Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

Това със сигурност е така, но ако няма да помогне то със сигурност няма да навреди, поне според мен.

И аз съм от негледаЩите бг ТВ и нямаЩи кой знае колко ежедневни контакти с родната ре4 и доскоро съЩо се насилвах да говоря на глямата на български макар,4е вси4ко ми идваЩе по_естествено на ит.В на4алото детето не реагираШе позитивно и аз все пове4е се замислях има ли файда да продължавам. Да, ама файда имало и оЩе как.ДъЩеря ми в на4алото разбираШе само,но за говорене и дума не можеШе да става.После лека полека взе да се отпуска и да вмъква тук там по някой българизъм.И един прекрасен ден просто взе да си бърбори на Бг. Еми признавам си ,4е ми стана страШно гот. Като я виждах това лято как си говори с прабаба си и прадядо си, с братов4едите и колко бяха Щастливи те от това и на мен ми капеШе мед на дуШата. Запо4на да се обръЩа към сестра си с разни умалителни думи4ки на бг и ми е толкова сладка като я слуШам. Гледа анимация на бг,мисля един ден живот и здраве да я нау4а да 4ете и да пиШа,да и дам основите пък оттам нататък тя да си реШава дали и трябва или не...
П.С. Не следвам никакъв определен метод на обу4ение 

..защото го говоря правилно; и 2та сме бг с баща им,освен по медицински причини не виждам иначе защо да говорим на друг език ; имаме доста приятели с деца и без  бг тук,чуват го не само от нас определено
*
..син ни не говори,казва 20ина думи;дъщеря ни проговори доста след 2.6 години,досега маже по 3 езика в изречение..
*
..да ги запозная с л-ра,история и  култура родна  наша не е лесна задача и мисля че който казва "да,разбира се,ей сега" прибързва;много е трудно да четеш за белчо и сивушка на дете израсло с франкли,контекстът е много различен,особено като не се учи задължително в у-ще; четем приказки,имаме карта бая голяма на Бг на етажа им-засега с това се изчерпва урокът ми по родолюбие....
*

..против тв съм като цяло,независимо от езика



ОФФ- surfline ,защо реши че дамата е в Щатите,ако би искала да споделиш?

Същата работа е и при мен - през цялата 2007ма видях 2 българки - и двете от форума, за помалко от 24 часа , но все пак мен поне ме е страх да говоря изцяло на немски с малката, щото си мисля, че от мен едва ли ще прихване нещо повече освен кофти акцент и някое и друго граматично недоразумение....И аз се надявам като ДиРокова един ден да си говорим с щерката пред чаша какао на майчиният ни език .


Офф> Анетте, просто наблюдение - всичките ми познати в САЩ, преминаха през една фаза на много силно отричане и колебание необходим ли е точно този език на децата им. Из ЕО, като че ли го няма или е много по-лек този момент.

Ох, камък ми падна от сърцето, явно не съм единствената, която се чувства по този начин, даже няколко пъти днес прескочих темата, защото ме досрамя от себе си

Ясни са ми всички предимства от това да се научи да говори добре български, а най-ми е мъка като видя, че нашите не се разбират с нея. Т.е. тя ги разбира идеално, но им отговаря на немски и започва великото гадаене.  Когато съм в компания с българи най-естественото нещо е да говоря и с детето си на български, обаче като няма българи около нас, започва да ми звучи по-различно Когато сме само двете се насилвам да говоря български, обаче когато тя ми отговори нещо или пита на немски аз пак автоматично обръщам, после на средата на изречението се усещам и хайде пак български и става голяма каша-маша, което леко ме измъчва Понякога си мисля, колко по-добре щяхме да си общуваме сигурно, ако не беше замесен втори език, ама на.... Веднъж тя да го проговори поне малко, това ще ме улесни много и ще влезем в крачка. Майка ми идва скоро и се надявам да дъпнем с езика и после да го задържим и като си тръгне... А скоро става на 4, не трябваше ли вече да го е научила ама как да го научи с такава пишман-учителка като мен...

Причини - за да може да общува с българската част от семейството си. И макар да не ми идваше естествено от началото, защото само на английски говорех, сега след 2 години не мога да си представя да му говоря на друг език. И как да му говоря на друг език - аз не знам песнички, не знам приказки, не съм общувала с деца на английски, аз знам как да го правя на български.

Офф - огромно обобщение правиш, не познавам човек от България в УСА (пък и от други държави), на който да се случвало. Познавам хора в ЕО, на които се е.

Защото му е майчин език , защото двамата с баща му сме българи ! Нямам намерение да го уча на холандски аз , затова си има училище . Той говори безакцентно точно заради училището . И по улиците си му говоря на български , не намирам нищо нередно .
Смешно ми е да говоря на детето си холандски  
Въобще не мога да разбера за какво е пусната тази тема  

Естествено, че е така Бистра - за това съм написала ми познати, т.е. мои,а не всички българи в УСА. Лично наблюдение, пак повтарям, не визирам някого от форума конкретно.

Това да не е пак въпросник за някаква семестриална работа? Отдавна не бях се изkазвала по любимата ми тема за бг език.

А какви са причните да го уча на друг, след като бг ми е майчин и не виждам нищо по-естествено от това да го говоря с децата ми? А и те също са бг. "Проблем" може да има ако бащата не го разбира, но единственото решение според мен е да го учи и той с детето, а най-добре да се подготви преди това на някакво елемeнтарно ниво, че после ще му е трудно да е в крак  . Когато сме с други майки неразбиращи бг, съм опитвала да обръщам, в първия момент децата са сащисани. Когато са по-големи е по-лесно - от учтивост към другите и да не се чувстват изолирани (другите).

Каквато е практическата полза от всеки език - да общуват с мен и рода си.

Говоря с тях само на бг. Голямото знае, че малкият не знае немски и си говорят главно на бг (и руски, когато баща им е наоколо). Та с няколко деца става даже по-лесно. От 5г големият ми син ходеше на бг у-ще докато се научи да чете и пише, т.е. до миналото лято (3г, по 2h седмично).

Разбира се. Те като българи трябва да познават бг култура, затова и езикът е много важен да се подхване от пелените.

Като се роди големият ми син, нямаше, но в последствие си намерих толкова, че понякога се чувствам в БГ, мисля и пак доста на бг по този повод.

Отделни думи започнаха малко преди годинка. Отделни малки изрeчения между 1 и 2г и след това става лавинообразно. Сега малкият е на 2.5г и може да си каже всичко, което го вълнува на тази възраст разбира се. Проговориха на езиците, които им се говорят - бг и руски. Малкият захвана и отделни немски думи, чути покрай големия от негови прияттели и TV.
Около 2г започват да си пеят и сами песничките, които им пeeм. Най са сладки, когато големия мие ръцете на малкия и му пee "Хей ръчички" 

Така ми стана хубаво като видях колко много "майки в чужбина" не се срамуват от корените си! 

Хубава тема и много ме сърби да се разпиша.
Има 2  причини заради които смятам, че е важно :а/  Да разбира 50 % от корените си т.е мен и б/ Да се разбира с роднините си в БГ. 
От практическа гледна точка и бъдещ живот извън БГ не мисля, че има особен смисъл, обаче - българския е екзотичен и труден език, важността ни в глобалното село е никаква. Затова има повече смисъл, ако се говори на 2 езика на малкото дете втория да е английски. Той обаче би се явявал трети език в нашето семейство, което за едно малко дете би било объркващо.
Затова някак ще се примиря, че английския ще го започне по-късно.

То и китайският е труден (какво значи това между другото?  ) - ма на, най е разпространен. И със сигурност някой ден ще е поне толкова важен колкoто англ.

Ау, ужас, да ти е нестествено да говориш на детето си на родния си език, айде де! Аз съм била и с контакти с българи, и дълго без контакти, нито нет, нито телевизия и никога не ми е било неестествено. Да не говоря спонтанно на детето си на моя си език, майчиния му би ми било като да отрека самата себе си и произхода си, да зачеркна родината и родителите си от съзнанието си и от света.
Дъщеря ми ще е носител на две култури. Имам приятелки българки тук и от други страни, със смесени бракове и децата им говорят много добре нашия език, четат и пишат от 10-12 годишни, ние навремето как сме учели други езици и да четем, и пишем на латиница от първи-втори клас? Само си пожелавам засега да успея да я науча на български и да е трайно, завинаги, не мога да и говоря на италиански и това е, само пред гости и по малко. Детето ме разбира и реагира на ДАй, папам и прочие елементарни неща де знае обикновено едно 10-месечно бебе, дори реагира различно когато слуша бг-реч или италианска, просто я наблюдаваме с баща и и се чудим как е възможно отсега да разбира това, явно е от интонацията и звученето, и познатите думи.
Не смея да кажа дали ще стигне чак до задълбочени познания по история и бг-литература, рано е, но едно е сигурно, трябва да знае български и това, аз имам контакти със семействоти си и приятелите си в родината и тук, а и да нямах, пак бих избрала да го научи защото сме си българки и това.

мдам, така е, да. Един ден ще ходим с китайски разговорници. Но китайците едва ли ще отворят български такива.

малко офф:
Българският език не е труден, той е много труден, опитай се да обясниш на някой патерицата, наречена "ли", например.
Ще се видим ли утре? Имаш ли 10 лева? Идва ли..  Или как се образуват най-различни умалителни  и пр , много е сложно няма почти никаква граматика    В началото аз вкарвах ' ли'  в изречения на италиански, толкова ми беше важна тази частичка ( слава богу само в домашна среда) : Ci vediamo LI domani?  и тн. 

А за това, което казва Джоя-Феиам: на летището видях една мацка , загледах се по слинга й, после се заслушах. Жената говореше съвсем естествено на италиански на бебето си. Идваха й умалителни , обръщения, дърдореше и пр. Изобщо не останах с впечатление, че се насилва, напротив. После си поприказвахме на български. Единствената загуба в случая наистина виждам само в контакта с близките, но и това е относително. Някои хора просто нямат близки, които да си заслужават усилието да бориш българския ежедневно.

лелееееее що за вьпрос ами защото сьм Бьлгарка....ей затова много ясно