Така или иначе ще се наложи да дам малкия на ясла,защото трябва да се върна на работа през април.Иска ми се да го дам още сега,за да свиква.Проблема е в това,че ми се свиди,жал ми е да го оставя целия ден без мен,струва ми се,че там ще му е мъчно за вкъши.А и той е още с памперс,не яде готвено,още си пие Аптамил 1-2 пъти в деня.Освен това не винаги спи на обяд.Въобще какво е в яслата?
- Публикувана: 20 дек. 2007, 17:29 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2008, 14:07 ч.
Искам да го дам на ясла,но ме е страх
В яслата е супер, ако попаднеш на грижовен и отговорен персонал. Можеш в началото да си го взимаш на обяд докато посвикне. Не се притеснявай, гладен няма да го оставят, ще се научи да яде (почти) всичко. За памперса също няма проблем, там ги преобуват, седят на гръне, мият ги.
Поне така е в нашата ясла.
Поне така е в нашата ясла.
пробвай да го дадеш за да видиш как ще се чувства той,на едни деца им харесва на други не.Ето например моя малкия хубостник ходи вече 4 месеца само сутрин от 8.30 до 12.Отказва категорично да седне с другите деца на масата да се храни и също така категорично отказва да седне на гърне,когато му се прави неща отива при някоя лелка и и казва че има пиш и те го изпишват и то задължително прав.Не могат да излязат на глава с него и го остават по неговите правила.В НАЧАЛОТО БЕШЕ МНОГО НЕЩАСТЕН,НО СЕГА ПОСВИКНА.С другите си деца съм нямала такива проблеми.Ходеха си с желание и спазваха всички порядки./всичките бяха в една и съща ясла с един и същ персонал/Така,че всичко е много индивидуално.
Не го давай, щом си вкъщи.
Абсолютно. Аз искам да изчакам до градината, да видим как ще стане от към пари.
Когато детето тръгва на ясла(градина) родителя трябва да е спокоен . Децата усещат родителите си и ако почустват, че родителя се притеснява се засилва и тревогата у детето и го приема за нещо много страшно щом мама се притеснява.
На Йони му говорех колко хубаво е там и как ще играе с децата и аз самата си повярвах в това и той много бързо свикна. После като продължи в градината се оказа, че половината деца са от яслите и се познаваха. Сякаш за тях не беше нещо ново. Имаше и непознати за тях деца, но на другите им беше малко по-трудно да се адаптират. Вече всички са приятелчета.
На Йони му говорех колко хубаво е там и как ще играе с децата и аз самата си повярвах в това и той много бързо свикна. После като продължи в градината се оказа, че половината деца са от яслите и се познаваха. Сякаш за тях не беше нещо ново. Имаше и непознати за тях деца, но на другите им беше малко по-трудно да се адаптират. Вече всички са приятелчета.
Винаги съм била против това да дам детето си на ясла.
Пуснах го затова, защото в нашето ОДЗ децата от яслата са /уж/ с предимство за градината.
Но не съжалявам.
Всичко зависи от персонала. В нашата група и лелките, и мед сестри са много спокойни, позитивни, предразполагащи. Синът ми на 2г 2м е много привързан към мен, първите дни хлъцваше 2-3 пъти, но веднага някой от персонала го гушваше и заиграваше. Сигурна съм, че се чувства добре сред децата.
При нас сменят памперси /ние още сме с памперс, но го изпишват и обикновено е сух/, хранят ги, питат за любими неща и навици при заспиване и не само. Направиха им Коледно тържество с дядо Коледа, който правил фокуси с зайчета и гълъби. Снимаха ги за календари. С две думи имат желание да доставят радост и позитивни емоции на децата.
От тази седмица спи следобед там и дори като отида да го взема следобед иска още да играе
Та съвета ми е: Пробвай и ако му хареса - продължавате напред!
Пуснах го затова, защото в нашето ОДЗ децата от яслата са /уж/ с предимство за градината.
Но не съжалявам.
Всичко зависи от персонала. В нашата група и лелките, и мед сестри са много спокойни, позитивни, предразполагащи. Синът ми на 2г 2м е много привързан към мен, първите дни хлъцваше 2-3 пъти, но веднага някой от персонала го гушваше и заиграваше. Сигурна съм, че се чувства добре сред децата.
При нас сменят памперси /ние още сме с памперс, но го изпишват и обикновено е сух/, хранят ги, питат за любими неща и навици при заспиване и не само. Направиха им Коледно тържество с дядо Коледа, който правил фокуси с зайчета и гълъби. Снимаха ги за календари. С две думи имат желание да доставят радост и позитивни емоции на децата.
От тази седмица спи следобед там и дори като отида да го взема следобед иска още да играе
Та съвета ми е: Пробвай и ако му хареса - продължавате напред!
Съвет не мога да ти дам, мога само да споделя своя опит! 
И това с боледуването си е до дете
Когато Калина тръгна на ясла беше на 1г и 4 м. Още сучеше доста интензивно и не се бяхме делили нито веднъж! Беше ме страх, но се налагаше да се върна на работа. Тя тръгна на ясла април, а аз се върнах на работа през юни. Бях си оставила това време, за да видя дали ще потръгнат нещата. За моя огромна радост Калина започна сравнително бързо да се адаптира.
В началото 10-тина дни я водех само до обяд. Плачеше по малко, но не защото не и харесваше там, а защото се деляхме, но плачеше само, докато влезе при децата! Лошото е, че т.к. и готвех аз вкъщи и не е яла храна от кухнята, храната в яслата въобще не и харесваше. И досега не е голям пчитател на разните попари и грисове
, но....това не е такъв голям проблем! А за спането, въпреки, че сзаспиваше само на гърда, от първия ден не е имала проблем. Лелките казват, че като влезнат и тя заспива още преди да и е паднала главата на възглавницата!
Сега вече понякога тръдно си тръгваме от яслата! Все иска да се връщаме, за да ми показва вътре разни неща, което е сложно, защото вътре не се влиза с обувки
Малко дълго стана, за което се извинявам!
Успех във вземането на решение за твоето детенце!
И това с боледуването си е до дете
Когато Калина тръгна на ясла беше на 1г и 4 м. Още сучеше доста интензивно и не се бяхме делили нито веднъж! Беше ме страх, но се налагаше да се върна на работа. Тя тръгна на ясла април, а аз се върнах на работа през юни. Бях си оставила това време, за да видя дали ще потръгнат нещата. За моя огромна радост Калина започна сравнително бързо да се адаптира.
В началото 10-тина дни я водех само до обяд. Плачеше по малко, но не защото не и харесваше там, а защото се деляхме, но плачеше само, докато влезе при децата! Лошото е, че т.к. и готвех аз вкъщи и не е яла храна от кухнята, храната в яслата въобще не и харесваше. И досега не е голям пчитател на разните попари и грисове
, но....това не е такъв голям проблем! А за спането, въпреки, че сзаспиваше само на гърда, от първия ден не е имала проблем. Лелките казват, че като влезнат и тя заспива още преди да и е паднала главата на възглавницата! Сега вече понякога тръдно си тръгваме от яслата! Все иска да се връщаме, за да ми показва вътре разни неща, което е сложно, защото вътре не се влиза с обувки
Малко дълго стана, за което се извинявам!
Успех във вземането на решение за твоето детенце!
Аз бих те посъветвала да го дадеш поне два-три месеца преди да се върнеш на работа. От една страна ще можеш да удължиш срока на "свикване", от друга...възможно е в началото да се разболява повечко и ще имаш възможност да го спираш за по-дълго за да се оправя напълно.