Обръщам се към вас, защото ми трябва обективно мнение по един личен въпрос. До момента винаги съм решавала личните си проблеми бързо и сама, но вече сме с дете и трябва повече внимание на такива детайли.
Живея със съпруга си от 2001 год. Почти не сме се разделяли. Той е родом от едни северен град в България, но живеем в София. Имаме си бебче от август 2007г. И двамата си го искахме и най- вероятно и таткото е много щастлив.
Откакто се появи малкият нещата се промениха, т.е. съпругът ми се промени. Не го познавах в такава светлина. Не обръща достатъчно внимание на малкия, безхаберства, т.е. детето плаче /най- редовно/, а той се залисам в компа. Взима го на ръце за около 15 мин и се уморява и го оставя пак на мен. Това не ми тежеше до онзи ден.
Скоро осъждахме как да прекараме коледните празници и аз му казах / попитах го за мнението му/, че ако той е на работа за Коледа е по- добре за мен и бебчо да отидел у моите родители, за да не сме сами за първата ни Коледа заедно. Мина около една седмица и съпругът ми каза , че ако не е на работа на Коледа ще си отиде до родния си град, че отдавна не бил си ходил заради бебчето. Решил бил, че трите почивни дни ще направи всичко възможно да не е на работа, за да си отиде "у дома". - в кавички е защото той така каза. От това ме заболя много. Аз приемам Коледа като много голям празник и е първата на трима ни заедно, с новото човече.
Преживях го тежко, но не му казах нищо, за да не стане така че да го карам насила да стои при нас. Но такава топка се сви в сърцето ми, че една вечер не издържах и пак го попитах какво мисли да правим на празниците. Той пак каза , че иска да си отиде. аз не издържах и му казах какво мисля, за празникът за нас и бебето. Казах, че според мен е редно да сме тримата заедно на първата ни Коледа като семейство, че би ми било тежко, че нямам нищо против да си отиде , дори ако иска и за месец, но не на Коледа. Той ми отговори, че не се е сетил , от което още повече ме заболя. Каза ми , че самонавивам и нещата не са такива , каквито ги изкарва.
Установих, че той възприема Коледа като три почивни дни , а не като празник със семейството. За жалост това му е семейното възпитание. Само да вметна, че той не знае рождените дати на родителите си, както и баща му неговата.
Да спомена, че майка му е починала, а баща му не се интересува от внучето си, които носи имената му.
Та въпросът ми е аз ли нещо не съм в час и изопачавам нещата. Не искам да влизам в спор с него, защото всеки човек си има собствено виждане. Да не споменавам , че не ми е предлагал брак, а първо си направихме бебе и той до последно отлагаше брака, докато аз не станах в седмия месец и не настоях. Като никога не е отричал нещо твърдо, просто отлага. Какво е вашето?
Живея със съпруга си от 2001 год. Почти не сме се разделяли. Той е родом от едни северен град в България, но живеем в София. Имаме си бебче от август 2007г. И двамата си го искахме и най- вероятно и таткото е много щастлив.
Откакто се появи малкият нещата се промениха, т.е. съпругът ми се промени. Не го познавах в такава светлина. Не обръща достатъчно внимание на малкия, безхаберства, т.е. детето плаче /най- редовно/, а той се залисам в компа. Взима го на ръце за около 15 мин и се уморява и го оставя пак на мен. Това не ми тежеше до онзи ден.
Скоро осъждахме как да прекараме коледните празници и аз му казах / попитах го за мнението му/, че ако той е на работа за Коледа е по- добре за мен и бебчо да отидел у моите родители, за да не сме сами за първата ни Коледа заедно. Мина около една седмица и съпругът ми каза , че ако не е на работа на Коледа ще си отиде до родния си град, че отдавна не бил си ходил заради бебчето. Решил бил, че трите почивни дни ще направи всичко възможно да не е на работа, за да си отиде "у дома". - в кавички е защото той така каза. От това ме заболя много. Аз приемам Коледа като много голям празник и е първата на трима ни заедно, с новото човече.
Преживях го тежко, но не му казах нищо, за да не стане така че да го карам насила да стои при нас. Но такава топка се сви в сърцето ми, че една вечер не издържах и пак го попитах какво мисли да правим на празниците. Той пак каза , че иска да си отиде. аз не издържах и му казах какво мисля, за празникът за нас и бебето. Казах, че според мен е редно да сме тримата заедно на първата ни Коледа като семейство, че би ми било тежко, че нямам нищо против да си отиде , дори ако иска и за месец, но не на Коледа. Той ми отговори, че не се е сетил , от което още повече ме заболя. Каза ми , че самонавивам и нещата не са такива , каквито ги изкарва.
Установих, че той възприема Коледа като три почивни дни , а не като празник със семейството. За жалост това му е семейното възпитание. Само да вметна, че той не знае рождените дати на родителите си, както и баща му неговата.
Да спомена, че майка му е починала, а баща му не се интересува от внучето си, които носи имената му.
Та въпросът ми е аз ли нещо не съм в час и изопачавам нещата. Не искам да влизам в спор с него, защото всеки човек си има собствено виждане. Да не споменавам , че не ми е предлагал брак, а първо си направихме бебе и той до последно отлагаше брака, докато аз не станах в седмия месец и не настоях. Като никога не е отричал нещо твърдо, просто отлага. Какво е вашето?
На какво съм се наслушала 
