даряване на органи

  • 2 875
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 223
Здравейте. Искам да попитам някой знае ли каква е процедурата за доброволно даряване на органи след смъртта? И има ли изобщо такова нещо в България?

# 1
  • Мнения: 1 671
Доколкото знам, ако искаш да откажеш донорство, трябва това да е изрично попълнено в здравната ти книжка и заверено от личен лекар и здравна каса.

Във всички останали случаи се приема, че нямаш против да си донор след смъртта.

Преди няколко години беше обратното - желанието да дариш трябваше да се декларира и завери, но мисля че от около 2 години промениха положението, за да могат хората, които желаят да станат донори и които са повече от нежелаещите, да са облекчени.

# 2
  • Мнения: 15 223
именно това ме интересува - дали трябва да декларирам, че съм съгласна когато почина органите ми да бъдат дарени. До колкото знам в другите страни се декларира съгласие и за това питам тук как е.

# 3
  • Мнения: 1 172
Доколкото знам, ако искаш да откажеш донорство, трябва това да е изрично попълнено в здравната ти книжка и заверено от личен лекар и здравна каса.

Във всички останали случаи се приема, че нямаш против да си донор след смъртта.


И аз така знам, но много ме учудват новини и репортажи за близки на някой покойник, решили да дарят органите му. Започнах да се замислям дали наистина отказ се декларира? Ако не си декларирал отказ, защо е нужно съгласието на близките? Ако пък си декларирал,  как тежи тяхното мнение след твоето?

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 23 543
Доколкото знам, ако искаш да откажеш донорство, трябва това да е изрично попълнено в здравната ти книжка и заверено от личен лекар и здравна каса.

Във всички останали случаи се приема, че нямаш против да си донор след смъртта.


И аз така знам, но много ме учудват новини и репортажи за близки на някой покойник, решили да дарят органите му. Започнах да се замислям дали наистина отказ се декларира? Ако не си декларирал отказ, защо е нужно съгласието на близките? Ако пък си декларирал,  как тежи тяхното мнение след твоето?
Специално проверих - ако си декларирал отказ, не може да ти се даряват органите, даже и роднините да искат. Ако не си декларирал отказ, роднините решават дали да дарят или не, т.е. ти може принципно да си съгласен, ама ако роднините не дават - тцък.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 356
именно това ме интересува - дали трябва да декларирам, че съм съгласна когато почина органите ми да бъдат дарени. До колкото знам в другите страни се декларира съгласие и за това питам тук как е.


тук е обратното, вече са ти отговорили. ако искаш да дариш органи - не е нужно да правиш нищо. ако не искаш - тогава трябва да го заявиш.

апропо, далеч не във всички "други страни" се декларира съгласие. има страни, в които е възприет същият принцип както у нас. общо взето, в тези страни има и по-голям брой трансплантации.

# 6
  • Мнения: 14
. лошото е, че роднините имат крайната дума. Затова си мисля, че в тази посока не е казано достатъчно. Ако аз искам да даря, не би трябвало никой да променя волята ми. Би следвало липсата на моя отказ да се тълкува като еднозначно съгласие и да няма допълнителни решения.

# 7
  • Мнения: 2 070
. лошото е, че роднините имат крайната дума. Затова си мисля, че в тази посока не е казано достатъчно. Ако аз искам да даря, не би трябвало никой да променя волята ми. Би следвало липсата на моя отказ да се тълкува като еднозначно съгласие и да няма допълнителни решения.

И аз съм на това мнение. Безумие ми се струва да съм умряла и да мога да спася човек и някакви мрънкащи роднини от сантименталност или друго да не разрешат. Като знам дори за един бъбрек колко много се чака, майката на една приятелка така  и не доживя...
Мисля, че някои не разрешават поради религиозни причини и това горе-долу мога да го приема, но ей така, от някаква сантименталност или подобни...  newsm78

# 8
  • Мнения: 2 755
. лошото е, че роднините имат крайната дума. Затова си мисля, че в тази посока не е казано достатъчно. Ако аз искам да даря, не би трябвало никой да променя волята ми. Би следвало липсата на моя отказ да се тълкува като еднозначно съгласие и да няма допълнителни решения.

И аз съм на това мнение. Безумие ми се струва да съм умряла и да мога да спася човек и някакви мрънкащи роднини от сантименталност или друго да не разрешат. Като знам дори за един бъбрек колко много се чака, майката на една приятелка така  и не доживя...
Мисля, че някои не разрешават поради религиозни причини и това горе-долу мога да го приема, но ей така, от някаква сантименталност или подобни...  newsm78

Явно пропускате факта, че донор се става само при наличие на доказана мозъчна смърт и при биещо все още сърце. Това означава, че въпреки желанието на даден човек да стане донор, при състояние на мозъчна смърт и поддържане на живота му с апаратура, роднините са тези, които дават съгласие за експлантиране на органите, иначе казано, да спрат сърцето му.
Преди да пишете за мрънкащите роднини, се опитайте да си се представите в такава ситуация с любимите ви същества ( да не дава Господ ). Не е лесно да се каже край и да спрете сърцето на любим човек, та дори това, да спаси/удължи нечии друг живот.

# 9
  • Мнения: 391
Лично аз съм решил проблема така: Написах си на един лист, че искам да съм донор, когато се спомина. Този лист го заверих при нотариус и го сгънах така, че да се побира при личната ми карта. Нося го винаги с мен и ако ме бутне камион, спиртосаното ми черно дробче веднага отива за трансплантация.

# 10
  • Мнения: 15 223
Лично аз съм решил проблема така: Написах си на един лист, че искам да съм донор, когато се спомина. Този лист го заверих при нотариус и го сгънах така, че да се побира при личната ми карта. Нося го винаги с мен и ако ме бутне камион, спиртосаното ми черно дробче веднага отива за трансплантация.

и аз съм решила да направя същото. точно за да не може някой да решава вместо мен  Peace

аз на пример се прекланям пред родителите на едно момче, което катастрофира и беше на 18-19 години, не помня с точност /даваха ги по ТВ-то много одавна/, които се съгласиха да дадат органите на едно детенце въпреки тежкия за тях момент

# 11
  • София
  • Мнения: 6 356
Явно пропускате факта, че донор се става само при наличие на доказана мозъчна смърт и при биещо все още сърце.

Не е лесно да се каже край и да спрете сърцето на любим човек, та дори това, да спаси/удължи нечии друг живот.

ти сама си го написала - при доказана мозъчна смърт. задача на лекарите е да обяснят на близките, че човекът е мъртъв, въпреки биещото сърце.

# 12
  • Мнения: 1 312
. лошото е, че роднините имат крайната дума. Затова си мисля, че в тази посока не е казано достатъчно. Ако аз искам да даря, не би трябвало никой да променя волята ми. Би следвало липсата на моя отказ да се тълкува като еднозначно съгласие и да няма допълнителни решения.

И аз съм на това мнение. Безумие ми се струва да съм умряла и да мога да спася човек и някакви мрънкащи роднини от сантименталност или друго да не разрешат. Като знам дори за един бъбрек колко много се чака, майката на една приятелка така  и не доживя...
Мисля, че някои не разрешават поради религиозни причини и това горе-долу мога да го приема, но ей така, от някаква сантименталност или подобни...  newsm78

Мнението ми изцяло се припокрива с горните.
И въпреки,че отдавна съм решила незнам какво още чакам,а не последвам примера на Алеко с нотариално заверения лист.
Суеверие ли,що ли Thinking

# 13
Ох, незнам.....и аз съм мислила много по този въпрос......хуманно е да спасиш някой но все пак нали христянската религия е на друго мнение.? Аз все още нищо не съм решавала, но не знам как бих постъпила.? newsm78

# 14
  • Мнения: 6 167
До колкото знам в Бг априори си дарител на органи.
Декларира се  отказ , а не съгласие.

Общи условия

Активация на акаунт