Публикувана: 12 дек. 2007, 09:13 ч.
Последно мнение: 12 дек. 2007, 12:03 ч.

Мнения: 4 379

Бебка е на 7 м. и забелязвам,че май започва да разбира newsm78

.
Мами как започнахте,споделете полезни съвети .Ако някоя е останала доволна от някоя книжка с напътствия по темата ще съм и много благодарна bouquet

да я препоръча!
Аз започвам от нулата и нямам абсолютно никакъв опит или наблюдения така че всичко ще ми е от полза.

# 1 12 дек. 2007, 09:34 ч.

Мнения: 143

Малко съм позабравила, но помня това, че основна я оставях да ме води тя. Предлагах и различни забавления и игри. Тя или ги харесваше или не. Тези, които и доставяха удоволствие забелязах, че са боичките (на по-късен етап) и пеенето. Всичко останало беше за ден - два. Сега новото са конструкторите. Има 7-8 и строи огромни замъци, които с дни пази да не паднат. Не дава и да ги прибирам.
За 7 месечно бебче - песнички свързани с някакъв вид навици, говорене, рисунки (най-хубаво ако можеш ти да рисуваш). В общи линии няма кой знае какво. Основното е да подбираш игри и забавления, които смяташ, че дават мироглед и възпитание отговарящо на твоите критерии. И пробваш.
Относно книжки - честно да си призная, нямах много време. Основното, което ми служеше за пример бяха всички останали около мен. Наблюдавах в реални ситуации другите родители и подбирах за себе си това, което смятайх за правилно. Четях статии в нета, но написаното само дава идеи как да интерпретираш действията си специално за твоето дете.
В тази възраст най-добре детенцето да те води.

# 2 12 дек. 2007, 09:43 ч.

Мнения: 967

Здравей,
препоръчвам ти да прочетеш книгата на ФИцхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" - много е добра. Аз си я купих от Хеликон, но и по други книжарници съм я виждала.
Относно питането ти за възпитание на 7 мес. - малко раничко е. Все пак не пречи да започнеш да въвешдаш някои превила, но се подготви психически, че детето няма да откликва на всичките ти опити за възпитание. Важно е да не си много строга с него и да не му се караш строго.

# 3 12 дек. 2007, 10:17 ч.

Мнения: 1 479

Аз ти препорьчвам МОЕТО БЕБЕ от 1 ден до 3 години на Ан Бакюс.На мен ми е от полза.

# 4 12 дек. 2007, 10:27 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 499

Аз,книги не съм чела.Имам си мнение как искам да ми е възпитано детето и долу-горе за сега всичко е в релси.То все пак си е и до дете и родител
На мен вече взе малко да ми омръзва ,когато майки на по-глезени деца ми кажат,"ама аз,го обичам",ами аз,като се скарам или накажа и това правя да не би да не я обичам Същност всичко при мен е продиктувано,защото имам фобия от лигави деца и не мога да приема мнението "то не разбира".Действам по мой си план-нямам травмирано и свито дете

# 5 12 дек. 2007, 10:29 ч.

Мнения: 4 379

Цитат на: dannyha в ср, 12 дек 2007, 10:17

Аз ти препорьчвам МОЕТО БЕБЕ от 1 ден до 3 години на Ан Бакюс.На мен ми е от полза.

прочетох я ,но някак си там не е обяснено как точно да подходим та беб да е наясно,че това оли онова не е редно.
напринер до момента тя получава всичко ама абсолютно вбичко към което е проявила интерес .аз гледам на това като на опит да изучава света и хем не искам да я ограничавам хен не е хубаво да чупи нещата които ''разглежда''.някак ми се ще да е по сдържана ,а ако ''нещото'' не се хвърля или лапа просто не е забавно.
не искам да се измъквам с ''това е за големи''.
Не не съм строга,по скоро в другата крайност но ми се ще да намеря интелигентен иразбира се резултатен метод да я напътствам.

Последна редакция: ср, 12 дек 2007, 10:46 от mamamari

# 6 12 дек. 2007, 10:33 ч.

Мнения: 745

здравей!ще следя темата за възпитанието,защото ми е интересна.и на мен ми предстои подобно нещо ,но в по-късен етап.искам само да отбележа,че децата,който ние отглеждаме в момента са доста по различни от нас,когато сме били малки.това са деца на новото хилядолетие и по точно деца индиго.незнам дали си чувала този термин.при тях е важно да се съобразяваш с това,което желаят те,да не се налагаш,защото със сигурност няма да имаш успех.имам опит в общуването с малките,понеже работя в училище и се изумявам от начина на мислене и възприемане на нещата.те са много напред!!!!времето в което живеем ги кара да бъдат такива!

# 7 12 дек. 2007, 10:41 ч.

Мнения: 4 379

Цитат на: siska79 в ср, 12 дек 2007, 10:27

всичко при мен е продиктувано,защото имам фобия от лигави деца и не мога да приема мнението "то не разбира".

това много ме притеснява да не се случи с нас.Моля сподели опита си ,как си напипала'' златната среда''.Задавам въпроса си тук точно защото си давам сметка ,че трябва да поработя и върху себе си.То отстрани лесно се вижда но на мен ми е трудно да преценя до къде е границата?

# 8 12 дек. 2007, 10:45 ч.

Мнения: 620

малиииии, много рано си решила, бебето ти да разбере, че нещо не се чупи. Не, ти й казвай, разбира се, но е рано да очакваш от нея да те послуша....Та на нея смисъла живота й в момента е да разбере кое се чупи, кое не се чупи, кое как е на допир и на вкус. Ако нещо ти е ценно, просто не й го давай и не го оставяй в полезрението. Но всичко, което си й дала, е нормално да бъде пробвано дали е чупливо и дали се разглабя или пък как "лети" и се приземява - това само показва, че детето е живо и се развива нормално. Бебе НЕ МОЖЕ да е сдържано и възпитано на 7 месеца, още дълго няма да е....
Препоръчвам Фицхю Додсън. Горешо.

# 9 12 дек. 2007, 10:58 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 499

Цитат на: mamamari в ср, 12 дек 2007, 10:41

Цитат на: siska79 в ср, 12 дек 2007, 10:27

всичко при мен е продиктувано,защото имам фобия от лигави деца и не мога да приема мнението "то не разбира".

Ами не знам как е при другите,но държа да кажа,че тук говоря само ЗА моето дете,а не по принцип
Още като се прибрахме от родилното я вземах на ръце,само ,когато заплаче,не,че не съм и се радвала,но си давах ясната сметка,че това дете ще го гледам сама и трябва да се опитам да създам някакъв ред.Втора стъпка захранване след 6 месеца -единствено и само в стола за хранене без да се дават играчки,телефони и други залъгалки.Трябва ,обаче да кажа,че детето ми е било винаги спокойно и може би от там ми идва и улеснението.След като я сложих в проходилка около 8-9 месец ходеше навсякъде,но не пипаше или ако,посегнеше първо ме поглеждаше и тогава.В друга тема писах,че аз,дори контактите не съм обезопасила.Дойде време да ходим по паркове,където децата ядат пуканки,чипсове,пият сокове и други-при нейно искане,аз,казвах,че не може и точка.При второто,третото казване вече не се проявяваше интерес.Проходи и вече всичко и беше достъпно-ходене да спира компютъра или телевизора,отваряне и блъскане на вратат на пералнята и други подобни.Със сериозен тон и поглед на нивото на нейните очи обяснявах,че това не са играчки.И тук постигнах успех.Дойде момента в който реши,че може да пробва да ме удари-първия път само и обясних,че това не е хубаво и както а,зне я удрям ,държа и на мен да не ми се посяга/не занм колко е разбрала/,но втория път беше наказана до стената.Трети път нямаше.За мен не е правилно дете да не си дава играчките,а да иска чуждите,за това всички играчки,които съм изнесла вън са играчки за всички деца.Няма проблем с даването на играчки.
То стана малко дълго и объркана,ама на годти ми е свекърва ми,така,че влезте ми в положение
Като заключение мога само да кажа,че майката определя докъде може да се стига

# 10 12 дек. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 2 960

възпитанието и това как ще "оформиш"границите на позволеното и непозволеното зависят от две неща-1-во характера на майката и 2-ро характера/темперамента/ на детето.
Книги много ,написаното е хубаво ,но как всеки го пренася в неговата си малка и толкова важна реалност е друг въпрос.
Най важното при възпитанието на детето е да бъдеш последователен и да му даваш вярните сигнали ,за това какво се изисква от него.
На 7 м. е твърде рано да започнеш да даваш необходимото и по сериозно възпитание на бебето.Към годинката обаче бебето вече разбира кога е не-с твърд тон и кога е "не" с колебание.
Та когато възпитавах моята вече порастнала 10 годишна дъщеря в първите години от живота и правих доста отстъпки и казвах доста колебливи "не-та".За щастие характера и е такъв ,че се превърна в прекрасно и в никакъв случай лигаво дете.
Сега със синът ми действам май по същия начин.Явно не мога да бъда така категорична в забраните,слава богу той е още твърде малък ,тата че ще се стремя и аз да израстна с него ... newsm78

...и да налагам по стриктни граници на непозволено и позволено. Ама не мога да не го гушкам/щото ще се разглези/ или такива разни...характер и темперамент и на двете страни...това е

# 11 12 дек. 2007, 11:34 ч.

София
Мнения: 17 591

Струва ми се, че на тази възраст ще е по-скоро дресировка.

# 12 12 дек. 2007, 12:03 ч.

София
Мнения: 5 079

Не ми се нрави това понятие "възпитание" и не съм привърженичка на ранното такова. Всяко нещо с времето си. Peace

# 13 12 дек. 2007, 12:03 ч.

Мнения: 748

на вашата възраст (а и по-рано) възпитанието при нас беше следното: навсякъде си я носих (или оставях да си пълзи) с мен да гледа какво правя и обяснявах всичко, с което се занимавам.
исканията й се изпълняват в разумни граници - ако е безопасно за нея ок, ако не е просто не давам категорично, обяснявам защо и след това й отклонявам вниманието.
водещият принцип при мен е, че децата научават всичко най-лесно на игра. затова я оставям да си играе с каквото иска, като й помагам и обяснявам.
резултатите до момента са повече от очакванията ми. детето ми е много добро и самостоятелно (в смисъл сама взима правилни решения), много ми помага (например като изцапа нещо си го чисти без някога да съм я учила на това, изхвърля боклучетата, подрежда и мн. други) съобразява се с мен (в повечето случаи Wink

) и съм особено доволна, че не съм я пречупила и си е точно толкова дива, колкото се полага за дете на нейната възраст, че даже и повече Simple Smile

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Рев в количката

Хемороид при бебе

Удар по главата

Причина:

Причина: