Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

Много ми беше инетресно, макар да нямам вашите "проблеми" - живеем си в БГ Искам да попитам: какво значи единият родител да не позволява (?!) да се говори на детето на езика на другия??? Как така и защо? Чувала съм го и друг път - ум не ми го побира...

Аз споменах за случая (няколко даже знам). Защото не го разбира и смята, че детето "няма полза" от езика. 
Да забрани никой не може, но да кажем неприятно му е и го показва недвусмислено.
Аз не вярвам да е толкова голямо усилие да почнеш да говориш на дете на бг (който ти е роден все пак), и да ти е по-лесно даже на другия езк, смятам че детето се ощетява по този начин. Винаги съм смятала че деца от смесени бракове имат голям шанс да получат най-доброто от 2 култури, а без да се знае езика, не знам как ще стане.

Никого не убеждавам или критикувам, просто така го разбирам аз.

Всъщност е и голям кеф да си видиш децата, расли извън БГ и бг среда, как си приказват, пеят и знаят любимите ти приказки от детството (е и аз научих най-популярните швейцарски разбира се).

Запознаването с двете култури не е толкова лесно. И не мисля, че се постига само с научаването на говорим Български език. В Събота бяхме на Българско коледно парти на което имаше фолклорни изпълнения (невероятно добри) и сценка тип "коледари". Децата, на възраст около 15 години не проявиха никакъв интерес към тази част от програмата. Поискаха да слушат чалга и предполагам повечето говореха Български, но помежду си говореха на Английски.

За тези, които имат близки връзки с България (ходят си често, често се виждат с роднините си) въпроси за езика сигурно изобщо и не им хрумват, но мен ме притеснява до колко бих могла да дам нещо повече на дъщеря си говорейки и на Български и до колко за нея това би се изчерпало, като просто езика на който трябва да говори за да се разбира с мама и тате.

На мен от дете ми се говори паралелно и на двата езика.Аз съм отгледана от руската ми баба, която обаче живееше в България и беше учителка по български и руски език.Всеки ден аз и двамата ми братовчеди, които са на моя възраст имахме по един час български и един час руски.Били сме на по 4-5 години,когато сме се научили да четем.Въпреки,че братовчедите ми са много повече руснаци от мен (техния баща също е руснак, а моя е българин),само едния от тях говори руски добре.Брат ми руската баба почти не го е гледала.Той изобщо не говори руски,тъй като на него като малък на руски са му говорели единствено,за да му се карат.Съответно оттогава е намразил всичко руско и няма никакво желание да говори езика.Но причината за това са семейни конфликти, а не погрешна методика на обучението.Брат ми отказваше вскякаква комуникация,ако не е на български.И спряха да го мъчат.
Аз говоря на детето на български.Израсла съм в България,учила съм в българско училище и за мен е естествено да говоря на български, той като контактите ми с връстници са били на български.На руски съм говорила с приятелките на майка ми, които са рускини и техните деца, които говорят руски.Баща ми  и брат ми не говорят руски.Майка ми говори чудесен български.С роднините, които живеят в България детето ми един ден ще говори български.Ако го науча да говори руски не с всички ще се разбира.Но ако има желание не бих го спряла.
Исках само да вметна,че език се научава и с поне малко любов.Ако хората, които говорят съответния език са ти неприятни или отношенията са зле настроени няма как да си мотивиран да го научиш.За съжаление, когато твърде много доброжелателни роднини се намесят в решението на майката на какъв език да говори с децата си ефекта е...кофти.Роднините на баща ми не понасят роднините на майка ми.И обратно.Поради това не е странно,че брат ми не говори руски,както и баща ми.

Защото в къщи си прикаzваме на български, няма да седна да уча патагонски, zащото е модерно  А и немския ми не е на ниво роден еzик и нямам намерение да уча детето си да плямпа като турчетата на раzвален немски 
За родните и народни български обичаи, традиции, литература, фолклор, природни zабележителности, архитектура, история ... имаме книжки на български, ще има достъп до българска литература, при посещенията си в БГ ще обикаляме колкото можем , ще покаzваме, раzкаzваме, но не мога да гарантирам, че детето родено и живяло и въzпитавано в Германия ще стане 100% българче от това.

много съм съгласна с това неЩо.
ли4но не смятам да предавам култура, свързана с литература. не виждам смисъл, ако оби4ат да 4етат, сами Ще си избират какво то4но, ня вярвам в ниЩо друго, освен в природното лЮбопитство. история и география малко пове4е от необходимото за обЩа култура, или от у4еното в у4илиЩе, но ми се струва нормално, това са неЩа, които могат да се разкажат, за разлика от, да ре4ем, "Под Игото".

изобЩо, някой да ми поясни, моля, какво има предвид под "предаване на бг култура"  

4аст от постинга ти прехвърля топката и в една друга тема от преди някой друг месец : какви български ценности искаме да предадем на детето... та и тогава ми беШе трудно да се сетя за неЩо "местно", а не обЩо 4овеШко.
но явно моят патриотизъм е или несъЩествуваЩ, или силно притъпен.



това за мен е пълна глупост и не ме интересува кой го е казал. никакъв акцент нямат децата ми на италиански и не познавам деца, които да не говорят перфектно езика на държавата, в която живеят. имам и  няколко примера с деца, които дойдоха 7/8 годиШни тук и след година говореха без акцент, явно детската музикалност и вокалност и к'вото и там да е, са много по_податливи на промяна и адаптация от тези на големи хора.

исках оЩе неЩо да кажа, ама видях, 4е Лени преди някоя друга страница го е отбелязала, та Ще си спестя труда

Някой попита къде съм прочела това за забраната за говорене на единия език. А някой си "призна" че го е споменал. Това споменаване е подсети, че съм го чувала и преди. Пример: брат на моя приятелка (българин) и съпругата му - рускиня, живеят в англоговоряща среда от много отдавна. Големият им син е живял малко в България и говори български. Малкият или е роден в чужбина, или живее там от бебе, така че не е живял в БГ среда. В Русия не знам дали изобщо са ходили някога. Майката не разрешава у тях да се говори на български. Само руски или английски. В резултат малкият не говори български, а големият прогресивно го забравя, предвид факта, че са много далече, бащата е супер-претоварен с работа и идват до БГ рядко и за кратко, а обажданията по телефона не са от най-дългите и децата чуват баба си, леля си и братовчед си, колкото да кажат "здрасти, как си, чао".
Сега ще се намери някой да каже "това е изолиран случай". ОК, приемам, че не е правило, но не е единственият случай, който знам. Давам просто ЕДИН пример. Не правя обобщение. Само ПОПИТАХ защо се случва и как се налага? Какво значи "не позволява"? За мен е трудно да си го представя.

не знам какво зна4и "не позволява"  ,  другият родител няма ли глас в тази ситуация?
или 4исто и просто, жената е направила някакъв избор, с който съпругът е съгласен, или не достатъ4но мотивиран, за да го оспорва.

Feiam,напълно съм съгласна с теб,моят син говори перфектно български,но по стечение на обстоятелствата от 8.30 до  15.30 е на училище-където чува,говори,чете и пише само на холандски.Независимо на какъв език му се говори това не се е отразило по никакъв начин под формата на акцент или нещо подобно.Да не говорим,че при всяко дете усвояването на език/или който и да било друг предмет в училище/ е строго индивидуално.

Картинка,
пише се : "придобие"-от добив,добивам !!! 

"Признах" си, но не става въпрос за моето семейство. В 1 от случаите жената се е съобразявала до време, след което е станало ясно, че не това е проблемът и сега е щастливо разведена, детенцето говори перфектен бг и си говорят винаги на бг помежду си. Вторият и мъж, също швейцарец научи бг (знаейки и китайски  ) и няма проблем. Във 2я случай жената реши да си прати детето в БГ за едно лято, детето проговори и мъжът се примири (той също учи бг, но не му се удаде особено). В 3я жената въобще не се съобразяваше с натиска и винаги е говорила на детето на бг.

MegiX, разбрах, че не е товето семейство, а и ти благодаря, че правиш опит да ми отговориш. Останалите могат да забравят, че съм питала. Мислех да правя още един опит да си задам въпроса, но се отказах. С малко думи явно не се разбира, с много - вменява се съвсем различен смисъл. Все тая.

Защото:

„Малко ми джараменце, ако не спреш да се гивизиш, няма да дзъркаш телевидението, а ще гониш Михаля.”

най-добре ми идва на български.