Имаме ли проблем?

  • 2 068
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 312
Каня се от известно време да пусна темата,но все отлагам с оправданието,че си втълпявам.
Предстои ми обаче преместване на малкия от ясла в градина/май месец/ и започвам доста сериозно да се притеснявам.
Детето ми не говори.
Вече е на две години и 10 месеца и не иска да говори и това си е.
Не,че не може.
Знае кое какво е,понякога ми показва нещо,обяснява ми,правят му впечатление някой неща и им обръща внимание,постоянно си припява гледайки филмчета,танцува и свири по песните...
Не е въпроса,че не може,а че не иска да говори и не мога да му прикова вниманието да го науча на каквото и да е.
Приказка не съм чела или разказвала никога досега.На първото изречение съм го изгубила като слушател и започва едно катерене по мен,яздене на конче,скачане в леглото,криене..игра с една дума.
В редките случаи когато успявам да го накарам да повтори нещо го казва правилно и после отказва пак да го направи.
Определено е труден характер,инат,изключително саможиво,но не самостоятелно дете.Сам на себе си си е достатъчен,нужда от компания няма,радва се на децата,прегръща и целува приятелите си като излезем с тях,смее им се гледайки ги как се занимават,често се сърди и иска още навън когато се прибираме,но почти никога не се включва в техните колективни занимания.
Намира си някаква невъзможна,сранна джунджурия с която да се занимава или си измисля сам игри.
Плашещо смел е,не се замисля и за секунда за последствията.
Обясненията и караниците не важат,единствено отвличане на вниманието от точка А към точка Б е в състояние да го накара да не прави белята Х.
Никога,нито сега,нито като бебе не е подражавал,копирал или имитирал действията на друго дете.
Не съм успявала нито да го накарам да яде,нито да спи,нито да върви хванат за ръка...,нито нищо давайки другите за пример.Затова и се отказах.
Историята стана много дълга и обстоятелствена...
Незнам как да го науча да говори повече,да си казва какво иска,да ми отговаря на въпросите..
Мислех си за логопед,но той няма проблеми с изговарянето на думите,по-скоро с мотивацията и липсата на желание да каже нещо...
Посъветвайте ме..
Споделете..
Имам чувството,че съм заобиколена от деца бъбривци,а само моето е такова...
Благодаря предварително и  се извинявам за дългия пост.  bouquet

# 1
  • usa
  • Мнения: 2 113
а с педиатъра на детето обсъждала ли си притесненията си? ние тук можем да ти кажем най-различни неща, но те да нямат нищо общо с истината.

# 2
  • Мнения: 1 470
Все едно аз съм писала този пост Hug
Най-малкият ми е същият.Отгледала съм двама преди него,и чак такива главоболия,не съм имала.А при нас е странното и това,че и батковците му много го занимават,и въпреки всичко,както казваш,не желае да говори.Иначе общува много дейно,и танцува,и е видимо весело и щастливо дете,дори напоследък иска да рисува,все още драска,но ми прави впечатление че ако му нарисувам котка,той се опитва сам да нарисува мустаците,или да направи кръгче...Но най-ми пречи когато се разсърди за нещо,и започва да реве неистово,и се мята,и мята,и удря,и става страшен и за себе си,и за околните,но аз не мога да разбера какво иска...
Точно тези дни си мислех нещо за психолог,защото в детската ми казаха че за логопед било още рано...Но ще следя темата с интерес!!!Понякога някой човек ти казва нещо,и помага повече,от колкото всякакви други специализирани звена...

# 3
  • Мнения: 267
А запозвахте ли се с теорията за кристалните и индиговите деца?Аз бих оставила детето си да общува по начина, по който на него му харесва.Може би не изпитва нужда да говори за да комуникира.Не приемайте развитието на останалите деца като норма.Това ще ви съсипе нервите от притеснения./стана много поучително, не съм такъв човек Heart Eyes/

# 4
  • Мнения: 476
И на мен ми направи впечатление, че поведението на детенцето, много прилича на поведение на индигово дете. Потърсете с търсачката за тази тема (ако не сте го направили вече), може да е от полза.  Hug

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Според мен трябва да обсъдиш всичко това с педиатъра на детето.

# 6
  • Мнения: 1 312

Ситуацията явно е сходна.
Работата е там,че не забелязвам по никакъв начин това да му пречи.
Весел е,игрив,относително палав-не прави много бели,не крещи,не не е от дивите деца,но не ме слуша,не е изпълнителен,не се подчинява на нищо,което му кажа.
Определено се налага и държи да става на неговото.
Почти никога не плаче,когато е сърдит се захлюпва по очи на земята и ми мята по един поглед през рамо.Това особено ме дразни,защото се случва и на улицата,не само в къщи.Спрях да се тревожа от реакцията на околните.
Приятелите ми се опитваха да дават съвети и рецепти за приучаване и отучване от вредните навици,видяха,че прилагам какви ли не хитрини и не се получава и накрая ме оставиха да действам както аз преценя за добре.
Детето ми определено е различно от всички деца,които съм виждала и с които съм общувала.
Не се стремя да го вкарам в релси,да го направя като тях.
Но се питам дали вината е в мен,как да процедирам...,
И може би съм доста повлияна от няколко скорошни разговора с две приятелки..
Разговори изпълнени с упреци и сравнения.
Децата ни са една възраст/ едното с 6,другото с 4 месеца по-голямо/,израстнаха заедно.
Теорията на приятелките ми е,че съм твърде мека с него,че го оставям да прави каквото си иска и както аз обичам да казвам:"Да се развива самостоятелно".
Упреците са,че ако беше ял бой досега да е станал човек.
Ами не съм го била.До втората си година и шамар по дупето не беше получавал.
Може би е трябвало,но все не намирах достатъчно добра причина за това.
Истината е ,че съм толкова спокойна и уверена в себе си,че почти нищо не може да ме нервира.
Никога не съм си позволявала негативно мое състояние да повлияе на отношението ми към детето.
Така,че спокойно можем да отхвърлим и вариант стресиране като евентуална причина за мълчанието му.
Човека е пълен непукист.
Ако щете вярвайте,но до ден днешен нито веднъж не ме е извикал защото има пиш или а.о.
А иначе сме махнали памперса от една година.
Ако съм в стаята ОК,ако ме няма се прави директно на гащите и не му пука ни най-малко,че е мръсен.Оставяла съм го така по час,уж за да му стане неприятно и да се научи да си казва.Не би!
И в яслата,и в къщи е така-дебна го,слагам го на тоалетната,върши си работата и готово.
Ако аз не се сетя и той няма да се сети.

Педиатъра ни твърди,че е нормално,че всяко дете се развива различно,че детето изглежда добре и няма причина за бързане и безпокойство...
Но тя е жена,която общо взето не търси под вола теле,привърженик е на по-свободния начин на гледане,липсата на профилактика и имуностимулатори за подсилване на организма,каляването и изграждане на имунитет по естествен път,оставянето на децата на свобода да се цапат и ровят в мръсотията за да не се изнежват...
Къде се намерихме с нея незнам,но си паснахме.
Оставила съм се да ме води максимата,че детето те учи какъв родител да си...
Но може и да бъркам.
Почти преполовихме заветните 7 години...
Да не се хапя после на сто места...

Udy,не съм чувала за тази теория.
Препоръчай ми моля те място,от където да се информирам  bouquet

# 7
  • Мнения: 1 547
Преди всякакви кристали, индига и прочее футуристични квалификации, непременно консултирай положението с педиатър. След като до момента личния лекар на детето не е отбелязал някаква странност, то или такава няма, или лекарят е калпав, затова направи консултацията с друг, изявен в областта си специалист. Неговоренето само по себе си не е никакъв проблем, но комбинирано с останалите неща, които описваш, би могло да е. Ако се установи, че всичко е наред - ще ти олекне; ако пък се разбере, че някъде нещо не е както трябва - ще имаш възможността да вземеш мерки своевременно. Не се тревожи излишно, преди да си чула професионално мнение!  Hug

# 8
# 9
  • Мнения: 3 376
Според мен детето си е съвсем наред.
Защо му е консултация?За да го изкарат аутист и да започнат да го тъпчат с всевъзможни лекарства и да го водят по психолози?

Прочети за индиговите деца.
Това не са футуристични квалификации,има хиляди материали и статии и деца,които са такива.
Те не са болни.Нито изостават в развитието си.
Просто са малко по-различни от връзстниците си.

# 10
  • Мнения: 2 467
Имам братовчедка, която беше такова дете като малка. До 3 години и малко (не помня точно колко) не говореше. Леля ми се беше много притеснила. Водиха я по лекари, но полза никаква. И един ден се разбъбри  Laughing Проговори от веднъж и правилно. Сега (вече е на 15) неможеш да и затвориш устата  Laughing
Остана си все такъв силен и самостоятелен характер. Не слуша никой когато взима решения. Доста е ината и упорита, но това до някъде е в неин плюс.

Ако се притесняваш, най-добре направи консултация и с друг лекар. Иначе да те гризат все съмнения е много неприятно.

А за "ако беше ял бой досега да е станал човек"- с бой човек не се става, само магаре  Crossing Arms

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Поне засега историята с кристалните и индиговите деца ми се струва твърде странна, за да я приема. И защо трябва непременно да се обявява едно дете за такова или онакова.
 Щом майката е разтревожена, по-добре да поговори само с психолог, пък после да води детето и да решава какво да прави. Или да прочете някои книги, които са свързани с развитието на децата, но не точно популярни. Съъ сигурност може да намери сериозна литература, научни статии и др. В най-лошия случай ще се е шашнала малко повече, а на детето нищо да му няма. Ще е научила много неща за децата и ще знае какво прави.

Ако може едно уточнение от авторката. При какви обстоятелства, колко често и за какво конкретно говори детето? Участва ли понякога в спонтанен разговор на съвсем обикновена, битова тема? Проявява ли интерес към конкретни обекти, за които може да разкаже, говори ли по време на игра с кукли или някакви други играчки, "бръмчи" ли с камиончета и колички, все такива дребни неща?

# 12
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
От това, което описваш ми идва да ти кажа "За къде бързаш?" Но!! Понеже опита ми в общуваното с много хора и деца ми показа, че очевидното не е толкова показателно- то е много вероятно да сгреша ако, ти кажа нещо подобно. Поставих се на твое място и при информацията, която съм изчела(вкл. и индиговите деца)и съм се сблъскала- досега вече щях да сколасам с няколко неща- 1- Да се притесня...2. Да помисля трезво и да поровя инфо в гугъл и 3. Да постъпя трезво и да консултирам детето с детски психолог. Пък и себе си бих консултирала с детския психолог. Независимо за какъв тип дете се отнася - ако е изобщо тип поведение, то аз бих искала да знам как се възпитава такова дете- индигово, кристално, инато, глухо- всяко различно дете има нужда от различни родители- не всички сме толкова сетивни и всезнаещи, че да се доверим на собствените си преценки и интуиция. Би било твърде самодоволно и самонадеяно. Това, че си задаваш въпроси, покзва, че имаш нужда от човек, който да ти даде по- ясна представа какво се случва с детето ти и какво се очаква от теб. За логопед- не е малък- логопеди консултират и малки бебета- по отношение на храненето например, колкото и несвойствено да звучи тази дейност за професията Логопед. Детския психолог е другия важен специалист, който е много вероятно да те успокои, но и да ти даде насоки, в които да наблюдаваш детето. Виждам, че споделяш теорията, че детето само ти показва как да постъпваш спрямо него- то те води - тази твоя сетивност с помощта на психолога и логопеда ще ти покаже къде е твоята роля в превода- от детето към т.нар. "нормален" свят и обратно. Защото от нас родителите се иска да направим социални същества от децата си- каквито и особености на характера да имат - те ще живеят в общество и трябва да са социални, за да оцелеят, когато нас ни няма - без, разбира се да ги правим еднакви или подчинени на модели. Комуникирането е нещо което се усвоява с времето, а начините на комуникация при всеки човек са различни- толкова различни, колкото никой редови гражданин не би могъл да си представи. На различни етапи е комуникацията с думи, комуникация с жестове, комуникация с викове...вероятно има и много други, но аз все пак съм "редови гражданин" Grinning Подходи с доверие към специалистите, със здравословна доза предпазливост по отношение на изказаните становища, но в никакъв случай не се притеснявай как ще се отрази това на детето. Срещата с детския психолог е като игра, не е стресираща, заклеймяваща и всякакъв род архаични представи за този род специалисти. Както се казва често в тези форуми- консултирай се, ако ще за успокоение. Лекарства(някой горе беше писал да това) не се изписват за щяло и нещяло, а от психолог- изключително рядко. Аутист(пак някой преди това беше писал и това) не е  Laughing Аз, дето не съм специалист мога да го твърдя със сигурност по това, което описваш. Късмет и всичко добро!

# 13
  • Мнения: 1 312

Ако може едно уточнение от авторката. При какви обстоятелства, колко често и за какво конкретно говори детето? Участва ли понякога в спонтанен разговор на съвсем обикновена, битова тема? Проявява ли интерес към конкретни обекти, за които може да разкаже, говори ли по време на игра с кукли или някакви други играчки, "бръмчи" ли с камиончета и колички, все такива дребни неща?

Детето въобще не се включва в НИКАКЪВ разговор между възрастни.
Не съм сигурна,че дори дали чува някога за какво си говорим.
Сякаш е в негов свят и околните не го интересуват.
Той не прави цели изречения,казва отделни думи,понякога по две,максимум три наведнъж.Говори не особено ясно,някой думи още по бебешки.
Разбира абсолютно всичко и го показва с поведението си,чува ме,но не ме слуша.
Впечатлява се от лампи,светлини,токове,копчета,контакти,инструменти,техника....
Това са нещата,които абсолютно винаги ми показва и повтаря...
Други не му правят ни най-малко впечатлиние.
Играе си кротко,без много да бърбори,с количките бръмчи понякога,в повечето случаи си разхвърля играчките и не иска да помага в прибирането им.До преди година това не можеше да се случи-връщаше всичко на мястото и подреждаше с мен.
Прави ми впечатление,че е стериотипен тип така да се каже..,консервативен.
Вещите се оставят по същият начин,по който винаги са стояли,в същата посока и положение.Промените не са му присърце.
Когато му показвам и обяснявам думите или животните по книжки сякаш не ме чува.
По някое време си взима книжката,отваря си я някъде далеч от мен и почва да си ги изброява.Изумявам се,че е запаметил почти всички,а не е дал никакви признаци за това докато съм му говорила.Опитам ли да се включа в "четенето"или се отказва или директно ми показва вратата и вика"татъка",т.е. да отида оттатък.
Гледането на филмчета е също самостоятелно забавление,софлиране от моя страна не се препоръчва.Ако си мълча и не му обръщам внимание танцува,свири и пее на подходящите места.На анимациите без дублаж често повтаря някоя реплика на английски...

Мога да пиша сто дни...
Основният ми проблем е,че не мога да му привлека вниманието,камо ли да го задържа за по-дълго.
Четох доста за деца със забавено развитие,но нещо не ми се връзва.
Там проблемите са по-комплексни и на различно ниво...
Мисля,че не спада към тази категория.
Ще бъда благодарна на всякакви мнения,не бъдете деликатни,предпочитам сега горчивата истина,вместо да се заблуждавам,че всичко е наред...
И ако гените все пак имат толкова голямо значение съм длъжна да спомена,че баща му е доста мълчалив и затворен човек по природа.

# 14
  • Мнения: 1 312
1. Да се притесня...
2. Да помисля трезво и да поровя инфо в гугъл 
3. Да постъпя трезво и да консултирам детето с детски психолог.

Yosarian,благодаря ти за написаното.
Знам,че тук не е мястото,където ще получа формулата за решаване на проблемите и лекарска намеса няма да ни се размине.Не очаквам магическа рецепта,пишейки във форума,но информацията,която съм научавала последните години от тук ми е била повече от полезна.Искам да чуя мненията на хора с подобен опит,отгледали повече от едно дете.

Истината е,че допреди 6-7 месеца поведението му не ме тревожеше.
Първо,че беше по-малък и тепърва предстояха промени,второ,че беше доста по-различен откъм комуникативност.
Имам приятелка,чиято дъщеря не млъква за секунда,води зрели,смислени разговори с майка си,наблюдава се търсене на причинно-следствена връзка.Нещо,което при нас не се случва.
Нейното дете проговори много рано.
Моето само 2 месеца по-късно.
Когато излизахме на разходки и другите около тяхната възраст мучаха,сочеха и мрънкаха,нашите деца си казваха с думичка какво искат.
Приятелката ми изказваше мнение,че Павел ще стане същият бъбривец като Зорница и едва ли не ме плашеше с липсата на спокойствие за ухото.
Той беше такова дете,и двамата с баща му го забелязвахме ...
Нещата се промениха по-късно.
Може би затова не съм имала повод за сериозни притеснения.
Ровила съм се за отговори в нета,не стоя със скръстени ръце.
Може би обаче съм се насочила погрешно в търсене на информация за доста по-сериозни случаи.
Женското въображение е чудно нещо-прави от мухата слон...

Благодаря ти за подкрепата  bouquet,дано наистина не е нещо сериозно Praynig

Общи условия

Активация на акаунт