Видяхме се 2-3 пъти,очаквах да има някакво разкаяние или и аз незнам какво.Явно подсъзнателно продължавам да мисля,че всичко ще се върне като в любовен филм с хепи енд.Нищо подобно-демонстрации,нападки,все се повтаря,че това било моя избор.Той вина за нищо нямал.А не е така.Кой от хубаво ще сложи черта на 7 годишна връзка,в която е вкарал и детето си?.Не си е посипал главата с пепел,напротив-изглежда добре,накупил си е нови дрехи,въпреки,че ми говори,че страдал и бил в дупка. А аз нямам желание за нищо.
Незнам защо го правя,връщане не може да има,нито аз ще му повярвам,нито детето ще го приеме отново.
Защо го правя? Какъв е този мазохизъм? Какво искам?! Какво очаквам? След всяко виждане съм като парцал,плача. Не е нормално да си го причинявам.
Дори му изпратих СМС,с пожелания за здраве
Не ме щадете! Помогнете ми да се осъзная! Някой от вас правил ли е такива простотии?
Мразя се,че си го причинявам,че се унижавам,че продължавам да търся нещо,което го няма и сигурно не го е имало.