- Публикувана: 15 дек. 2007, 14:22 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 12:09 ч.
Ако имате син и редовно го бият в училище...
искам 2 опции.
бойните изкуства ще са едното, но те ще му дадат сила и увереност след известно време.
по- скоростния вариант е да говоря с родителите на побойниците.
с децата не бих се разправяла, смятам, че такъв вид спорове се водят на едно ниво ( родители с родители и деца с деца)
бойните изкуства ще са едното, но те ще му дадат сила и увереност след известно време.
по- скоростния вариант е да говоря с родителите на побойниците.
с децата не бих се разправяла, смятам, че такъв вид спорове се водят на едно ниво ( родители с родители и деца с деца)
Гласувам за последната опция.
www.bgbaby.net\tickers\386719.gif[/img]
www.bgbaby.net\tickers\386719.gif[/img]
Ще го науча как да се справя сам с тази ситуация.
И двамата ми сина ходят на бойни изкуства - големия вече 3-та година, малкия от лятото, но не смятам че само това решава проблема.
Напротив заниманието с бойни изкуства изисква да се владееш, да практикуваш наученото само в залата и то с противник на твоето ниво. На улицата и в реалния живот е друго и ролята на родителя е да изясни това.
"Не нападай, но ударят ли те - защитавай се!" - на това ги уча аз.
И двамата ми сина ходят на бойни изкуства - големия вече 3-та година, малкия от лятото, но не смятам че само това решава проблема.
Напротив заниманието с бойни изкуства изисква да се владееш, да практикуваш наученото само в залата и то с противник на твоето ниво. На улицата и в реалния живот е друго и ролята на родителя е да изясни това.
"Не нападай, но ударят ли те - защитавай се!" - на това ги уча аз.
Ще се самообвинявам,че не съм го научила да е смел,горд и авторитетен.Ще страдам заедно с него и ще търся всякакви начини това да не се превърне в системен тормоз.Децата понякога са много жестоки и почти във всеки клас има по едно тормозено дете.Страшно е ...Молете се това никога да не ви се случи!
Винаги съм учила дъщеря си да отговори и да се защити, ако я нападне друго дете. Говорила съм с хора от охранителния бизнес и това е и тяхно мнение. Да не удря първа, но да се защити. От говорене с учители и други родители нямаше полза, поне в нашият случай. След като се опъна на едно момче, което тормозеше целия клас той стана най-кроткия. Случайно бях в у-ще и видях как той я нападна в гръб и реакцията и. Не я спрях, нека той да види, че не само той ще бие другите.
Винаги детето трябва да е готово да се защити. А ако се защити така, че повече да не го закачат - още по-добре. Така че бойното изкуство (не е спорт, бе хора) е една добра опция. Въпреки, че има някои деца, на които не им трябва. Аз редовно си пердашех момчетата в малките класове, а и в градината преди това.
Като порасне дъщеря ми ще я запиша на някакво бойно изкуство. А и баща и има черен колан, може да помогне
Като порасне дъщеря ми ще я запиша на някакво бойно изкуство. А и баща и има черен колан, може да помогне
В анкетата отговорих с опция 1, но според мен най-правилната стратегия е комбинацията от всички отговори!
Да, ще го запиша на бойни изкуства, за да закрепне, за дисциплина и самочувствие. Но също така ще направя всичко възможно да му обясня, че боят не решава проблеми, а обикновено създава такива и че трябва да прибягва до това, само за да спре някой, който налита да го бие него. Ще говоря и с родителите на децата, които бият. Ще говоря и с учителите, ще обясня на сина ми да им сигнализира при всяко насилие - те не трябва да се правят, че нищо не се случва. при всички случаи ще направя необходимото да го защитя, но и да го науча да се защитава сам!
Да, ще го запиша на бойни изкуства, за да закрепне, за дисциплина и самочувствие. Но също така ще направя всичко възможно да му обясня, че боят не решава проблеми, а обикновено създава такива и че трябва да прибягва до това, само за да спре някой, който налита да го бие него. Ще говоря и с родителите на децата, които бият. Ще говоря и с учителите, ще обясня на сина ми да им сигнализира при всяко насилие - те не трябва да се правят, че нищо не се случва. при всички случаи ще направя необходимото да го защитя, но и да го науча да се защитава сам!
Ами всички опции! Първо, ако моето дете го бият редовно, бих извървяла целия необходим път, за да се премахне проблема.
Бойните изкуства дават известно самочувствие и способността да се защитаваш при нужда. Второ, естествено, че ще бърша сълзи и ще успокоявам детето си с малката разлика, че ще му повтарям, че по-принцип на насилието не се отвръща с насилие, но самозащитата е друго нещо. Например при бойните изкуства се учат блокиране на удари. Трето ще говоря с учители, родители, деца и ще се опитам естествено да си го защитавам като майка орлица - майките по дефиниция и инстинктивно защитават децата си като орлици
.
Бойните изкуства дават известно самочувствие и способността да се защитаваш при нужда. Второ, естествено, че ще бърша сълзи и ще успокоявам детето си с малката разлика, че ще му повтарям, че по-принцип на насилието не се отвръща с насилие, но самозащитата е друго нещо. Например при бойните изкуства се учат блокиране на удари. Трето ще говоря с учители, родители, деца и ще се опитам естествено да си го защитавам като майка орлица - майките по дефиниция и инстинктивно защитават децата си като орлици
.
Аз мислех да пускам подобна тема, провокирана от темите на Минзухар и Ulia, беше ми интересно дали учите децата си да отвръщат на удара или пък напротив - да не се бият.
Моята дъщеря е в първа група в детската градина и често ми се оплаква, че някой я тормози. Веднъж едно момиченце я блъснало, друг път някой и дърпал плитките и т.н. Всеки път я питам как е реагирала, а тя всеки път ми отговаря, че казала на госпожата. Госпожата прави забележка, но случките се повтарят отново. Попитах я "ти защо не отвърна?", тя ми отговори, че госпожата щяла да и се скара и че добрите деца не бива да се бият. Доскоро си мислех и възпитавах дъщеря си да не се бие с други деца, а пък съпругът ми винаги е бил на обратното мнение и започна да я учи да отвръща на удара. Страхувам се, че и това не е правилния вариант, че може да стане още по-лошо. Мисля че точна рецепта няма за това, как трябва да се постъпва в такива случаи. Все пак гласувах с първа опция, и си мисля да я запишем на бойни изкуства. Друг вариант е да се говори с родителите на децата, но това ще има ефект единствено, ако отсрещната страна разбира и осъзнава проблема и иска той да се разреши. Но при пълно игнориране на проблема от ответната страна и при липса на комуникация, този вариант не действа за съжаление
Моята дъщеря е в първа група в детската градина и често ми се оплаква, че някой я тормози. Веднъж едно момиченце я блъснало, друг път някой и дърпал плитките и т.н. Всеки път я питам как е реагирала, а тя всеки път ми отговаря, че казала на госпожата. Госпожата прави забележка, но случките се повтарят отново. Попитах я "ти защо не отвърна?", тя ми отговори, че госпожата щяла да и се скара и че добрите деца не бива да се бият. Доскоро си мислех и възпитавах дъщеря си да не се бие с други деца, а пък съпругът ми винаги е бил на обратното мнение и започна да я учи да отвръща на удара. Страхувам се, че и това не е правилния вариант, че може да стане още по-лошо. Мисля че точна рецепта няма за това, как трябва да се постъпва в такива случаи. Все пак гласувах с първа опция, и си мисля да я запишем на бойни изкуства. Друг вариант е да се говори с родителите на децата, но това ще има ефект единствено, ако отсрещната страна разбира и осъзнава проблема и иска той да се разреши. Но при пълно игнориране на проблема от ответната страна и при липса на комуникация, този вариант не действа за съжаление
Ще се обоснова с удоволствие.
Гласувах с опция 1.Обаче с доста "но-"та.
Синът ми не го бият, но смятам, че за това има причина.Тренира карате, самочувствието му определено порасна, стана по-силен физически и по-здрав. Не смятам,че бойното изкуство го направи по-агресивен или заради това няма проблеми с другите деца. Но самото му държане се промени, не знам как точно да го обясня...цялото му излъчване сякаш се промени. Порасна някак, изглежда по-голям от връстниците си, има приятели и сред по-големите деца в училището. В същото време аз говоря много с него, за отношенията между хората, за принципите, за доброто държане и за това колко е важно човек да се държи добре и възпитано, да демонстрира самочувствие, но и да не се фука, защото изглежда смешно и глупаво. Постоянно му напомням (,а в клуба правят същото), че спортът е за здраве и забавление, за да може човек да се защити, ако се наложи, но не и за да се бие за щяло и нещяло с другите, нито пък за да тормози по-слабите. Мисля,че е много важно какво им втълпяват там ("симпай" е много свестен и интелигентен човек, за което съм ужасно благодарна). Важно е и какво говорим и правим ние, като родители, заради примера. Ужасно дълго мога да говоря за това...
Иначе за "отвръщането" ... Втълпявам на моя син, че е хубаво да може да се защити, да спре ръката, която се опитва да го удари, да отблъсне този, който се опитва да го удари. Казвам му,че може и сам да се оправи, ако е по-силен и знае как (каратето учи на такива неща). Но и постоянно повтарям, че по-добре е да опита да се оправи първо с думи, с увещаване, като се опитва да спре нападателя, а не на всяка цена да го победи...и т.н. Искам да вярвам, че мога да възпитам някакво "средно" , "здраво" отношение. Но за целта ужасно внимавам какво говоря и правя, какво насърчавам в неговото поведение и какво порицавам. Държа да учи и чете много, да знае много, да не е повърхностен и ограничен, да не смята силата и боя за единствено решение, а само за нещо, което може да му е в помощ, в краен случай. Насърчавам ходенето на тренировки точно толкова, колкото желанието му да свири на китара и да колекционира детски енциклопедии.
А защо не отбелязах другите опции, които е изброил Борис?
Ами защото не съвпадат ,сами по себе си,с идеята за възпитанието на синовете ми.
"Майка-орлица" съм, но съзнателно се възпирам...или поне се старая да съм максимално прикрита
, затова няма да хукна веднага да се разправям с този или онзи.
Не смятам, че правя това, защото имам синове, а не дъщери-и момичета да бяха, пак щях да насърчавам самостоятелност, пак щях да се грижа за това да са здрави, да са силни и да имат самочувствие, да могат да се защитят(за момичетата даже бих държала и повече отколкото сега).
Така стоят нещата при мен и моят син, но него не го бият в училище.
Ако бият РЕДОВНО синът ми в училище обаче... Проблем, като този, рядко има лесно обяснение и рядко може да се реши само с едно нещо-със записване на карате, с разговори с този или онзи...Бих разговаряла много с детето-да разбера какво става, защо става...бих държала да има кой да наблюдава децата в междучасията, за да няма глупава и безсмислена агресия(т.е.,бих насърчила родителска инициатива в тази област,както и правя, бих говорила и с директора, ако трябва-но така, общо, не конкретно заради нашия случай, а за да няма побоища в училище), а иначе сериозно бих се замислила за собственото си отношение към детето ми-не го ли подтискам, не го ли правя, без да искам, по-уязвим, по-слаб. Бих се консултирала със специалист, за да разбера какво да правя и как да се държа, ако трябва. Бих се погрижила за самочувствието на детето си. И да! Ако то иска, веднага бих го записала на бойно изкуство...
Но, нещата са индивидуални. Зависи и от детето, и от това как сме го възпитали, какво е то по характер, в какво училище е, какви са приятелите му, интересите му, какво е нашето отношение към детето, като родители и приятели, и още куп неща...
Гласувах с опция 1.Обаче с доста "но-"та.
Синът ми не го бият, но смятам, че за това има причина.Тренира карате, самочувствието му определено порасна, стана по-силен физически и по-здрав. Не смятам,че бойното изкуство го направи по-агресивен или заради това няма проблеми с другите деца. Но самото му държане се промени, не знам как точно да го обясня...цялото му излъчване сякаш се промени. Порасна някак, изглежда по-голям от връстниците си, има приятели и сред по-големите деца в училището. В същото време аз говоря много с него, за отношенията между хората, за принципите, за доброто държане и за това колко е важно човек да се държи добре и възпитано, да демонстрира самочувствие, но и да не се фука, защото изглежда смешно и глупаво. Постоянно му напомням (,а в клуба правят същото), че спортът е за здраве и забавление, за да може човек да се защити, ако се наложи, но не и за да се бие за щяло и нещяло с другите, нито пък за да тормози по-слабите. Мисля,че е много важно какво им втълпяват там ("симпай" е много свестен и интелигентен човек, за което съм ужасно благодарна). Важно е и какво говорим и правим ние, като родители, заради примера. Ужасно дълго мога да говоря за това...
Иначе за "отвръщането" ... Втълпявам на моя син, че е хубаво да може да се защити, да спре ръката, която се опитва да го удари, да отблъсне този, който се опитва да го удари. Казвам му,че може и сам да се оправи, ако е по-силен и знае как (каратето учи на такива неща). Но и постоянно повтарям, че по-добре е да опита да се оправи първо с думи, с увещаване, като се опитва да спре нападателя, а не на всяка цена да го победи...и т.н. Искам да вярвам, че мога да възпитам някакво "средно" , "здраво" отношение. Но за целта ужасно внимавам какво говоря и правя, какво насърчавам в неговото поведение и какво порицавам. Държа да учи и чете много, да знае много, да не е повърхностен и ограничен, да не смята силата и боя за единствено решение, а само за нещо, което може да му е в помощ, в краен случай. Насърчавам ходенето на тренировки точно толкова, колкото желанието му да свири на китара и да колекционира детски енциклопедии.
А защо не отбелязах другите опции, които е изброил Борис?
Ами защото не съвпадат ,сами по себе си,с идеята за възпитанието на синовете ми.
"Майка-орлица" съм, но съзнателно се възпирам...или поне се старая да съм максимално прикрита
, затова няма да хукна веднага да се разправям с този или онзи.Не смятам, че правя това, защото имам синове, а не дъщери-и момичета да бяха, пак щях да насърчавам самостоятелност, пак щях да се грижа за това да са здрави, да са силни и да имат самочувствие, да могат да се защитят(за момичетата даже бих държала и повече отколкото сега).
Така стоят нещата при мен и моят син, но него не го бият в училище.
Ако бият РЕДОВНО синът ми в училище обаче... Проблем, като този, рядко има лесно обяснение и рядко може да се реши само с едно нещо-със записване на карате, с разговори с този или онзи...Бих разговаряла много с детето-да разбера какво става, защо става...бих държала да има кой да наблюдава децата в междучасията, за да няма глупава и безсмислена агресия(т.е.,бих насърчила родителска инициатива в тази област,както и правя, бих говорила и с директора, ако трябва-но така, общо, не конкретно заради нашия случай, а за да няма побоища в училище), а иначе сериозно бих се замислила за собственото си отношение към детето ми-не го ли подтискам, не го ли правя, без да искам, по-уязвим, по-слаб. Бих се консултирала със специалист, за да разбера какво да правя и как да се държа, ако трябва. Бих се погрижила за самочувствието на детето си. И да! Ако то иска, веднага бих го записала на бойно изкуство...
Но, нещата са индивидуални. Зависи и от детето, и от това как сме го възпитали, какво е то по характер, в какво училище е, какви са приятелите му, интересите му, какво е нашето отношение към детето, като родители и приятели, и още куп неща...