Спомням си го ясно. Живеехме над бившия ресторант "Димитровград" (сегашно Celio, или както там се пише) точно над печените кебапчета, шатрите с бира, мечките на синджир, захаросаните ябълки и безкрайното думкане. За мен беше супер забавно и имам много хубави спомени. Някакси ставаше празнично. За майка ми, която трябваше да измива прозорците от мазнината, която се стичаше и не можеше да си проветри къщата, защото всъщност цялата суматоха се пренасяше в къщи, едва ли е било чак толкова забавно. За мен обаче си остава ярък детски спомен, с мирис и звук. 
П.п. Питах майка ми. Според нея е било по Людмила-Живковото време, а тя почина '82г. Та 81-82 г.
П.п. Питах майка ми. Според нея е било по Людмила-Живковото време, а тя почина '82г. Та 81-82 г.
Трябва да е било 83 и 84 година. Май само за две години го правиха това. Тогава за първи път ядох филе от акула в България. 
Помня го смътно доста. Захаросаните ябълки, скарата, шатрите... Мисля, че затваряха булеварда 2 или 3 години подред. 82-84? 
