Не знам дали темата ми е за тук, но аз все пак реших да питам вас. Намирам се в следната ситуация: малкият ми син е на година и четири месеца, а пък аз май съм бременна 
. И сега се чудя, как ще се справям бременна с малко дете, което още е почти бебе и трудно управляемо? Например, често ми се налага да го вдигам: за да го сложа в леглото му, на столчето за хранене, в количката или по друг повод. Също така той буйства и рита докато го обличам и му сменям памперса. Като сме на разходка, често се налага да го вдигна и преместя, ако той например не иска да излезе от калта. На всички ви е ясно, че докато се роди бебето (през декември), а и след това малкият ще си е бебе, няма да е самостоятелен и няма много да може да му се обяснява, а понякога ще трябва да го нося и на ръце. А аз се притеснявам, че като полагам толкова много физически усилия покрай него, да не навредя нещо на бебето. В домакинството имам помощ и това не ми е тежест, обаче за малкия се грижа аз и така ще продължава да бъде. Таткото помага само вечер, в събота и неделя.
Моля ви споделете, как прекарахте втората си бременност и как съчетавахте отглеждането на малко дете и бременност.
Ще ми бъде от полза. Благодаря.
. И сега се чудя, как ще се справям бременна с малко дете, което още е почти бебе и трудно управляемо? Например, често ми се налага да го вдигам: за да го сложа в леглото му, на столчето за хранене, в количката или по друг повод. Също така той буйства и рита докато го обличам и му сменям памперса. Като сме на разходка, често се налага да го вдигна и преместя, ако той например не иска да излезе от калта. На всички ви е ясно, че докато се роди бебето (през декември), а и след това малкият ще си е бебе, няма да е самостоятелен и няма много да може да му се обяснява, а понякога ще трябва да го нося и на ръце. А аз се притеснявам, че като полагам толкова много физически усилия покрай него, да не навредя нещо на бебето. В домакинството имам помощ и това не ми е тежест, обаче за малкия се грижа аз и така ще продължава да бъде. Таткото помага само вечер, в събота и неделя. Моля ви споделете, как прекарахте втората си бременност и как съчетавахте отглеждането на малко дете и бременност.
Ще ми бъде от полза. Благодаря.
Непрекъснато се налага да я вдигам /живеем на 4 ет. без асансиор и я нося постоянно по стълбите нагоре-надолу 
/! Но бремеността ми протича почти незабелязано и много бързо покрай нея! Не усещам кога минава времето! Аз също съм сама с нея по цял ден а и таткото ни в повечето случаи работи и събота, че понякога и неделя!
Но се надявам периода на нагласата бързо да отмине и да мога да продължа да й обръщам внимание, колкото ми се иска (още повече,че в първите месеци бебетата само спят и ядат). 
. Съветвам те доколкото е възможно да си улесниш живота. Какво направих аз - преместих големия да спи на легло без решетки, сложих го да яде на нормален стол, започнах усилено да го уча да се справя и сам - обличане, хранене и т.н. Не съм искала да порасне по-бързо, но поставих началото за да ми е по-лесно после, доколкото е възможно разбира се.
За съжаление или може би за радост, при нас раждането на бебето ще бъде предшествано от друго щастливо събитие - нанасяне в първото ни собствено жилище и отделянето на малкия в самостоятелна стая. Нямахме намерения да пришпорваме много събитията, обаче сега ще трябва за да може малкият да свикне да спи отделно на голямо легло. Може би като начало големият ми син ще нощува при малкия (макар, че ще си има негова собствена стая), за да можем да намалим стреса донякъде. Ох, добре че вече идва ваканцията, та няколко месеца поне няма да хабя нерви с ученето на баткото. А пък се надявам и той малко да помогне като повече си играе с него, поне докато е във ваканция. 
