Реших да се обърна към Вас с въпрос, касаещ поведението на 2годишната ми дъщеря. Тя доста често изпада в истерии отстоявайки своето мнение или желание. Това, което ме притеснява е, че това до голяма степен ще я разглези и ще и даде възможност да получава винаги каквото пожелае от мен, защото трудно издържам на истериите.
Преди малко плака повече от 30 мин, защото не искаше да носи блузката с която е облечена. По скоро това е трудно да се нарече плач, напомня повече на крещене и пищене, придружено с изпъване на цялото тяло назад, удряне на главата в земята и зачервяване на цялото тяло. Опитвам да и отвличам вниманието, да я забавлявам, давам и любимите играчки и шоколад, гушкам я но в тези моменти тя е доста агресивна. Съблече си блузката, облече си друга по свои избор и точно след 5 мин започна отново да крещи, че не иска точно тази блуза. И така повече от час.
Баба и смята, че това са инати и игра на нерви с мен и опити до каква степен може да постигне, това което желае. Преди няколко дни, обаче съседката ми от долния етаж дойде да ми каже, че аз съм лоша майка, защото изобщо не е нормално дете да пищи така и вдига толкова шум.
Какво да правя? Да я оставям да крещи, да я оставям да прави каквото иска, да я заведа на психолог? Дайте ми съвет моля