Така наречените "Трудни деца"

Няма трудни деца. Някои деца се развиват по различен начин. и изпитват трудности в някои моменти.
Консултирайте се с психолог и логопед. При всички случаи поне ще разбереш какво казват специалистите.

Искрено се надявам лесно и бързо да се справите! 

Изобщо не губи време, моментално потърси консултация с добър логопед и веднага се залавяйте за работа! Ще видиш как добре ще му се отрази.

Точно така, логопед, сигурно се ядосва, че не може да изрази, какво иска и от там идват и агресията и емоционалните реакции при принуда.

      Потърсете помощта на логопед и психолог. С моята дъщеря работи логопед от 1 година и резултатите са налице. Освен работата с логопед и много индивидуална работа  с детето в къщи и в ДГ. Ако му е трудно да се справя със заниманията в ДГ потърсете помощ и в Ресурсния център във вашия град, за да ви отпуснат ресурсен учител.

Благодаря , пояснявам само, че сме ходили вече по препоръка на педиатъра ни на детски невролог, когато беше на 2 години и половина. Проведохме предписаното лечение и наистина имаше ефект - детето стана по-спокойно и след няколко месеца започна да говори по малко. Просто напредва по-бавно , пък и започна на 3 години.
Това за трудното дете не е мое определение , а на педагозите в детската градина и педиатърката ни. Иначе е много весел, забавен и контактен с децата и става раздразнителен само , ако някоя от госпожите в градината се опитва да го кара да прави нещо насила. Пресен пример, че бил "избирателен" /цитирам дословно/ в храната и са го карали да си изяде боба с рев. Изяде го  казват, ама трабваше да е с лошото. Естествено последва почти скандал от моя милост и забрана да го насилват за храна, а после да се оплакват от агресивно поведение.
Наистина се замислям за логопед, дано да има ефект.
Надявам се да се престрашат да ми пишат и мами минали по този път.

Да извиняват педагозите и педиатъра, но това е вече безнадеждно остаряло разбиране. Етикетът "трудни деца" се е поставял на деца, на които не знаят как да помогнат, защото не знаят какво става с тях. И под този знаменател са поставяни както деца с дребни проблеми в развитието, така и деца с противообществени прояви, т.е. такива, дето не са знаели какво да ги правят.
Много тъжно. Явно тук е все още по старите "норми".
Не се безпокой, има специалисти, които ще помогнат да се справите!

Точно така. За съжаление времето в което живеем е такова, че ще има все повече "трудни деца" и докато педагозите продължават да са неподготвени ще имат проблеми и родителите и децата. Детето не е за невролог, а за логопед. Той ще ти каже каква е диагнозата на детето, със сигурност не е "трудно дете".

Има един английски термин "spirited kids", пусни в гугъл, ще ти излезе много полезна информация.
А ето и на български по темата:
http://www.estestveno.com/index.php?pageid=4&langid=0&it … 3002&cid=3050

 Потърси логопед и не се притеснявай.Майка ми ми е разправяла за едно съседско дете ,което на 3-4 год.изобщо не можело да приказва,а сега няма никакви проблеми и има висше образувание.

Тинки, благодаря ти, че си дала линка, защото точно това ми се искаше да направя и на мен 
Определено трябва да развием темата, защото ми е толкова мъчно като чуя да наричат детето "трудно", а после да го карат насила да си яде боба  Направо ми се реве 
Ще пиша повече като имам време.
Засега казвам само - трябва подход - много любов, канско търпение, разбиране и приемане към детето, много време заедно и вероятно друга градина или педагози, които няма да се опитват да го прекършват и вкарват в рамки.

Кураж и мнооого търпение за теб   

Уф, с това ядене... Какво толкова им е влязло в главите на нашенските учителки не мога да разбера. Сто пъти и аз се разправях да не карат Никола да яде нищо насила - няма кой да чуе. Не можело така, и другите гледали от него. "Ама поне да опита, ама аз не на сила, само му казах, че няма да играе с децата, докато не опита"   
Той обаче май си намери разрешение накрая. Вчера повърнал на обяд. Имало риба и картофи. Много се учудих, като ми казаха, защото той обича и двете. "Сигурно е лапнал някоя кост" - беше обяснението - "После си изяде всичката риба, а за картофите не съм го насилвала". Той обаче обясни каква била работата - в картофите имало лук и магданоз (той лук и зелени подправки не яде, особено ако са много видими), а тя го убеждавала да опита. Надявам се вече да си имат обица на ухото, щом като от дума не се разбират 

Това беше между другото, че ми е пресен случай.

А по повод на темпераментните деца... Трудно е... А още по-трудно да намериш подходящото място, подходящите хора, да намериш в себе си достатъчно търпение, да го задържиш дъъъъълго време и винаги да можеш да го проявяваш... Да се научиш да си перде към останалите родители, чиито деца кротичко си обуват обувките на пейката в съблекалнята, докато твоето ("глезено", "буйно", "агресивно" и прочее, а всъщност просто развълнувано от предстоящото влизане или излизане), се чуди какво точно да дръпне и да събори от интериора, или, не дай си Боже, от околните деца...

Pasinet, успех и от мен! Не си сама, да знаеш. Моето "трудно" дете говори и разбира много, но това съвсем не значи, че с него може да се говори или да му се обяснява нещо, което то не иска да чуе...

А Millena ще я чакаме с нетърпение да споделя челен опит, когато си открадне малко време.

Мими, благодаря ти за включването.
Хайде пиши и ти! Като гледам такива ситуации просто се изприщвам, но какво да се прави. Ела ме виж мен колко съм "търпелива" точно при влизане излизане ВСЕКИ ден. Колкото и да знам как трябва да постъпя... Наистина е много трудно. Но с насилие и посегателство над точно тези деца не бива. Към никои не е добра идея, но към темпераментните е още по. И Вики не веднъж е повръщал като го насилят да яде. Значи казваш не са го насилвали, само няма да си играе с другите докато не си изяде 
И с другите родители е трудно докато просто не приемеш, че твоето дете не е от тях, но това не го прави "лошо" или "трудно". Дано успеем да се справим успешно!

Прекрасна тема сте заформили момичета.И на мен това ми е болна тема - как детето било "трудно", защото е просто различно от това, което на госпожите им се иска!В детската докато бяхме подобна на описаните от вас ситуации с яденето.Оня ден в училище научих, че едната им госпожа не го пуснала до тоалетна и това съвсем не е единичен случай, а системно поведение. Направо недоумявам.А после той в нейните часове не пишел и цитирам " не се подчинявал на заповедите й"
Ще следя темата с интерес! Кураж, търпение и ЛЮБОВ на всички ни!

И нашите се пробваха с тоалетната, но аз го инструктирах да ги пита дали предпочитат да се напишка в гащите (това беше поредната идея на някой от форума, която използвах). После на мен ми смутолевиха някакво обяснение, което аз отрязах, и това беше. Не се повтори.

Твоят е малко по-голям и сигурно ще го е срам пред останалите деца, но какво ще стане, ако просто информира госпожата, че отива до тоалетна и излезе. Пък ако тя хукне да го гони, да и изтърси в коридора въпросната реплика