В дълбоооока депресия съм.Какво да правя?!

  • 3 351
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 177
Моля ви, мамита - бъдещи и настоящи, помогнете ми, защото депресията ми е ужасна. Още не съм родила, а тя е факт. ... Не трябва ли сега да съм доволна и да очаквам с радост бебчето си, а не да подсмърчам и да търся под вола теле в думите на всеки...

# 1
  • Мнения: 1 023
Цитат на: Anna_HP
... защото депресията ми е ужасна. Още не съм родила, а тя е факт...


мен ако питаш е нормално - и не само заради хормоните, а заради промените които се случват в/с теб... и колкото и желана да е бременността все едно всичко е извън твоя контрол... хеле пък ако нямаш някой с който да споделиш всички отрицания в себе си...
ето ти нещо - поне при мен е така

милк - желае безметежни и слънчеви дни

# 2
  • Мнения: 3 334
нормално е миличка.Аз бях като теб+ страха от раждане.Не исках да раждам,нервирах се на всичко,не ми се угаждаше по никакъм начи и само ревех като магаре буквално за нищо.
Леко раждане и по-спокойно,защото така или иначе никой няма да ти помогне.Мисли позитивно за бебето и игнорирай останалите.Незнам дали ще ти помогна с тези думи,но определено знам как се чустваш!

# 3
  • София
  • Мнения: 725
Ох мила,

и аз бях много чувствителна по време на бремеността - можех да ревна за нищо за секунди....
Това е заради хормоналната буря в твоето тяло.
Просто се опитай да мислиш позитивно, обясни на човека до теб че си особено чувствителна и имаш нужда от опора и подкрепа и си мисли за най-хубавото нещо, което ще ти се случи!!!!!

Поздрави и леко бременеене!!!!!!!!!!!!!

# 4
  • Мнения: 1 034
Радвай се на бременността си!
Бъди щастлива, че не ти се налага да лежиш на задържане, а можеш всеки момент, в който ти се прииска да си сред хората! Аз и при двете бременности лежах в болница за кратко и мога да ти кажа, че тогава човек се сеща какво е могъл да прави навън! Разхождай  се, срещай се с приятелки, ходи по магазините, прави всичко, за което се сетиш, защото после това свободно време ще ти липсва! Радвай се на пролетта! Не се самонавивай, а мисли само хубави неща!!!
И аз през зимата бях в депресия, но както казват: времето лекува!
Лека и спокойна бременност и раждане!

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 10 810
Наистина,както казват всички бъдещи и настоящи мами не се притеснявай.Ти така или иначе реването няма как да го избегнеш,поне така съдя по себе си.Все си казвам ,че на някои неща няма да обръщам внимание,но не става.Просто този период ще си го изживеем както си трябва.Радостта е много повече.Лека бременност на всички

# 6
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
ами...мисли си за това, че си здрава....че носиш здраво бебе...и че няма нищо по-ценно от това...нищо по-важно на този свят.
И се разходи малко...купи нещо на бебето...иди на кино...

# 7
  • Мнения: 411
Въобще не се притеснявай, предродилната , както и следродиланта депресия са нормални етапи от живота на една жена. Не се притеснявай за това, а се опитай да мислиш че скоро ще дадеш един живот и тогава ще си много щастлива.

# 8
  • Мнения: 2 407
Трябва да си много щастлива ,че чакаш бебче! Няма по хубаво нещо, мисли за хубави неща-как ще му купуваш дрешки, как ще му обзаведеш стаята,ще си имаш компания! И не се притеснявай всичко е наред, няма нищо страшно да си бременна, аз лично се чувствам много добре и нямам търпение да се роди бебчето ми- чакам момиченце!

# 9
  • Мнения: 83
Здравей Ани..
Според мен е нормално да се чувстваш така. Това  е от  хормоните, така че не се оставяй, ами излизай на разходки и се срещай с хора който са ти приятни, възползваи се от това че още бебето е в корема на сигурно място, защото когато се роди тогава няма и да имаш време за депресий. С най добри пожелания от нас  Laughing

# 10
  • Мнения: 2 327
Спокойно - всички сме така.
Аз също не успявам да мисля положително, но за сметка на това изобщо гледам да не мисля:-). Също помага.
То каквото има да става ще стане.
А ако те притесняват какво ти казват другите и търсиш само някакъв подтекст - не всички са чак толкова интелигентни, че през цялото време да могат да говорят едно и да мислят друго:-).
По-добре помисли само за себе си и се поразсей.

# 11
  • Мнения: 2 327
Спокойно - всички сме така.
Аз също не успявам да мисля положително, но за сметка на това изобщо гледам да не мисля:-). Също помага.
То каквото има да става ще стане.
А ако те притесняват какво ти казват другите и търсиш само някакъв подтекст - не всички са чак толкова интелигентни, че през цялото време да могат да говорят едно и да мислят друго:-).
По-добре помисли само за себе си и се поразсей.

# 12
  • Мнения: 500
Аз бях същаша, даже и непосредственно след раждането бях депресирана и плачех- поне седмица. После някак от самосебе си- мина. Просто е нормално- хормонални бури! После пък като ти слезе млякото на 3-4 ден като започне един рев известен като " плачът на млякото" ами не е истина. Има и някой майки които точно в този момент изживяват голяма криза, че веднъж родили са повече непотребни и едва ли не се налага някой денонощно да стои с тях, че да не направят някоя беля със себе си. Давай си сама сили и кажи на мъжът ти да е до теб и да ти помага във всичко. Не искам да те плаша мила, но искам да знаеш, че има и такива варианти.

# 13
  • Мнения: 274
Както казваше една съседка `Спокойно , никоя не го е задържала  повече от девет месеца.` Laughing Та така като родиш всичко ще си дойде на мястото. Всъщност не съвсем Аз лично започнах да рева не преди, а след раждането. И то не в родилното. А в къщи след седмица. Това се дължеше на факта , че съпругът ми,  беше довел майка си вкъщи да ми помагала,защото бях със секцио. Ей вбесяваше ме само като ми се мернеше. Можеше и нищо да не прави, самото и присъствие ме караше да рева ден след ден. От опит знам ,че тая работа с плаченето е просто неконтролируема.Даже и за много силни характери.Не само ,че плачех, ами ми и ми спря кърмата.Сигурна съм ,че стана от многото напрягане с тоя рев.Плачех от безсилието си да я разкарам. След много разправии с мъжа ми, надделях.Накрая като се махна ми мина.Изведнъж! Всичко това ме кара да си мисля, че това плачене е не просто така без причина,винаги си има причини, а пък ние в този момент сме адски чувствителни. Та според мен опитай се да преодолееш причините , които те дразнят и то на всяка цена,защото може да стане още по-лошо. Прави работи ,които ти харесват. Аз примерно си пусках телевизия Планета, пеех си любимите песни,гледах как яко са се направили мадамите там и се надъхвах как после ще отслабна ит.н. Всеки си има някакви любими глупости.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 217
И аз съм така: само цивря за какво ли не, а при мен това е второ дете и би трябвало да съм желязна. Е да, ама не! Imp
Струва ми се, че мъжът ми нещо е разсеян, не ми обръща внимание и се е променил малко, а всъщност промените май са в  мен- всяка бременност, както и дете са различни и няма начин да не се промениш малко. Нормално е състоянието ти и знам, че не ти допада. Всичко ще премине, колкото и да ти се струва, че няма да има край това чувство. Tired
С мъжа ти разбирате ли се, да нямаш някакъв дразнител у вас - свеки или нещо друго? Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт