За и против ранното връщане на работа

  • 5 228
  • 114
  •   1
Отговори
  • Мнения: 85
Моето момиче се е засилило да се върне на работа възможно най- бързо.
Има и за и против -
Против - кърмене, почивка и възстановяване на организма, добре е да си гледаме детето сами и т.н.
За - тя е човек на кариерата и ако е вкъщи ще ме побърка, доходите са такива, че най- определено ще липсват, а плащането на гледачка не е никакъв проблем / с тоя неин доход/ и т.н.
Кажете нещо по въпроса. Май я подкрепям в решението  Embarassed

# 1
  • Мнения: 4 621
Всяка крайност е неприемлива за мен. Както да се върна на работа след 2 или три месеца, така и да си седя с години в къщи. Аз се опитах да намеря някакъв компромисен вариант за себе си и това беше 9 месеца в къщи с бебето, след това на работа и гледачка. Можех да си позволя да си стоя в къщи, от финансова гледна точка, но някак започнах да се чувствам неудовлетворена. Е върнах се на работа, върнах си контактите с хората, удовлетворението и самочувствието. Същевременно не мисля, че съм ощетила малката и смятам, че в най важните месеци съм била до нея. Е, пълно щастие няма в крайна сметка, винаги трябва да се направи компромис  Hug

# 2
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Щом я подкрепяш значи всичко е ОК.

Аз лично започнах работа, когато големият ми син беше на година и 3 месеца, поради липса на финанси.
Сега нямам тези затруднения и съм решила да наваксам пропуснатото време с малкия. Толкова много неща пропуснах от разтежа на баткото, неща които не могат да се купят с пари. Предпочитам АЗ да изживея тези моменти с детето си, не детегледачката.

# 3
  • Мнения: 24 467
Както повечето важни решения разбира се и това си има плюсове и минуси, както сам си забелязъл.
При първото си дете започнах работа след един месец, при второто- след навършени девет. И двете ми деца са гледани от бавачка. Не съм ги кърмила, за което не съжалявам и никога не съм съжалявала, в разрез със схващанията на ССФ Laughing. Здрави са. Така че за мен това отпада като плюс. Това за мен никога не е било причина, която да мотивира този ми избор.
Дали детето следва да бъде гледано от майката- за мен е мит, че при всички случаи това е "най- доброто". Има майки, за чиито деца това е неблагоприятен избор по редица причини.  
Всеки, т.е. всяка жена, следва да отчете негативите и позитивите лично за себе си, като се старае да бъде абсолютно откровена, дължи го на себе си и на детето си, както и на останалите хора, с които живее.
Моята позиция по въпроса е такава, като гореописаната, защото- не съм от типа жени, на които стоенето в къщи доставя удоволствие, както и заниманията с еднотипна работа, като гледането на бебе, на което не мога да прочета приказка или да поиграем на мач, напр., докато е съвсем малко. Предпочитам да ходя на работа, да се развивам в професията си и да не се натоварвам само с един тип задължения, които лично мен не ме удовлетворяват напълно. Две години самата аз няма да мога да издържа, ще се изнервя много и това ще донесе само негативи на всички у нас. Предпочитам професионалната бавачка за делничен ден. Така, като се върна от работа, имам желание да се занимавам само с децата и го правя по- пълноценно, без нервни изблици. Това важи и за събота и неделя, както и за празниците, които очаквам с нетърпение. Прекарвам по- малко количество време с децата, но за това пък е по- пълноценно за всички у нас.
Доходът, който нося в къщи, също не е без значение, не е малък за нашите стандарти и бавачката, в този смисъл, и за нас не е проблем. Липсата на доходи е още един фактор за нервно напрежение в редица семейства. По този и по всички въпроси ако не абсолютно права, то съм на 100 % откровена. Не желая да мисля за храната, отоплението, облеклото, уроците и др. основни битовизми, като за основен житейски проблем. Това ще се отрази на децата, на самочувствието им, на бъдещето им, на качеството на живота на всички нас.
Не мисля, че тръгвайки на работа съм ощетила децата. Напротив, мисля, че така съм по- полезна на тях, на себе си и на съпруга си, отчитайки личните си специфики и съобразявайки се с тях.  
И двете ми деца проходиха при мен, аз съм учила големия си син да чете и да смята, макар че е на почти осем години и до сега му чета вечер, с малкия четем вече книжки, на година и половина е, изтърпява по цяла книжка вече. Големият аз съм го учила да плува, да играе на карти и го запознах с компютъра. Не мисля, че съм изпуснала важни моменти. Не смятам че забождането ми към децата по 24 часа в денонощието ще допринесе повече ползи.


# 4
  • Мнения: 1 217
Честно казано много ми се иска да се върна на работа.
Заплатата ми е доста прилична,но има едно голямо НО.....
Искам да преживея всички емоции на бебето си заедно с него.
Ходене,смях,излизане,впечатления и други толкова красиви неща.
Не искам да имам второ дете и мисля пълноценно да изживея момента с Калоян.

# 5
  • Мнения: 2 960
започнах работа ,когато дъщеря ми направи осем месеца.направих го както от финансова гледна точка,така и защото майка ми не ходеше на работа и в нейно лице имах най добрата "гледачка" след мен за моето детенце. Обичам детето си  и връщайки се на работа сред колеги  и приятели...се чувствах още по пълноценна и щастлива ,това се отрази и на грижите към малкото ми тогава момиченце.Сега се върнах на работа ,когато синът ми беше на 5 месеца...поверих грижите отново на майка ми ,но до обяд...сега  всеки ден си се прибирам при синчето  на обяд и сме заедно ....така хем съм сред хора, хем взимам парички за подпомагане на домакинството ,хем не се отделям за дълго от мъничето си.Мисля ,че работата до обяд е един добър вариент ,като за начало...докато поотрасне още малко....!!

# 6
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Щом я подкрепяш, значи се ЗА.
Аз лично не бих се върнала. Веднъж ти се ражда първо дете все пак. Но все пак вие си знаете и финансовото положение е всичко.
Да изчака да се роди детенце и да се възстанови, пък тогава да го мисли Peace

# 7
  • Мнения: 117
Това е решение, което вие сами трябва да си вземете, то е индивидуално за всеки отделен случай. Общо взето доводите за и против, поне по мое мнение, ще се класират в две групи - всички "за" връщането на работа са свързани с вас (родителите), всички "против" - с това, кое е най-добро за детето. Гледането на дете (била съм и детегледачка преди да родя) е свързано най-вече с ежеминутно взимане на решения относно неговото здраве и възпитание и не бих оставила друг да взима тези решения вместо мен. Каквото и да решите - успех и здраво и щастливо бебче!

# 8
  • Мнения: 96
Аз се намирам пред същата дилема и честно казано нямам все още решение.
Плюсовете и минусите при мен са същите,които си изброил.
Може би само трябва да добавя, че на мен ми липсва работата, липсват ми контактите и комуникациите с хората, в същото време усещам страшна привързаност към сина ми и не съм сигурна ,че мога да го ставя на друг.
Не знам все още какво ще реша, но със сигурност, което и да избера ще се чудя дълго дали е правилното и дали не съм сгршила. В конкретния случай може би ще използвам избора на "по- малкото зло",т.е. на това с по - малко минуси, което и да е то.
Когато обаче успея да го претегля ще напиша, какво съм решила, до тогава обаче продължавам да попълвам списъка... Thinking

# 9
  • Мнения: X
Всичко е строго индивидуално.
за мен е най-добре до 1г. детето да се гледа от майката, след което бавачка или ясла.
Аз съм много против бавачките, а и не са ми финансово по-изгодни, от колкото да си седя аз лично с детето, за това се върнах на работа, когато дъщеря ми тръгна на ясла.
За мен също е непосилно седяне вкъщи с години, естествено понякога се налага.
Обичам си работата, обичам да виждам, че се развивам и професионално, не съм родена да домакинствам по цял ден, това може да ме довърши.
Има хора и хора, както вие си прецените, така ще бъде най-добре за вас.

# 10
  • Мнения: 2 908
Аз само едно ще кажа-работи се цял живот-това,че ще си погледа детето малко повече,не значи,че след това няма да работи.Не се заменя от пари,емоциите,които ще прекарате до детето-освен всичко друго,времето е достатъчно ограничено-2години.Искаш или не искаш,след тях се връщаш на работа.Аз също се побърквам в къщи вече,но като знам,че после ще се побърквам от работа,гледам да си постоя колкото е възможно повече време с детето си.Между другото преди да родя,бях казала на съпруга си,че след 9 месеца се връщам на работа,понеже и аз не обичах да се застоявам без работа дълго време-ама друго стана на практика след като родих... LaughingНикога не съм била За да си гледаш детето чак до 2 години-това ми е пределната граница-против бавачки съм-смятам,че аз бих се грижила по-добре за детето си,но съм За ясли-смятам,че там ще се развива добре сред връстниците си.

# 11
  • Мнения: 728
Ако можете да си го позволите от финансова гледна точка, по добре е да си използва цялото майчинство, но ако нейните доходи са съществена част от финансите на семейството, може да си използва високото майчинство до края на 10-тия месец на детето и след това да се върне на работа, ако се притеснявате за кърменето, то по закон тя има право на няколко часа в зависимост от това как на нея и на детето е удобно да си ходи и да го кърми.
по добре седнете двамата и обсъдете всички за и против, разиграйте и двата сценария и вижте кой ще е най удачен. Въпреки че аз си мисля че след като дойде бебето то коренно ще промени положението и тя ще мисли по друг начин.

# 12
  • Мнения: 911
Всичко е много индивидуално, рецепти няма.
Незнам дали съм права, но съм чувала, че даването на ясла "отключва" боледуването.
Аз също съм жена с кариера, но точно сега изобщо не ми пука за нея -  смятам да си го гледам максимално дълго, т.е. до третата година. Чакала съм го близо 15 години и не ми се ще да го давам на когото и да било само и само да не ми изостава професионалното развитие.
Според мен това е единственото време, през което детето е истински с майката - после започва социалния му живот: градина, училище приятелчета, ако е момче, в един момент тате ще стане човекът номер едно. Така че смятам максимално да му се наслаждавам на това време.

Дано вземете най-доброто и за трима ви решение!

# 13
  • Мнения: 1 044
В момента съм на работа, защото просто трябва да изплатя на хората коледните премии, а детенцето ми е болно с 39 градуса температура в къщи с дядо си . Чувствам се ужасно притеснена, изнервена и уплашена. Половината ми глава е заета с мисли за детето и не работя както трябва. Допускам грешки и работя по-бавно. Искам да съм в къщи  и да се грижа за болното си дете, но не мога защото имам много работа, периодът е такъв, че просто не мога да отсъствам.
Гледах детето си до 2 г. и 6 м., после се върнах на работа. Работата е хубава, удоволетворява ме напълно, но понякога съжалявам, че се върнах, чувствам се ужасно виновна, че съм пренебрегнала детето си. То тръгна на детска градина и започна да боледува. Кажи-речи през седмица-две е болен. Излизам в болнични, колегите са сърдят. Ако го оставям на други грижи пък се притеснявам, че страда и ме търси и затруднявам хората с моите задължения.  За мен това носене на две дини под една мишница не се получава. Виждам детето си за два часа вечер, нямам време да му приготвя топла вечеря, понякога и през уикендите работя. Вече не гладя, разкъсвам се между домакинската работа и детето. Не се чувствам добра и грижовна майка, а също и перфектен професионалист, просто защото се чувствам разполвена и като че ли всичко правя на половина.
Изобщо ако точно днес трябваше да взема повторно решението да се върна на работа, не бих се върнала.

# 14
  • Мнения: 2 960
така е ..тръгнат ли на градина  става страшноооо #Crazy особено по крехките дечица задългително са болни през седмица-две ...моята дъщеря в началото  беше с постоянна хрема...текат реки от сополи. Така е разкъсваш се на работа -в къщи...!!!Ама то по тази логика изобщо да не тръгваш на работа,ако няма кой да ти помага в гледането....слава богу аз имам майка ,която винаги ми протяга ръка в такива ситуации. Иначе наистина колеги и работодатели се сърдят ако излизаш все в болнични....Но точно затова решението кога ще се върнеш на работа си е строго индивидуално....... безспорно обаче не е леко

Общи условия

Активация на акаунт