Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

  • 20 222
  • 243
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 476
тъй като за мен темата не е абсурдна, а доста актуална, Ще помоля ако накой може да сподели положителен опит за дете говореЩо български или поне разбираЩо при следните условия:

_ смесен брак с "местен", неговореЩ български
_ мама по цял ден на работа, стояла си в къЩи само няколко месеца след раждането на детето
_ бг баба и дядо гостуваЩи за седмица, а не за 3 месеца

Съвсем пресен положителен опит споделям. Задочно познавам американка. Има 6-7г. момченце, българче, осиновено от дом за деца в Бг. Детето е дошло тук на 2.5г. и тази жена направи всичко, за да съхрани българският език на момченцето. При нея е много трудно, защото извън горните 3 условия, тя самата не знае български. Въпреки всичко, резултат има. Искрено и се възхищавам.

Днес се запознах с нея за първи път и първите и думи бяха да и помогна да намери българи в Тексас, които да могат да говорят на детето на български. Страхува, се че с възрастта, езиковите нужди на детето нарастват и тя може и да не се справи.

За мене тя е пример за това, че при желание и цел, усложняващите фактори, могат да бъдат преодолени.



Предложи на твоята позната да се регистрира ето тук:
http://groups.yahoo.com/group/bulgarians_dfw/#ans

Има много отзивчиви и приятни българи, а и не само. Имаше наскоро съобщение от една американка, омъжена за българин с дете на възраст, подобна на детето на твоята позната, която търсеше контакти. Да опита, може пък да и е от полза.

# 61
  • Мнения: 907
Имам и още един пример на швейцарка, омъжена за българин, която няма възможност да дава детето на бг у-ще (живee далеч от Цюрих), затова търсеше учител за частни уроци - става въпрос за четене и писане.

# 62
  • Мнения: 7 914
децата ми( за сега детето ми) ще учат български, не само говоримо , но и писмено...не мисля да следвам някаква определена схема.. от малки ще слушат българска реч ( от моя страна, понеже мъжа ми е холандец) и ще им се четат български книжки, едновременно с холандските...
защо ли:
- говоримо за да може да контактува с баба си и като отиде в БГ да не се чувства като на ексурзия в непозната страна
- писмено -  за да не отидат на майка му над 500-те събрани книги на боклука Mr. Green Mr. Green Mr. Green

и някой може да каже, че ми е лесно да говоря, понеже доста години ще си стоя в къщи да си гледам децата ( поне за сега това е плана ми), но дори и да ходех на работа бих говорила на български на детето си във всеки един момент, когато сме заедно  Peace

за сведение:в къщи с мъжа ми си говорим на английски Embarassed... пред други хора сме почти само на холандски( аз "симулирам" Mr. Green, че говоря езика Joy ) -  така, че може след време и английски да му се наложи да проговори Joy



# 63
  • Мнения: 650
Мдаа,само на бг говори(родители бг) на 3 и малко е и ходи на градина-хич и не се опитвам да го уча на английски, защото виждам че ще дойде времето когато ще измести бг за съжаление без значение какви напъни се правят. Но имам приятелка американка която така се възхити от нашата компания-ами супер хора сме:)и си купи учебници и касети и учи бг сама, особено след като я заведох на концерт на Валя Балканска WinkИ каза че американците който познава не заслужават вниманието и и сега само с бг общува-даже е залепила бг знаме на трака си:)Дали ще се научи да чете и пише детето-не ме е загонила амбицията:)Ако иска. Надявам се да се запази поне разговорния български и на това ще акцентирам поне нещо да има, защото всеки език е богатство. Но улеснява че мъжът ми не е американец и че се движим предимно в бг среда(60-70 души). Излишни напъни до нищо не водят-не познавам дете родено тук да е добре на двата езика еднакво. И не мисля че някой избира-а е малко както дойде. Тези където специално са избрали и се напъват пак до там ще я докарат като тези които естествено им идва Peace Вече някъде ни подиграха с този въпрос в друга тема. Но определено болшинството живее с някаква заблуда за САЩ. Животът е такъв какъвто си го направиш и където си го направиш. Но наистина тук изпъква като че ли с пълна сила що за човек си. И мие винаги смешно като се започнат с клишетата за САЩ техните познати и някакво безмислено сравнение с нещо което не може да се сравни. Ние се чустваме идеално имаме истински доказани приятели, много познанства, корените ни са вече единствено и само тук, не ми е харесвало и преди и сега как е в БГ и каквото чувам и досега и по приятелите ми останали там и от този форум, НО  български ще си говоря на детето , мъжът ми, приятели защото така ми е удобно:peace:

# 64
  • Мнения: 4 399
Доста години вече съм в чужбина. В момента може да се каже че говоря на български, което значи че дори не всяка седмица ми се случва, но пък когато се случи, може и няколко часа да продължи. В началото беше обаче още по-лошо. Години наред моите контакти на Бг се изчерпваха с телефонен разговор, около 6 мин. в седмицата защото такава карта можех да си позволя. Понякога прекарвах по 2-3 седмици в годината в БГ, понякога не. Българско радио, ТВ или каквито и да било екстри нямам. Прочитам по няколко книги на български, ако си отида в България. Роднините ми години наред не ме посещаваха. Години наред мислех и сънувах на чужди езици. И въпреки това не мога да си представя да говоря на детето си на друг език освен на български. Това е единственото което ми идва отвътре. Понякога когато има местни около нас се насилвам да и говоря на немски, но не се получава. Просто не знам как се общува с дете на немски. Песнички, стихчета, залъгалки, всичко което знам е на български. Покрай нея се улавям че и аз започнах да наричам на Мечо на немски, но засега май само това обърквам.  В една брошура за езиковото развитие на децата четох че родителите знаят инстинктивно кой е най-подходящия тон, структурата на изречението, къде да поставят акцента в отделните думи при общуване с деца, така че максимално да ги улеснят във възприемането на езика. Не мисля че човек говорещ чужд език с детето си може да постигне това.

# 65
  • Мнения: 1 761
 hahaha
Говоря на детето си на български,защото още не знам китайски.
Сега сериозно-въпроса ми се струва глуповат.По няколко причини:
1.Според логопедите майката трябва да говори на детето си на езика, който самата тя владее най-добре.Защото езикът не е само граматика, а и отношение.Чрез него се създава връзка с майката и нейната култура ( особено езикова) за цял живот.Ако майката говори с акцент или граматически неправилно ,то детето ще придубие същите проблеми с езика.
2.Преди да се научиш да говориш някакъв език,дори това да е твоя собствен, майчин език, няма как да разбереш има ли някаква полза от това или няма.Друг е въпроса що е то езикова култура и колко от говорещите съответния език я имат.
3.Който има желание и усет да учи чужди езици ще го направи дори родния му език, да е суахили или някои от диалектите на австралийските аборигени.За пример-моята майка е рускиня.Аз говоря свободно и руски и български.Брат ми не може да каже "добър ден" на руски.И понякога изпада в много тъпи ситуации от това,понеже се налага да общува с рускоговорящи.Аз говоря на детето си на български,защото според мен,ако то има желание да научи руски или какъвто и да било друг език ще го направи ,дори ако му забраня да го учи ( особено пък тогава).Не се срамувам,че говоря някой от езиците,които говоря.Ако имаше как и цигански щях да науча.Когато най-малко съм предполагала, тогава му се е налагало да използвам някой език, който на пръв поглед "няма полза да го знам".


П.С.Не съм го избрала,просто ми дойде отвътре да проговоря на детето си на български.И хич не мисля да се срамувам от това.Ако на някой му е неудобно от този факт- да се зарови в пясъка.

# 66
  • Мнения: 780
hahaha
Говоря на детето си на български,защото още не знам китайски.
Сега сериозно-въпроса ми се струва глуповат.По няколко причини:
1.Според логопедите майката трябва да говори на детето си на езика, който самата тя владее най-добре.Защото езикът не е само граматика, а и отношение.Чрез него се създава връзка с майката и нейната култура ( особено езикова) за цял живот.Ако майката говори с акцент или граматически неправилно ,то детето ще придубие същите проблеми с езика.
2.Преди да се научиш да говориш някакъв език,дори това да е твоя собствен, майчин език, няма как да разбереш има ли някаква полза от това или няма.Друг е въпроса що е то езикова култура и колко от говорещите съответния език я имат.
3.Който има желание и усет да учи чужди езици ще го направи дори родния му език, да е суахили или някои от диалектите на австралийските аборигени.За пример-моята майка е рускиня.Аз говоря свободно и руски и български.Брат ми не може да каже "добър ден" на руски.И понякога изпада в много тъпи ситуации от това,понеже се налага да общува с рускоговорящи.Аз говоря на детето си на български,защото според мен,ако то има желание да научи руски или какъвто и да било друг език ще го направи ,дори ако му забраня да го учи ( особено пък тогава).Не се срамувам,че говоря някой от езиците,които говоря.Ако имаше как и цигански щях да науча.Когато най-малко съм предполагала, тогава му се е налагало да използвам някой език, който на пръв поглед "няма полза да го знам".


П.С.Не съм го избрала,просто ми дойде отвътре да проговоря на детето си на български.И хич не мисля да се срамувам от това.Ако на някой му е неудобно от този факт- да се зарови в пясъка.

katinka, стана ми интересно. Майка ти е рускиня и ти е говорила на руски. Така си научила руски. Това е матерния език за теб. Но ти възприемаш/усещаш българския за матерен и затова говориш на детето си на български? Или не съм те разбрала правилно?
И друго ми е интересно: защо брат ти не знае руски? Майка ти не му е говорила на руски или му е говорила, но това не е било достатъчно за да го научи?

# 67
  • Мнения: 3 423
За да не го минават келяви
келнери и продавачи, като
си поръчва мешана скара в
България, затова.

# 68
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Феиам, ти пък ме уби, ами повечето тук не сме имали деца в БГ. То остави това ами аз бях дете като дойдох, т.е. всичко това ми беше много далече  Rolling Eyes.

Не съм съгласна с това, че дори да имат родителите желание, децата не поддавали.

Меги, имах предвид това :

ами бг съм, как ще му се глезя като майка, с вси4ките там сонорни и тем подобни му4ения, гъди-гъди, дзак, гу, дрън, бръм, ох и ах! ами като запея, първо ми идват и то в огромно коли4ество песни и стихотворения на бг от ясли, градини, даскало и репертоар от поколения бг!

това :

И как да му говоря на друг език - аз не знам песнички, не знам приказки, не съм общувала с деца на английски, аз знам как да го правя на български.


това:

И въпреки това не мога да си представя да говоря на детето си на друг език освен на български. Това е единственото което ми идва отвътре. Просто не знам как се общува с дете на немски. Песнички, стихчета, залъгалки, всичко което знам е на български.

при мен беШе/е то4но обратното. изклЮ4ая за песни4ките, които, както съм казала, съм им пяла и пея (ръмжа  Rolling Eyes, Ще им осакатя и музикалния слух  Twisted Evil) на български.

говорех за естественост и непринуденост, а не дали имам желание.
и казвах, 4е с неудоволствие си признавам затруднението, фактът, 4е се вклЮ4вам в темата, смятам е достатъ4ен, за да е ясно 4е въпросът ме интересува и ми е болезнен.

за хората, за които темата е абсурдна : не виждам заЩо се вклЮ4вате, явно вси4ко при вас е протекло безпроблемно, радвам се, за което.
но пък за мен е абсурд да се вклЮ4а в тема, по която нямам какво да кажа.  Peace

тъй като за мен темата не е абсурдна, а доста актуална, Ще помоля ако накой може да сподели положителен опит за дете говореЩо български или поне разбираЩо при следните условия:

_ смесен брак с "местен", неговореЩ български
_ мама по цял ден на работа, стояла си в къЩи само няколко месеца след раждането на детето
_ бг баба и дядо гостуваЩи за седмица, а не за 3 месеца

благодаря


въпреки, 4е ми знаеШ дереджето Laughing, понеже отговарям на изискванията, ето :
малката разбира вси4ко, понякога "превежда" на баЩа си и сестра си, но изклЮ4ително рядко, да не река никога, отговаря на български.
голямата на съЩата възраст беШе в иденти4на ситуация, с нея аз се предадох Confused

видях, 4е има хора, 4иито деца са се отблокирали след лято, изкарано в България. еми това съЩо при мен няма как да стане  Rolling Eyes



# 69
  • Мнения: 1 909
Е, най-после малко и другия "лагер" да се чуе Grinning 

Феям, имам позната в подобно положение като теб и като Джоя и напълно я разбирам, че не й идва отвътре да говори на български на детето си.
За моята позната е било такава жестока борба да се интегрира, че просто българския явно е бил изместен подсъзнателно или дори съвсем съзнателно и пратен в девета глуха. Тя така и не говори на дъщеря си на български, но пък и чете книжки, пуска й филмчета... Смята, че за детето е важно да знае корените си.

Аз бях загубила надежда, че младежа  ми ще се "отблокира" някой ден, но явно натрупванията си имат смисъл, дори да не се виждат в момента резултати.

# 70
  • Мнения: 3 880
Някой ме питаше на какъв език говорим с мъжо- на италиански и на български, колкото и да е странно за италианец-  той говори, чете и пише на нашия език.
Aз питах, защото смятам, че това играе също огромна роля за "приемането" на чуждия език за близък. Браво на мъжа ти, че говори български, но моят мъж например не го говори, ама какво да го правя- такъв съм си го избрала и ще го търпя Wink Мисълта ми е, че с този човек, който определям като най-близкото ми същество през последните десетина години, общувам във всяка една ситуация на немски и е абсолютно нормално този "чужд" език в един момент да ми се стори "свой" и да се загуби онази дистанция, която човек има към чуждия език, ако го ползва почти само навън.
Както ми идва отвътре да общувам с голямото любимо същество на този език, така нямам проблеми да общувам и с малкото любимо същество на същия език, това няма нищо общо с отричане на род, родина, родители и тем подобни ooooh!.
Незнам дали се разбра какво искам да кажа, ама нищо, карай Wink Просто приемете, че хората са различни и не всички усещат нещата по един и същи начин. Аз се надявам, че въпреки неголямото старание, което полагам, детето ми все пак един ден ще проговори сносен български, пък ако и пропише още по-добре Wink

# 71
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124

Aз питах, защото смятам, че това играе също огромна роля за "приемането" на чуждия език за близък. Браво на мъжа ти, че говори български, но моят мъж например не го говори, ама какво да го правя- такъв съм си го избрала и ще го търпя Wink Мисълта ми е, че с този човек, който определям като най-близкото ми същество през последните десетина години, общувам във всяка една ситуация на немски и е абсолютно нормално този "чужд" език в един момент да ми се стори "свой" и да се загуби онази дистанция, която човек има към чуждия език, ако го ползва почти само навън.
Както ми идва отвътре да общувам с голямото любимо същество на този език, така нямам проблеми да общувам и с малкото любимо същество на същия език, това няма нищо общо с отричане на род, родина, родители и тем подобни ooooh!.
Незнам дали се разбра какво искам да кажа, ама нищо, карай Wink Просто приемете, че хората са различни и не всички усещат нещата по един и същи начин. Аз се надявам, че въпреки неголямото старание, което полагам, детето ми все пак един ден ще проговори сносен български, пък ако и пропише още по-добре Wink

абсолЮтно се разбра Laughing
да допълня само, 4е когато половината ти живот е преминал в "4ужда" страна, тя става втора родина и да нарека този език 4ужд, за мен озна4ава да отрека съЩествуването на мозъ4ните си клетки  #Crazy

# 72
биба, вси4ко е ясно на този, на когото му е ясно за какво говориШ  Grinning (в невероятно красив район живееШ, приказен)

феиам, на мен оба4е въпросът не ми е болезнен (нито ми е цел, приоритет или пък ежедневна борба), та ако рано или късно се слу4и 4удото, добре доШло, ако ли пък не, здраве да е ....

в крайна сметка, май не е въпрос на избор наистина ...

# 73
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
биба, вси4ко е ясно на този, на когото му е ясно за какво говориШ  Grinning (в невероятно красив район живееШ, приказен)

феиам, на мен оба4е въпросът не ми е болезнен (нито ми е цел, приоритет или пък ежедневна борба), та ако рано или късно се слу4и 4удото, добре доШло, ако ли пък не, здраве да е ....

в крайна сметка, май не е въпрос на избор наистина ...

болезнен ми е до толкова, до колкото го 4увствам като ли4ен неуспех. заЩото сигурно можех да настоявам пове4е.
но Щом не съм го направила, явно и за мен не е бил приоритетен.

(и аз 4акам да се слу4и 4удото и да се събудя един ден, говорейки 2/3 езика, ама неЩо не става Mr. Green)

# 74
  • Мнения: 1 909
Биба, и аз разбрах Peace

Аз пък имам други угризения в момента Thinking  Опитвам се да уча сина ми на английски (по негово желание) и сега страдам, че от малкото време, в което можем да сме заедно, една част ще трябва да отива за английския, за сметка на българския  Sad

Общи условия

Активация на акаунт