Няма да преразказвам историята си, на кратко таткото реши, че отговорностите за семейство и дете му идват в повече, не се прибираше или се прибираше по нощите...искаше свобода, която аз му "дадох", събрах му багажа и така. От тогава минаха три месеца, не съм писала често във форума, опитвах се да се "събера", повече или по-малко успешно, да влезем в някакъв ритъм с детето-градина, работа, детегледачка ..светът се оказа не толкова черно място.Въпреки болката.
Поддържахме връзка със съпруга ми по тел. От време на време се виждаха с детето, наскоро говорихме много. Каза, че не можел без нас, че иска да опитаме отново.
Много мислех, знам-ще кажете там, където е чупено, трудно се лепи. Напълно съм съгласна, но реших, че съм длъжна да дам този шанс. Дори след това отново да мина през ада.
На този етап не се радвам, сякаш стъпвам по стъкла, а в мен усещането е за едно повишено внимание.
Надявам се всичко това да е за добро.
Пожелавам ви много здраве и любов!
Петя