Да ги запозная ли с баща им?

Киара,може ли да им се довериш и да поискаш и тяхното мнение(извини ме ама незнам на колко са години малките) а и много зависи какво си им казала до сега за тази особа-БНД-то им?

Казала съм им само истината! Не съм ги лъгала за случилото се. Винаги им казвам, че каквото и да се е случило, то е било между мене и него и той си остава техен баща и искам един ден когато са достатъчно големи (сега са на 7) и разбират да се запознаят с него. Казвам им, че като техен баща той може би ги обича по свой си начин, а и те биха могли да го обикнат.

ТЕ не искат и да чуят за среща и запознанство. Винаги плачат когато им казвам, че един ден ще ги заведа в Б-я за да ги срешна с баща им. НЕ искали да познават човека който ми е причинил толкова болка (а не знаят всичко) и заради когото сме на другия край на света.
Разбира се, те са деца и предполагам с един внимателен подход може и да се промени мението им  Нямам намерение обаче да ги лъжа за да ги накарам да го обикнат или приемат.

Аз мисля, че не е зле сами да си изградят представа за човека, но дали е подходящо за кратко време да го видят и после пак да го загубят. Не знам как едно дете би възприело това.

Целта на БНД е да покаже/докаже, че се е променил което евентуално да се слее с едно ново бъдеще заедно  НЕ ме питайте дали му вярвам, ясно е че НЕ. Чудя се дали изобщо има нещо което да ме накара да повярвам на нещо казано от него. Ама щом толкова му е зор, нека се доказва  От цялата тази работа децата могат да спечелят реален баща от път и кръв, който надявам се по някакъв начин да се грижи за тях - дори и това да е от другия край на света. Ако се случи лошото... ами тогава ще знаят че съм направила правилния избор 

И пак си задавам въпроса дали си заслужава

Киара, не знам каква е историята ти, но как този човек се сети след седем години, че има деца?
Вариантите са два - или се е задомил и има друго детенце, та го е гризнала съвестта (макар, че при мен и този вариант не проработи) или е неизлечимо болен или...
Въпреки всичко, моето мнение принципно е, че ако бащата не е зловещ алкохолик, наркоман или психично болен индивид, трябва да се даде шанс на такава среща и произтичащите от нея отношения.
Успех ти желая! 

Абе май нещо като психично болен индивид беше бившия, киара, или се лъжа?
Не избяга ли от него на другия край на света да се скриеш и не казваше къде си, за да не те намери, защото институциите в БГ не можеха да ти помогнат?
Станало ли е нещо, което да те накара да му се довериш пак?

На този етап - не. Как от супер настървен отмъстителен баща изведнъж стана супер любящ и загрижен ?

Трудно решение трябва да вземеш. Мнението на децата, също трябва да имаш предвид, въпреки че са малки. Защото, ако не ги запознаеш, един ден, като пораснат, може да се обърнат и да обвинят теб. От друга страна, има опасност да останат много разочаровани от запознанството с баща си. Не знам. Ти най - добре познаваш децата си и баща им. Успех, каквото и да решиш.

Не съм много запозната с твоята история, но си помисли дали не е някакъв капан.
Обикновено в подобни ситуации подбудите на мъжа са съвсем егоистични. Или е самотен, или няма пари, или иска да те използва, за да се установи в чужбина.
Моля те, бъди много предпазлива.

Трудно решение ...Аз също съм мислила върху този въпрос,тъй като ако нашия "баща" се появи,то ще е за няколко часа и после не се знае след колко време пак ще благоволи да се появи.Според мен това няма да се отрази добре на детето,но въпреки всичко това е само мое усещане за нещата.Ето защо съм говорила със сина си,обяснила съм му нещата,показала съм му снимка на донора и му зададох въпроса-Искаш ли да се видиш с баща си?Категорично ми отказа и директно ми каза:бащите се интересуват от децата си,игарят с тях,грижат се за тях...Той какво прави за мен?За мен той е чужд човек и аз нямам нужда се срещам с него.Аз направо се стъписах И това ми го каза още когато беше на 6години.Така че ,ако прецениш поговори с децата и чуй те какво ще ти кажат,така може би по-лесно ще прецениш и ще вземеш решение как да постъпиш.
Успех!

Е, чак психично болен, не е.
Вярно е че заради него съм на другия край на света но то по-скоро е защото държавата не пожела или не можа да направи нищо за мен с децата... НЕ се опитвам да го оневиня, в никакъв случай, но си мисля че ако нашите закони бяха свесни и действаха нямаше да е така...
Ами, нищо не е станало което да ме накара да му се доверя. Аз и не вярвам че има някаква коренна промяна!


Същия въпрос и аз си задвам и нямам обяснение.



За мен не е проблем да се разочароват от него - все пак не трябва да е и на пиедестал. Въпроса е дали си заслужава да им разбивам душевния мир.
Както писах и по-горе, аз искам и им го казвам, да се запознаят с него когато са достатъчно големи и започнат да разбират живота. Смятам че още е рано, но не знам.... Наистина не знам кое е поо-доброто решение.



Да, и това го мисля и обмислям. Опитвам се да погледна на нещата възможно най-неутрално. Опитвам се да предвидя и разгадая подбудите, причините и намеренията.

Сабина , не е женен и няма други деца.

Ами нали точно и заради тази логика съм седнала да си блъскам главата кое ще е по-добрия вариант


MALVINA , децата са си деца. Видях, че колкото и да разбират и осъзнават нещата, като видят играчка или един хубав жест са склонни да забравят - те живеят за мига.

Киара, много си права за едничкия жест или за малкото внимание и децата са забравили. Те са чисти душички.
По моето дете съдя. Знам, че обича баща си, даже оня нищо не е направил за него. Ама ептен нищо, а детето говори, че има най - добрия татко. Или просто му се иска да има.
Забрави как го лъжеше, как понесе толкова неща заради него, как му крещеше и му викаше - Как да те обичам като правиш така? И много бързо забрави.
Сега чака да му звънне, тръпне да го заведе някъде, а насреща един темерут.
Няма да съм аз ако не добавя и следващото - Пак заради мен не си виждал децата...
Та отплеснах се. Мисля, че ако наистина има проблясъци при твоето БНД може да запознаеш децата СИ с него. Пък по нататък ще ТИ ще прецениш дали децата ще са общи, дали ще продължат да общуват.
Това си е мое мнение.

Според мен, не бързай с решението. Започни по-чести контакти с бащата и се опитай да разбереш до колко истински и трайни са намеренията му. И не бързай с изводите. Колкото повече време и контакти отделиш за преценка, толкова по-голям е шана да си направиш верния извод - струва ли си или не да го срещаш с децата. Децата също може постепенно да ги въведеш в ситуацията ако склониш към решение за среща. Най-важното е да не прибързваш. А бащата, ако наистина се е променил и е наистина сериозен в желанията си за промяна към добро в бъдещето - времето за него не би трябвало да е от значение. Ще чака и ще се бори да постигне това което наистина иска.
Успех и умната!
Не рискувай прибързано доброто на децата си, което имат за сега.