ИСКАМ ДА СИ КАРАМ КОЛАТА НО МЕ Е СТРАХ ВСЕКИ ДЕН ПО ТЕЛ. ДАВАТ САМО КАТАСТРОФИ И АЗ СЪВСЕМ СЕ ПАНИРАМ НЕ ЗНАМ КАКВ ДА ПРАВЯ
- Публикувана: 16 дек. 2007, 12:42 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 15:10 ч.
ИМАМ КНИЖКА ОТ ГОДИНИ КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ СТРАХА И СЕДНА ЗАД ВОЛАНА
казах, че няма да шофирам и никога няма да седа 
Трябва да се престрашиши и да седнеш веднъж за винаги-но трябва да си сама в колата.Опитай се първо да караш в малки ненатоварени улици и в по късните часове.И мен ме беше страх-но казах край-и седнах сама.Сигурно много псувни съм изяла на ум ,но сега мога да кажа,че съм абсолютно добър шофьор.Трябва да не ти пука ако ти викат и те псуват-нали всеки е почнал така.Успех ти желая!
1. Намери си по-спокойно местенце за шофиране - някое близко градче или село и ходи там да караш (някой, който ще ти помага, да кара колата до там и да ти помага на място, после да връща колата).
Важно: Намери си компания. По възможност не мъжа ти - много малко мъже са способни да помогнат на жените си. Ако твоят не е от тях, най-много да си навлечеш куп овиквания и мрънкане. Това само ще те демотивира.
2. След като си свикнала с колата си, можеш да започнеш и с по-леки трнировки в града, където живееш. През уикендите обикновено е по-спокойно.
Също така подбери маршрути, които не са натоварени. Пак с придружител.
3. Като започнеш да се чувстваш сигурна, направи някое друго кръгче абсолютно сама.
4. Когато свикнеш и така, можеш да се пуснеш в по-натоварен период и по по-сложни трасета.
Сигурността ще дойде с опита. А за да натрупаш опит, започни от най-лесното към най-сложното.
Важно: Намери си компания. По възможност не мъжа ти - много малко мъже са способни да помогнат на жените си. Ако твоят не е от тях, най-много да си навлечеш куп овиквания и мрънкане. Това само ще те демотивира.
2. След като си свикнала с колата си, можеш да започнеш и с по-леки трнировки в града, където живееш. През уикендите обикновено е по-спокойно.
Също така подбери маршрути, които не са натоварени. Пак с придружител.
3. Като започнеш да се чувстваш сигурна, направи някое друго кръгче абсолютно сама.
4. Когато свикнеш и така, можеш да се пуснеш в по-натоварен период и по по-сложни трасета.
Сигурността ще дойде с опита. А за да натрупаш опит, започни от най-лесното към най-сложното.
На мен много ми помогна в началото карането нощно време. Вземи си някой да ти прави компания и да ти пази страх. Светофарите не работят, колите се броят на пръсти, просто удоволствие. В един момент даже ми стана като терапия, когато бях под някакъв стрес, след караница вкъщи или просто да се разтоваря и откъсна.
Прави си маршрути също така, от къде до къде ще караш. Но подробни - къде има светофар, къде ляв завой, къде кръстовища, удобно място за паркиране.
Не се предавай - шофирането е една малка стъпка към независимостта. Успех.
Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.
Прави си маршрути също така, от къде до къде ще караш. Но подробни - къде има светофар, къде ляв завой, къде кръстовища, удобно място за паркиране.
Не се предавай - шофирането е една малка стъпка към независимостта. Успех.
Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.
Аз имах същият проблем до преди два месеца.Книжката ми е от почти две години.Направо получавах пристъпи на паника,като ми се наложеше да шофирам.Ръцете ми се изпотяваха,карах само извън града и то максимум по веднъж в месеца.Молех се това нещо да престане,но нищо не се получаваше,докато не се наложи мъжът ми да излиза с час по-рано от мен на работа с неговата кола.Той буквално ми каза,че от следващия ден трябва да карам децата до училище с един стар ван рено,който наскоро беше купил,но който аз се страхувах да карам.Ванът пали на бензин,после прехвърля на метан,така че се наложи да ми покаже точно как става това.На следващия ден натоварих деца и багажи и ща не ща - потеглих(забравих да пиша,че живеем извън града).Оттогава съм "пушка",и страх, и всичко изчезна.Всеки ден карам и даже не искам да си сменям колата,която всъщност е доста голяма(абе като бус си е).Щом такъв тежък случай като мен си разреши проблема,смятам че не е невъзможно за никого.Но просто трябва да се кара,после изчезва страхът,не обратното.Тръгвай и ще се справиш,няма съмнение!
На мен много ми помогна в началото карането нощно време. Вземи си някой да ти прави компания и да ти пази страх. Светофарите не работят, колите се броят на пръсти, просто удоволствие. В един момент даже ми стана като терапия, когато бях под някакъв стрес, след караница вкъщи или просто да се разтоваря и откъсна.
Прави си маршрути също така, от къде до къде ще караш. Но подробни - къде има светофар, къде ляв завой, къде кръстовища, удобно място за паркиране.
Не се предавай - шофирането е една малка стъпка към независимостта. Успех.
Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.
Прави си маршрути също така, от къде до къде ще караш. Но подробни - къде има светофар, къде ляв завой, къде кръстовища, удобно място за паркиране.
Не се предавай - шофирането е една малка стъпка към независимостта. Успех.
Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.
[/quote]Чак сега прочетох този пост и се сетих как наскоро пропуснах да навляза в една пресечка и се заблудих в една затворена улица,право в двора на един строеж.Опитах се да изкарам колата на заден ход,но тя реши да изгасне и повече да не запали.Наложи се цялата бригада строители да се отзове да ме избута,всеки даваше акъли и след като се изпотих пет пъти и задръстих движението в еднопосочната улица,успяхме с общи усилия за приведем колата в движение.Ама и такива комедии няма да ме откажат да карам,щото си е необходимост.
Сама си направи извода какво е да се молиш на някой да те закара за да свършиш работа или да си независима качваш се на колата и си свършваш работа -разликата е огромна , предимството е голямо , трябва ти време и желание всичко се постига постепенно и с опит .
На мен също ми бе трудно в началото през какви ли не ситуации съм минала ,но сега се чувствам уверена .
Мосля че с желание и търпение ще свикнеш,никой не се е родил шофьор ,успех , не се отказвай ще съжаляваш ,имам приятелка която има книжка и не кара понеже мъжа й сипе обиди докато кара ,не й дава възможност сама да реши как да постъпи в дадена ситуация на пътя ,не й дава колата , тя се отказа да се бори с него и много съжалява .Това е едно предимство !
Ако се налага вземи някой друг час - шофьорски курс .
На мен също ми бе трудно в началото през какви ли не ситуации съм минала ,но сега се чувствам уверена .
Мосля че с желание и търпение ще свикнеш,никой не се е родил шофьор ,успех , не се отказвай ще съжаляваш ,имам приятелка която има книжка и не кара понеже мъжа й сипе обиди докато кара ,не й дава възможност сама да реши как да постъпи в дадена ситуация на пътя ,не й дава колата , тя се отказа да се бори с него и много съжалява .Това е едно предимство !
Ако се налага вземи някой друг час - шофьорски курс .
И аз бях така 7 години книжка,но голям страх.
Всъщност започнах да карам,когато наистина се наложи,мъжа ми трябваше да замине за месец и децата кой да ги кара?
Купихме кола автоматик и сега не слизам от колата.Страха ми беше точно първите две седмици,после се отпускаш и сега само се караме с мъжа ми кой да кара колата
...Да ти кажа на мен ми беше много по-лесно да карам сама, определено с мъжа ми карам по-стегнато.
Всъщност започнах да карам,когато наистина се наложи,мъжа ми трябваше да замине за месец и децата кой да ги кара?
Купихме кола автоматик и сега не слизам от колата.Страха ми беше точно първите две седмици,после се отпускаш и сега само се караме с мъжа ми кой да кара колата
...Да ти кажа на мен ми беше много по-лесно да карам сама, определено с мъжа ми карам по-стегнато. 
Имам пълната подкрепа на мъжа ми-той е единствения спокоен,когато всички около мен (ме) псуват.
П.С.Аз да седна до шофьора-по-голяма специалистка няма,ама зад волана
така се одървям,веднъж счупух на ладичката дръжката за затваряне на прозореца-от зор.
Ако намериш някъде да леят куршум срещу този страх-пиши ме и мен
П.С.Аз да седна до шофьора-по-голяма специалистка няма,ама зад волана
така се одървям,веднъж счупух на ладичката дръжката за затваряне на прозореца-от зор.Ако намериш някъде да леят куршум срещу този страх-пиши ме и мен