Помните ли стихчета от вашето детство?

Наш`та маца пила бира,
качила се на байра,
и иска да декламира,
ала малката й главица нищо не разбира!

Moqta Kalina mnogo haresva:

Baba Meca ot medeca
lapa s lapa i se tzapa.
Po-dobro mi e deteto
ima karpa na vratleto

i

Stiga Mecho med si ial,
che mnogo si nadebelial
i kozuhat ot minalta esen ti e stanal mnooogo tesen!

Благодаря ти, мамо,
за топлия ти скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
за топлия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

     Това стихотворение го помня от детската градина и до днес го рецитирам на мама, а тя винаги много се кефи!   

Аз пък си измислях като бях на 6-7 годинки, имах даже едно миризливо тефтерче, в което си ги пишех и преди няколко дни го намерих на тавана. Ето и най-сполучливите

Мамо, мамо, я кажи,
колко баба ми тежи?
Мама рече веднага,
баба ти тежи цели 100 кила.  ( Почти вярно е това за 100те кила )

Коте мило, бързо и скокливо,
ела да те гушна и хапче да ти мушна.
Че си болничко нали,
знам, че главичка те боли.
Не идваш, лошо котараче!
за наказание ще ти отрежа едното мустаче        ( това е малко брутално )



   Баба ме кара да уча,
аз пък поливам цветята с маркуча            Тва пък кво е.



Мило папагалче,
Върни се, аз те обичам.
искам пак на рамо с теб да тичам.
Учех те да казваш "мама",
ах-горкият ти, сега те няма.
  По случай бягството на папагалчето ми.


Боли ме, боли ме, но не от раните по краката,
а от тези най-лютите-в душата.
Дома е пуст,
сърцето празно.
И не искам да си спомням за тоз черен ден,
денем мисля за теб, сънувам те нощем.
И скръбно в леглото роня тихи сълзи
в мисли, дали ще те видя пак,дали, но уви...
Смъртта победи!
Двама прители раздели.
На единия сърцето остави в гроба,
а на другия ориса да плаче вечно-това е смъртна прокоба!
А болката... болката е тъй силна,
боли, изгаря живота, радостта...
Сърцето плаче с кървави сълзи,
останаха само дълбоки, дълбоки и незаличими белези.


Това е за смъртта на ротвайлера ми.    Него съм го писала 4-5 клас


Имах и други-скорошни, но бяха 90% на английски и бяха в телефона ми, ама го откраднаха...


Не обичах да чета много стихотворения, обичах сама да си ги пиша.

А на последните листи от тетрадките има почти за всяка даскалка придружено с пищни карикатури

Два овена настървено
блъскат пътната врата
тра-та-та-та
тра-та-та-та.

Това е от една книжка, дето крокодилът глътнал слънцето и паднал мрак по земята и настъпила паника и хаос между животните. Накрая май много му се помолиха и той го върна. Много ярко си спомням емоциите, които предизвикваше у мен, но съм забравила името. Ако някой си спомня, нека ми помогне. 

Що не пееш мило птиче
що потрепваш тъй с крилца
ето тук си имаш всичко
и водица и зрънца
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки - железца
и прозорче с дивна гледка
къмто ведри небеса.
Тъй говореше детето
с нежни ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А навънка птички волно,
сбираха се и с ясен глас
сякаш думаха му милно
искаш ли да дойдеш с нас!
Трепва птичето с крилца
удря в пръчките челце
.............
стихва мъничко сърце

Финала нещо не го помня 

Много гневен носорог
погнал негър босоног
"Дълго бягах, край, немога
ще ме стигне носорога"
рекъл негъра и хоп
метнал се на клон висок
А животното горкото
рог забучило в стеблото
и под неговия рог
бликнал каучуков сок
Вече гоненица няма
каучика събират двама
и за тебе правят гума
та когато пишеш дума ако Г-то с К-то сбъркаш
сбърканото да изтъркаш.

Зайко плаче из горичката
изтървал си ръкавичката
"търсих тук, търсих там
ох къде е тя не знам"
Гарга грачи из горичката
знам къде е ръкавичката
не плачи и завчас
ще ти я покажа аз

Над гората сняг вали
Зайко гърло го боли
и сега лежи в леглото
нека да лежи защото
вчера както си играл
цяла шепа сняг изял

Пак лудува палав Снежко
трупа сняг от край до край
я обличай топли дрешки
и излез навън пойграй.
Станал чист и равен двора
???????????????????????
тичай скачай без умора
та голям да порастеш.


Тихо се сипе белия сняг
галено щипе бузките пак
де е на двора стария пън
Снежко затрупа
всичко навън

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере
колко си глупав Шаро сега
колко страхливо гледаш снега.


Прасчо прави нещо
пише писъмце
хванал химикалка
с двете си ръце
Прасчо Прасчо не така
пише се с една ръка
работа се върши с двете
Прасчо рече "грух грух
моля моля извинете"

Кате Кате Катенце
имаш ли си патенце
Как бе татенце
туй малко патенце
бяга из водата
а пък аз горката
ще си намокря
новата си рокля

Това ми беше любимото стихотворение
Сега на Габи пеем повече песнички - Мама ми купи днес, Сънчо и т.н.
Много и харесва:
Отпред, отпред на каручката
е седнала, седнала внучката
и вози я, води  я Марето
на дядо, на дядо магарето
друс-друс, друс-друс
иииииииииии

Това се прави като деетето е на краката и се друска.
Габи се опитва да пее и се друска сама.

Дъщеря ми изучава тази песничка в яслата, само че в малко по-друг вариант
И на нея много й харесва!

Ето я иде каручката,
отгоре е седнала внучката
и вози я, вози я Марето,
на дядо, на дядо магарето...

Има и втори куплет, който не мога да напиша, защото не съм го научила още.

Лилит споменава едно стихотворение, което и на мен не ми излиза от главата - за Таня.
дъщеря ми (сега е четвърти клас) е чула за него отнякъде - вероятно от някой учител или родител на съученик и ме попита, но аз помня само началото и края. можем ли да го възстановим с общи усилия?

на мен ми беше любимо лакомото мече:
мама меца е сърдита,
че синът й без да пита
още рано във зори
тръгнал в гъстите гори.
.....
не го помня цялото и до днес продължавам да издирвам книжката.

за юри гагарин и аз го рецитирах навсякъде - няма да забравя как ме записаха на предучилищна при баба ми в добрич и там все ме караха да го рецитирам - да видят какво знаят децата в софия. срамааам!

Помня го, цяло разказче беше, ако намеря книжката, ще ти го изпратя. Нататък беше нещо като:
Тя кого ли не попита
меченцето къде скита,
но напразно- не успя
 да открие и следа. 

ето ти ЛАКОМОТО МЕЧЕ
 

Песнички,баща ми много ни я пееше като малки:

Лисана петльо вози в количка за деца,
и в своите лапки носи кутийка със зранца,
котана в куп дантели,със шапка и перце,
с три мишки снежно бели танцуват менует.

Две мечки танц играят,а кон писмо чете,
а вълк в прегръдка зайче ,е взел като дете,
и няма в туй измама,това видях и аз,
чух кучето как"МАМА",изрече с гърлен глас.

Това е тъй прекрасно ,извиках с ясен глас,
озърнах се захласнат ,видях ,че бях на ЦИРК!!!

********************************************

На дивана под юргана,
коте мило се е свило,
Хърка-мърка недоволно,
прави се на болно.
И до него аз заставам,
аспиринче му подавам,
хоп,подскочи и избяга,
то от мен тогава.

Ах ти коте преструванче,
там на моето диванче,
колко сладичко се спи,
но те моля разбери,
че без мое разрешение,
тук не лягай вече ти
МЯУ,МЯУ

Това също майка ми ни ко казваше често
Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главица на моето рамо -
ден ти не можеш без мама.
Мама във чашката мляко налива,
сресва косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички -
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй Луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата във пара?
А самолета с какво ли се кара?
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама...
А след години ще станеш голяма.
Мъдрите книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
после ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна, ще стигнеш далече -
можеш, можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се вълнува и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавачът.
Друго не искам, три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Ето и няколко мои любими стихчета :