Отварям темата с идеята да споделяме весели и тъжни истории от всекидневието си.
Давам тон с една тъкмо трагикомична история. Главно действащо лице е един семеен познат. Вече го представих в една друга тема...
Та пристига този познат, търси мъж ми. Но, момче от село, много строго възпитано с жени да не говори и все в земята да гледа. Голям дерт ми е, че не знам как да го третирам, като мебел или като гост. Сяда си на стола и внимание не търси, дума не продумва. След кратък монолог за времето, решавам, че мога да си свърша някоя работа из къщи, поошетах си около него и се заиграхме с децата. А за момчето да поясня, не съм виждала майка му, но си я представям като много страшна и много болна жена. Тръгне ли сина и да си намира работа в друг град, тя пада на смъртно легло и 40 доФтори не могат да я изправят на крака, а и не могат да и открият какво и е...Та покрай тази жена научих за всички видове алтернативна медицина, то не издирвахме ирисолози и не знам какви си още. Него ден момчето дошло за поредното странно изследване-на генетични болести по ДНК от косъм или нещо такова. Както си седеше този човек, като скочи, като се паникьоса: "Къде ми е косъма", вика, ама устните му треперят вече. Леле, кво му стана на този човек, какъв косъм го е патил, недоумявам аз. "Косъма, тука беше, в една хартийка"-опитва да обясни той. А аз все пак като прибрана домакиня, докато съм си шетала, съм му прибрала косъма и - в кофата, естествено. Отиваме на експедиция в кухнята и отведнага виждам хартийката и доволно му я подавам, той с треперещи ръце я разтваря и вече не може да сдържи плача си: "Ама косъма го няма вътре." Ами аз какво съм виновна, че си носи косъма увит на руло в хартийка и не го потпетил отстрани...Е, не е страшно, казвам аз, пак ще вземеш косъм от майка ти и ще го донесеш, не е последния, нали. Не, как щял да каже на ммамма, че го изгубил и докато се усетя, нашия изсипал цялата кофа за боклук върху току-що измития ми под. Чудя се да се карам ли, да го утешавам ли...Ми така де, животът му виси на косъм, аз тука за някакъв си под проблем ще правя. Рови, рови, пет вида косми събра, твърдо реши, че един от тях е на мама му, аз бих заложила на щерка ми, но важното е, че се поуспокои. Излишно е да казвам, че резултатите на майка му бяха перфектни 
Това е най-оригиналната ми история с гостенин, вие сте наред. Можем да обсъждаме всеки човек или явление в семейството ни, който ни е впечатлил , важното е да е весело...
Давам тон с една тъкмо трагикомична история. Главно действащо лице е един семеен познат. Вече го представих в една друга тема...
Та пристига този познат, търси мъж ми. Но, момче от село, много строго възпитано с жени да не говори и все в земята да гледа. Голям дерт ми е, че не знам как да го третирам, като мебел или като гост. Сяда си на стола и внимание не търси, дума не продумва. След кратък монолог за времето, решавам, че мога да си свърша някоя работа из къщи, поошетах си около него и се заиграхме с децата. А за момчето да поясня, не съм виждала майка му, но си я представям като много страшна и много болна жена. Тръгне ли сина и да си намира работа в друг град, тя пада на смъртно легло и 40 доФтори не могат да я изправят на крака, а и не могат да и открият какво и е...Та покрай тази жена научих за всички видове алтернативна медицина, то не издирвахме ирисолози и не знам какви си още. Него ден момчето дошло за поредното странно изследване-на генетични болести по ДНК от косъм или нещо такова. Както си седеше този човек, като скочи, като се паникьоса: "Къде ми е косъма", вика, ама устните му треперят вече. Леле, кво му стана на този човек, какъв косъм го е патил, недоумявам аз. "Косъма, тука беше, в една хартийка"-опитва да обясни той. А аз все пак като прибрана домакиня, докато съм си шетала, съм му прибрала косъма и - в кофата, естествено. Отиваме на експедиция в кухнята и отведнага виждам хартийката и доволно му я подавам, той с треперещи ръце я разтваря и вече не може да сдържи плача си: "Ама косъма го няма вътре." Ами аз какво съм виновна, че си носи косъма увит на руло в хартийка и не го потпетил отстрани...Е, не е страшно, казвам аз, пак ще вземеш косъм от майка ти и ще го донесеш, не е последния, нали. Не, как щял да каже на ммамма, че го изгубил и докато се усетя, нашия изсипал цялата кофа за боклук върху току-що измития ми под. Чудя се да се карам ли, да го утешавам ли...Ми така де, животът му виси на косъм, аз тука за някакъв си под проблем ще правя. Рови, рови, пет вида косми събра, твърдо реши, че един от тях е на мама му, аз бих заложила на щерка ми, но важното е, че се поуспокои. Излишно е да казвам, че резултатите на майка му бяха перфектни Това е най-оригиналната ми история с гостенин, вие сте наред. Можем да обсъждаме всеки човек или явление в семейството ни, който ни е впечатлил , важното е да е весело...
И така , баща ми имаше съмнения за диабет и не се чувстваше добре , а в същото време и телевизора в хола им се беше повредил . 
