Здравейте, ще започна с това че и двамата сме женени/аз имам и дете/-колеги сме от близо 3 г.В момента не се виждаме често-аз съм в майчинство. Винаги моят колега е проявявал специално отношение към мен-било с думи или жестове. Миналата год. за Коледа ми подари парфюм, след което си имах проблеми вкъщи и обещах да говоря с колегата. Така и стана-снощи имахме банкет-колегата дойде да ме вземе с колата /каза че не може да ходя пеша в това студено време и че иска по-дълго да е с мен/ и аз проведох разговора. След това цяла вечер се опитваше да ме убеждава, че изпитва единствено и само приятелски чувства към мен-но в същото време повтаряше колко съм хубава или добра, как иска да прекарва повече време с мен, по едно време ме и запрегръща или вторачва поглед в мен-чак се чувствам неловко. Тази сутрин закара мен и синът ми на детска консултация и отиде да носи подарък за моя син във фирмата-утре ще идва Дядо Коледа. Какво мислите Вие? Да се доверя ли на думите му за приятелство?
- Публикувана: 20 дек. 2007, 13:38 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2008, 10:13 ч.
Любовни трепети или добро приятелство
Аз си мисля, че е прекалено приятелството му.
Също, че не е негова работа да те води на консултации, нито да носи подаръци. Особено пък ако жена му не знае...
Предполагам колко гали самолюбието това негово поведение, но все пак прояви малко здрав разум и бъди по - резервирана.
Това е мое мнение все пак.
Също, че не е негова работа да те води на консултации, нито да носи подаръци. Особено пък ако жена му не знае...
Предполагам колко гали самолюбието това негово поведение, но все пак прояви малко здрав разум и бъди по - резервирана.
Това е мое мнение все пак.
Приятелството е най-сигурния път към сърцето (съответно леглото) на една жена. Добрите свалячи го знаят и умеят.
Ако моят мъж си имаше такава приятелка в службата /надявам се да няма
/ бих се подразнила, да не кажа, че дори бих побесняла. Вероятно подобно поведение те ласкае и те кара да се чувстваш приятно, защото неизбежно с годините във всяко семейство се настанява рутината.
Всъщност проблема в моето семейство е в това, че откакто родих и съм си вкъщи мъжът ми не ме забелязва-не е кавалер, не ми прави подаръци и дори на моменти е доста груб. Това ме смачка като личност. Наистина е хубаво някой да е мил с теб-да знаеш че хората те забеля
зват. Аз знам че не трябва той да ми прави подаръци или да ме кара на консултация-може би тук ми е грешката-че го позволявам
зват. Аз знам че не трябва той да ми прави подаръци или да ме кара на консултация-може би тук ми е грешката-че го позволявам
Преди да се ожените твоят мъж вероятно те е забелязвал. Само си представи, че дори евентуално да се събереш с другия, след време и той ще спре да те забелязва.
Честно казано /извинете, че леко ще се отклоня от темата, но според мен има връзка/, за подобно незабелязване и липса на отношение отстрана на мъжа не винаги е виновен само и единствено той. Когато жената си е у дома по майчинство покрай грижите за детето често може да забрави да бъде жена. Да си позволява да ходи мърлява, раздърпана, да не се грижи за себе си, да е вечно в лошо и мърморещо настроение. А последното често пъти се дължи на това, че й липсват контактите, че й писва да прави всеки ден едно и също и т.н.
Не ме разбирай погрешно - не твърдя, че ситуацията във вашето семейство е такава.
А за това, че ти харесва как се държи колегата - разбирам те напълно. А дали да позволиш това - преценката си е лично твоя. Какво ще се случи, ако нещата се задълбочат? Все пак и двамата сте семейни....... Ако ти би напуснала съпруга си, колегата ти дали би направил същото
Не ме разбирай погрешно - не твърдя, че ситуацията във вашето семейство е такава.
А за това, че ти харесва как се държи колегата - разбирам те напълно. А дали да позволиш това - преценката си е лично твоя. Какво ще се случи, ако нещата се задълбочат? Все пак и двамата сте семейни....... Ако ти би напуснала съпруга си, колегата ти дали би направил същото
Аз не искам да напускам съпруга си-искам да сложа край на тази ситуация-защото в работата ще имам пробалеми, както и вкъщи-а аз това не го желая. Това че ме ласкае нечие поведение не означава че ще тръгна да оставям съпруга си. А за незабелязването сте напълно прави момичета-ще се замисля
Доскоро и аз вярвах искрено в приятелството между мъже и жени. Но се убедих (от собствен, горчив опит), че когато се държиш добре с един мъж просто защото ти е приятен, той решава, че е влюбен в теб и че ти отговаряш на чувствата му, тъй като си се държала мило. Тази ситуация води до множество усложнения и наранени чувства. За мен не си заслужава. Успех във взимането на решение 
Препоръчани теми