървя по Витошка с приятелката ми,и правехме невинни лудории,и никой не ни обвиняваше че сме невъзпитани,или простачки-като например хващахме си хора/държехме се за ръце,и като видим някой готин тип,или някоя веселячка и хоп,обгръщахме го между нас...Или минавахме по някой пазар,и молехме да си зобнем нещо,от тук черешка,от там ябълка,и всички ни разрешаваха,и ни се усмихваха...Колко пъти дори таксиметраджиите са ни прибирали за левче...Просто хората някак бяха изпълнени с оптимизъм,бяха весели,бяха добри...
Ей за такива неща разкажете!Да си спомним че не сме сив народ,а в нас има много цвят...