Как беше при вас?

  • 2 099
  • 22
  •   1
Отговори
Здравейте,мили момичета.
Не знам как да започна,за това ще карам направо-ще се сгодявам.
С приятеля ми сме заедно от четери години и половина.Много
го обичам-той е моята голяма любов и много се радвам,че ще живеем
заедно и ще бъдем семейство.
Но в същото време ми е много мъчно на майка ми,понеже някак си се чувствам все едно я изоставям.Тя много се радва за нас,но я виждам как тайно си бърше някоя сълза и ми идва и аз да плача и ми става едно криво.Когато сестра ми се омъжи и за нея много плака,
просто сме много привързани една към друга и не знам.....мъчно ми е.... как ще свикнем с това положение не знам.
Сигурно може да ви се стори глупаво,ама хем се радвам ,хем ми е гадно
При вас имаше ли нещо такова или само аз се хвърлям в някакви филми?

# 1
  • Мнения: 2 336
Майка ти сама ли остава?

# 2
Не,няма да е сама -с баща ми ,но винаги сме си били много близки и
за това се чувствам гадно Sad

# 3
  • Мнения: 2 336
Ще свикне!  Peace
Нормално е да и е криво, но смятам, че ще го преживее.
Или може да се нанесе у вас.  Laughing
Предполагам, че почти всяка от нас го е чувствала така. Сега обаче не бих се върнала да живея там.

# 4
  • София
  • Мнения: 5 074
Естествено е да си поплаква, та нали е майка. Къде от радост, че си щастлива, къде от мъка, че се отделяш от нея! Не я мисли, ще свикне, а ти гледай своя път в живота. Майките сме затова, да се радваме, да тъгуваме, да се ядосваме  bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 3 064
Не се чувствай гадно - малко е тъжно, но това е животът. Обратното е ненормално - децата да остават цял живот с майките си. Има майки, които го постигат - те са безкрайни егоисти, смятат, че децата им принадлежат. Просто се виждай с нея колкото е възможно, дано продължите да живеете в един град, и това е. Ако харесва бъдещия ти съпруг - още по-добре.

# 6
  • София
  • Мнения: 39 715
И на моята мама й беше мъчно, но ние искахме да живеем сами, без свеки, без мама.
Брат ми и мама живеят в чужбина. Мама ни беше на гости през лятото. Сега е на ред да проплаква за брат ми. Още не е женен, но тя вече си мисли какво ли ще стане когато и той я напусне.
Но такъв е живота.

# 7
  • софия
  • Мнения: 2 140
Рано или късно птичето отлита от гнездото.На майка ти това й е ясно сигурна съм.Наистина мъчно е,но в крайна сметка ти вече създаваш твое собствено семейство.Не унивай NaughtyПредполагам,че ако си щастлива и родителите ти ще се радват с тебе.

# 8
  • Мнения: 1 008
Аз живея от много малка сама и може би за това не мога да те разбера. Ако  съм на твое място бих се притеснявала,само ако майка ми е сама. При положение,че са си заедно с баща ти, не бива да ти е мъчно,а трябва да си изпълнена само с положителни емоции покрай предстоящото ти съжителство с приятелят ти.

# 9
  • Мнения: 243
Нормално. Laughing Аз съм плакала на сватби на мои приятелки Embarassed Предполагам някаква носталгия....знам ли Thinking Но няма нищо, за което да се притесняваш, щом не остава съвсем сама. Тя винаги ще си поплаква като е сама, както и ти ще правиш след време за твоите деца Simple Smile Такъв си е живота... :hug

# 10
  • Мнения: 3 376
Ооо,и аз си поплаквах за мама,когато заживяхме заедно с мъжа ми.Предполгам,че тайничко го е правила и тя  Wink  Всеки ден се чуваме по минимум един път,виждаме се колкото се може по-често и така...

Свиква се с времето да ти кажа.Просто е неизбежно,а и аз колкото и да съм привързана към родителите си не мога да си представя да имам семейство и да живея с тях.Ходим им редовно на гости,на всички празници сме заедно,те идват често у дома.
Големи приятелки сме освен това.
Така че връзката помежду ви няма да се загуби.След време ще се убедиш,че е така.

Всичко най-хубаво ти пожелавам и щастлив семеен живот  Hug

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 614
ОООО аз ревах  newsm45като магарица на свадбата ми през цялото време. Ред сълзи ред сополи.Фотографа   ми се караше че не може да направи една свястна снимка като за младоженка.Голям майтап беше-но сега като си го спомням - тогава бях подпухнала от плач все едно ме бе влачила река.Но времето лекува .Всичко си идва на мястото когато има разбирателство.
ЖЕЛАЯ ТИ ЩАСТИЕ! newsm51

# 12
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
Явно само аз съм някакъв изрод, който хич не си го слага на сърце...  Joy

Но... аз съм излязла от къщи на 13 години... първо учих в езикова в друг град на 80 км, а после в Университет на 240 км от вкъщи... с годините всички свикнахме да сме по-далече и като се омъжих изобщо не е имало промяна...
Сега се чувствам добре далече от мама и татко, защото, макар да ги обичам, не се понасяме за повече от 3 дни... Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 1 889
Явно само аз съм някакъв изрод, който хич не си го слага на сърце...  Joy

Но... аз съм излязла от къщи на 13 години... първо учих в езикова в друг град на 80 км, а после в Университет на 240 км от вкъщи... с годините всички свикнахме да сме по-далече и като се омъжих изобщо не е имало промяна...Сега се чувствам добре далече от мама и татко, защото, макар да ги обичам, не се понасяме за повече от 3 дни... Mr. Green

   Това все едно аз съм го писала.     bouquet

# 14
  • Мнения: 2 000
Много добре те разбирам. Аз също не мога без моята. Добре, че живеем на 100-ина метра една от друга и всеки ден се виждаме, че иначе ще ми е голяма мъка.

Общи условия

Активация на акаунт