За прошката...

  • 4 288
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 724
За човека, който прощава или с разкаяние иска прошка ,няма възраст...
Звучи абсурдно- как няма възраст?
Що е възраст?
Промяна в цветовете на мисълта, в движенията на тялото, промяна в емоционалния свят на човека?
Паметта е възрастта .Има негативна и щастлива памет, първата не дава прошка в себе си ,тя носи тежки мисли и спомени.
Наскоро попаднах на  статия на тази тема и тъй като свързвам предстоящия празник "Бъдни вечер" с прошката, реших да ви попитам :
Вие вярвате ли в нея?
 Възможно ли е човешкото съзнание да се избистри, възможно ли е да се освободим от негативните мисли, пречистваме ли се ,когато си даваме прошка един на друг ?И трябва ли да чакаме специален ден за това?

# 1
  • Мнения: 516
Да, вярвам. Да можеш да простиш в сърцето си, а не само на думи, е мъдрост, която не е дадена на всеки. Смирението и разбирането, оттам и прошката са част от вътрешната хармония на човек. Уточнявам, че говоря за смирение, а не за примирение.
Що се отнася до мен, паля бързо, но лесно прощавам. Не ми се е налагало да разкъсвам душата си с черни мисли и клетви. За щастие, не ми се е случвало и нищо особено драматично. Да чукам на дърво! Simple Smile

# 2
  • Мнения: 4 068
Вярвам в прошката. Не съм негативен човек и някак винаги успявам да прощавам грешките, волни или неволни на другите. Така ми е по-леко на душата и се чувствам вътрешно пречистена.
Обаче точно в тоя момент ме хващаш в кофти ситуация с тая тема. В момента съм в едно положение от което излезнах най-прецакана и то от човек, който не може на малкия пръст вода да ми сипе/колкото и нескромно да звучи/ и се опитвам да простя постъпката на приятел към мен заради този човек. Надявам се някога и на конкретния човек да успея да простя, защото това ми тежи и опеделено не ме прави щастлива.
/ще прощавате, че днес съм черногледа/

# 3
  • там където ме зове сърцето!!!
  • Мнения: 2 092
 ......
Вярвам в прошката !Чудесно би било да я дадем когато ни я поискат , но....Съзнанието не е подвластно на волята или по точно му трябва време за да приеме, да свикне с мисълта , да спре да се тормози от дадена постъпка!Аз лично давам прошка , когато се чувствам готова да простя с ума и сърцето (да се освободя от това , което ме е наранило) , иначе не е нищо друго освен жест към искащия е!

# 4
  • Мнения: 3 268
Да простиш на думи е лесно.Сърцето прощава трудно,защото паметта не му дава.Тя е лош съдник.Рисува картини,от които много боли и е нужно доста време да я накараш да престане.На мен ми трябваха години.

# 5
  • Мнения: 7 107
Хубаво би било когато човек оплете конците, да му стиска да си поиска прошка. Малко са тези, които се покайват за сторено.
Прошките не са свързани с Бъдни вечер. Сирните заговозни са.

# 6
  • Мнения: 812
Да простиш на думи е лесно.Сърцето прощава трудно,защото паметта не му дава.Тя е лош съдник.Рисува картини,от които много боли и е нужно доста време да я накараш да престане.На мен ми трябваха години.
и аз мисля така,само незнам,дали ще ми стигнат години....

# 7
  • Мнения: 2 161
Някои лесно искат прошка,някои лесно я дават.Нито съм от първите,нито от вторите."Прости ми" съм казвала на майка си и на съпруга си.

# 8
  • Мнения: 2 724
Хубаво би било когато човек оплете конците, да му стиска да си поиска прошка. Малко са тези, които се покайват за сторено.
Прошките не са свързани с Бъдни вечер. Сирните заговозни са.
От баба си зная ,че на Бъдни вечер се дава прошка Peace.
На Сирни заговезни също.
Но не това е въпросът ми .
Стефани ,права си , сърцето не забравя и паметта е лош съдник.
Но в  тази памет броди агресия ,която има разрушителна сила.
Винаги съм казвала за себе си "Прощавам ,но не забравям".
Дали наистина прощавам Thinking, ето такива мисли са ме налегнали, уви Sad.
Вивка, трябва да сме готови за това, спор няма  Peace.
Флорален чук, благодаря ти, че спомена смирение ,за мен това е едно извисяване над всичко лошо .
Доста е трънлив пътят , който трябва да извървиш, за да го постигнеш Peace.
Ренци ,всички преживяваме кофти ситуации, аз също в момета съм в такава Hug.

# 9
  • Мнения: 14
. за прошка се иска сила - да промениш собствен метнален модел по отношение на онова, което вече е запечатано в сърцето и главата. А те, душевните усилия, са най-трудни, да му се не види. И май не винаги е полезно да се прощава. Макар да е въведено в ранг на задължение наше човешко. Трудна тема.

# 10
  • Мнения: 7 107
Алекс, не оспорвам казаното от баба ти.
Идеята ми беше, че преди човек да започне да спазва пост, трябва да е разчистил и душата си от чернилката.  Да си потърси и намери грешките. Да може да си прости и сам.  Бъдни вечер е края на поста.  Peace
Както и да е. Първо да можем да си прощаваме сами на себе си. Ние сме много по-голям съдник за собствените си грешки.

# 11
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Oххх , мила ,
Тази тема като че ли характеризира един много, много дълъг период,  в който се намирам и аз не знам от кога ......... Простила съм много неща /даже неща , които не съм предполагала , че ще мога да простя/ и продължавам да прощавам , но понякога ме спохождат разни негативни мисли а именно дали хората ,  на които прощаваме заслужават това. Вярно е , че всеки има право на още един шанс , за да поправи грешката си , но да ли това не би се превърнало в едно непрекъснато пренебрегване на собствените принципи , разбирания , дори усещания ?! Дали вярвам в прошката - да вярвам , но да простиш истински е страшно трудно и болката от стореното зло избледнява трудно.

# 12
  • Мнения: 793
Лесно искам и лесно давам, не съм човек, които смята че дадена постъпка е завинаги. Осъзнато или не всеки прави грешки, не може цял живот да се тормозя, що някой е постъпил така Peace  Отделно, че аз съм от хората, които езика винаги им е преди зъбите, без да съзнавам , че на момента наранявам човек , които обичам  Embarassed и не го правя с лоша умисъл, ама се случва  Blush

# 13
  • Мнения: 2 829
съгласна съм с @нтико

трудно е да се прощава,особено ако грешката е непростима-трябва време

а,и според мен-казвайки-''Прощавам,но не забравям''-- не си простила напълно

# 14
  • Мнения: 2 724
Алекс, не оспорвам казаното от баба ти.
Идеята ми беше, че преди човек да започне да спазва пост, трябва да е разчистил и душата си от чернилката.  Да си потърси и намери грешките. Да може да си прости и сам.  Бъдни вечер е края на поста.  Peace
Както и да е. Първо да можем да си прощаваме сами на себе си. Ние сме много по-голям съдник за собствените си грешки.
Рони, не бях се замисляла за това .
Не съм навътре в тази материя, май трябва да обърнем повече внимание на религията .
А колкото до прошката на самите себе си, това е може би най- трудно .
Шуши, не мисля, че като прощаваш ,нарушаваш принципите си  Peace.
По- скоро това те освобождава ,избистря съзнанието ти ,стига прошката да е искрена .
 С натрупаният негативизъм вредим най -вече на себе си.
Мънки, точно затова пуснах темата , простила съм много предателства от приятели ,но те престанаха да бъдат за мен такива. Cъмнението ме гризе, защото съм останала излъгана, но не тая злоба към тях.
Дали съм простила ?

Общи условия

Активация на акаунт