Как точно отказахте цигарите? (конкурс)

Пушех по кутия и половина на ден. Когато решихме с мъжа ми да си правиме дете си доизпуших кутията, която вече бях отворила и повече не си купих цигари. Отказах ги поради силното си желание да имам дете и силното желание да изкарам една щастлива блеменност. Исках когато забременнея да не изпитвам никотинов глад за да съм най-щастливата и спокойна майка не света, тъй като всяко валнение се отразява на плода. Забраменях от първия път и държа да ви кажа, че цигарите изобщо не ми липсват. Според мене всичко е въпрос на ЖЕЛАНИЕ И САМООСЪЗНАВАНЕ.
Успех на всички бъдещи и настоящи майки!

Пушачка съм от 8 години и пушех по кутия на ден.Обожавах да пуша  особено с кафе преди работа.Когато решихме,че ще имаме бебе не съм ги спирала (въпреки,че мъжът ми не пуши) ,но когато на 31.10.2007 след 4 дневно закъснение си направих тест,който се оказа положителен ги спрях на секундата.Сега не изпитвам абсолютно никаква нужда от цигари,не ми липсват и истински се гордея със себе си 

Надявам се това което пишем тук да го четът повече бъдещи и настоящи майки пушачки.
Пушех по кутия на ден в продължение на пет години, но се отказах от цигарите. Когато решихме да имаме дете нашия татко почти не ми даваше да пуша е разбирасе пушех по 3-4 цигари на ден. Но в момента в който видях 2-те черти си казах "Край до тука беше колкото и друдно да ми се струва няма повече да пуша." Преди това съм се опитвала много пъти да ги спра, но никога успешно. С две думи цигарите ги спрях от раз, без колебание, без мъка което за мен беше мног трудна задача. Много пъти преди да забременея съм си мислила, че дори и когато забременея няма да мога да ги спра тези "гадини", но уви успях. Не ми се иска да плаша майките пушачки, но наистина никотинаа ойто поемате всекидневно, уврежда вашето бебче. Някой може би ще каже "е какво аз пусеш, а детето ми сега си е добре". Сега може, но след време ще се прояви нещо. То просто е доказано, че при деца с майки пушачки умствените им способности са по-забавени от колото при деца с майка непушачка и това е най-малкото което може да сполети вашето дете. То може да се роди с разни малоформации от които изход няма. Бих искала да ви разкажа една история, с която се надявам да откажа поне малка част от жените които пушат по време на бременноста.
Моята сестра беше бременна и съответно пушеше. Много пъти съм говорила с нея на тази тема, че трябва да откаже цигарите, че вреди на плода и т.н., но тя винаги ми отговаряше едно и също "аз се чуствам добре и на него нищо му няма". До един момен, когато прокърви в края на третия месец. Вкаряха я в болница, но дори и там тя не спря да пуши. Аз пак "моляте спри цигарите виж какво се случва поне сега се осъзнай". Тя пак ми отговаряше същото. Така и неможах да спася невинното все още не родено бебче. Всичко мина и замина, тя си продължаваше цигарките. С едно елементарно оправдание "Циганките и те пушат, а на децата им няма нищо" (не искам да обидя някой. Намам нищо против циганите. Не съм расист човек.)
Уви обаче тя пак прокърви и то обилно, вече беше в 19 г.с. вкараха я пак в болница, но една сутрин се събужда прогизнала, бяха и изтекли голяма част от околоплодните води. Пак тичане, пак нерви, а в този момент аз не мислех за мен и моето бебче, а за нея и нейното. В момента в който и казаха, че плода неможе да се запази тя просто се срина. Предизвикаха и раждане, тогава исках мног да и кажа, че голяма част от това се дължи на пушенето. Но просто нямах сили, реших да го запазя за себе си, знаех колко много и е тежко и неисках да я опреквам точно в този момент. След време и го казах, че когато съм и говорила за тези проклети цигари и трябвало да ме послуша и може би нямаше да се стигне до тук. Сега може би си разбира грешката, която е допуснала, но неиска да си признае пред никого, че е така. А сега щяхме да си чакаме заедно малките ни съкровища, но уви аз останах сама да чакам. Тя не разбра, че това е дар божи за нея, тъй като преди годи и бяха казали че неможе да си има деца.
Е бъдещи и настоящи мами замислете се дали е нужно да пушите и да не знаете, дали ще видите малкото си създание. Не искам никои да плаша и уореквам, всеки има право на избор, но всичко това което ви разказа се случи точно преди 4 месеца.
Помисле те си когато палите цигара, дали вашето вредно удоволствие е по-важно или това невино създание което носите в себе си. Кое ще сложите на първо място е ваше решение, аз моето съм го взела и се надявам повече да вземат това решение, за да може дасе раждат повече здрави и умни деца. Много искрено се надявам да съм помогнала на някоя майка която иска да откаже цигарите, но не може.
Пожелавам успех на всички и дано всички износим здрави и хубави деца.

НИКАГА НЕ СЪМ БИЛА СТРАСТНА ПУШАЧКА,ПРЕЗ ПОВЕЧЕТО СИ ПУШАЧЕСКИ ДНИ НЕ СЪМ ПУШЕЛА ПОВЕЧЕ ОТ 5-6 ДО 7 ЦИГАРИ НА ДЕН.Изключение прави излизането с компания някъде,където се случваше да изпуша малко повечко цигари.Когато забременях не спрях да пуша изцяло,но за цялата бременност ми се събира кутия и половина.Това са цигарите който не можах да си спестя,за съжаление.

Отказах ги след няколко "тренировки" от по 15 дни непушене (горе-долу) след като разбрах,че съм бременна. Пушех много различно - ту повече (например 1 кутия на ден),ту по-малко,ту хич-според настроението. След това окончателно ги отказах като бях в 4 месец. Отказването съществуваше като цел,но не беше строго планирано. Просто един ден след като ми се свърши кутията,ме домързя да ходя да си купя нова, човъркаше ме "въздържанието",но явно желанието да ги откажа и предшестващите тренировки се оказаха по-силни. След това дори да се сещах от време на време,просто нямах купени цигари под ръка и нарочно не си купувах! Един вид мързела да се разкарвам до магазина ми помогна. Беше ми доста неприятно първите няколко дни (навика си е навик), след това ме поеха други проблеми и съвсем забравих за пушенето. Преди бременността бях пушила без прекъсване 10 години, а сега вече година и половина не се и сещам за цигари.
Беше ме страх и жал и за горкото бебче,което щеше да е принудено да "яде" катран и никотин още в утробата ми.  Благодарна съм на бога,че се роди една много здрава и хубава бебка . Докато бях в родилния дом се родиха две бебчета инвалиди именно поради прекомерно пушене по време на бременността - освен че бяха с доста поднормено тегло, на едното липсваха няколко пръста от ръцете, другото беше с ръка до китката - и двете майки продължаваха да пушат като комин даже в родилния дом 

Цигарите се спират от раз! бях страстна пушачка - пушех силни цигари, повече от 1 кутия на ден. Само в къщи си налагах да не пуша.
Пушех когато чаках теста за бременност да покаже дали съм забременяла. Когато видях двете чертички, моментално загасих цигарата и така - вече повече от година и половина не пуша! мисля, че повече никога няма да пуша.
Според мен най-важното е убедеността, че цигарите вредят много на плода! всяка бъдеща майка, която вярва в това, разчитайки на майчиния си инстинкт ще спре цигарите.

    Бях пушачка цели 7години.Смятам,че това са много!През втората половина от това време осъзнавах вредата от цигарите - лошото обоняние и невъзможността да се наслаждавам на вкусовете,отвратителният дъх в устата ми както и обсебения ми мозък бяха най-малките пера.Когато се погледнех в огледалото и виждах отвратителния тен на кожата,както и леко жълтеещите пръсти се отвращавах,да не говорим,че когато се качвах на пътечката за да тренирам....издъхвах мнооого бързо.И най-вече се замислих какво правят цигарите на дробовете ми - орган,който се развива най-дълго време и е завършен напълно едва в края на 9-ти месец...няколко седмици след всички останали,а аз го унищожавах...Всички тези проблеми бяха осъзнати от мен...но някак все не успявах да се мотивирам и да престана да паля цигара.
    Така беше до деня в който не видях двете чертички.Беше 1-ви март.Казах си - от сега нататък ще паля по една цигара на ден,за да мога редовно да ходя до тоалетната и след месец..ще ги махна напълно.Една цигара,на дали ще навреди много.И така- запалих на 2-ри,на 3-ти....и на 4-ти сутринта се събудих,ужасена от себе си и от това,което правех! Нима мога да тровя собственото си дете с тази пумия?Ако го попитам,то на дали ще ме подкрепи.Започнах да се замислям...много майки казват,че са родили здрави деца,след като са пушили по 1 кутия на ден.Но...моята съвест неми позволи да пуша дори по 1цигара.След това всеки бронхит или недай си Боже бронхоплевмония...или пък дори астма ...в живота на детето ми щах да си обяснявам с това,че съм пушила.Дори малката възможност да е така наистина би ме накарала да се побъркам.И така - три дена след като видях теста подарих два стека на моя приятелка пушачка и се зарекох,че никога няма да запаля повече! Така и напправих...засега! Моля се на Господ да не пропуша отново - нека ми дава сили все така!
    А за последствиятя - качих няма и 9килограма (при старт 59кг.ръст172) по време на цялата бременност въпреки,че в началото спрях и цигарите.Родих бебе 3050гр една седмица преди термин със операция.Живо и здраво! Сега - 2месеца след раждането съмпо-слаба от колкото бях преди да забременея и то с няколко килограма.Всичко това го казвам,защото съм чувала,че много жени започват да пушат защото са напълнели след като все пак са успяли да ги спрат за известно време...или пък изобщо не желаят да ги спрат защото ще напълнеят!  Момичета  килограмите се променят смалко воля,но вредата от цигарите трудно или дори е невъзможно да се премахне! Помислете си за бръчките и белите ви дробове...за тези на децата ви!Това са необратими процеси! Успех на всички!

Пушех от 10-12 годишна  и един ден решихме с приятелят ми да спираме цигарите, купихме си никотинови лепенки и с тяхна помощ аз отказах цигарите, а той не можа. Може би голяма роля тук играе и волята.Беше ми малко трудно да се въздържам да не пуша, но успях вече 2 години и половина съм непушач, в момента съм бременна и много се радвам, че успях да спра цигарите преди да забременея и организма ми вече се беше изчистил от отровите, които поглъщах всеки ден.

Може и страшно банално да е , но през огън ще мина само и само да гушна дъщеричката си, а какво става да откажа цигарите. По-силен стимул от това да родиш, възпиташ и образоваш едно здраво дете - НЯМА.

Как.....в един влак отказах цигарите.......

Исках, много исках да ги откажа....И...пътувайки с влака, в спален вагон...преди да легна да спя, запалих единстевната цигара,която имах, с единствената клечка кибрит......И...един глас ми каза - гледай..това е последанта цигара в живота ти! Това бе преди повече от 6г., на 22.08.2001г.
Благодаря на Бога,че вече 6 години ми помага да удържа фронта,въпреки,че много ми се е пропушвало на моменти...

Пуших 13години, от 8клас, накрая по 2 кутии цигари на ден...Срам, срам, срам...

Сега не понасям цигарения дим и избягвам доколкото мога задимени помещения!

Нищо съществено, така разказано от мен с няколко изречения...но...много дълбоко преживяно от мен...По-интересно е може би друго.......Знаех,че декември месец ще съм на официален празник......Имах дрехи за случая...но реших нещо друго....От август до декември в един буркан слагах парите,които бих давала за цигари...И така събрах доста добра сума, с която си купих костюм за тържеството ...И до ден днешен този костюм си го наричам...тютюневия костюм......

Здравейте на всички!Весела Коледа!

Темата е интересна,а и момента с отказването на цигарите е найстина съдбовен.Аз винаги когато разказвам как ги отказах,казвам,че това ми е една от най-големите лични победи до сега в живота ми.
Била съм пушачкша/ужасно звучи тази дума/ около15години.Това означава,че една кутия цигари е за един  ден,но ако случайно се излиза или се ходи на гости,задължително се купува втора.За голямо мое съжаление мога да кажа,че когато бях бременна също пушех,когато кърмех отново/ужасно ме е срам..../ и така цели 15 години.
Синът ни се роди жив и здрав.Благодаря на Господ!
Така си минаваха дните-дръж бебето за една цигара,гледай малкия за една цигара......един ден си говорим в офиса с колегите,че имало някакви хапчета с които се спират цигарите и стрували около 6 лв.Аз бях чувала за хапчета,но цената беше около 100 лв и никога не ми достигаха парите ,а и желанието да пробвам.Беше петък,взех детето от детската градина и му разказах много подробно мама какви хапчета ще си купи от аптеката,той се зарадва много.Макар и на 4 години явно осъзнаваше,че цигарите са нещо много вредно и неприятно.Никога преди този ден не съм говорила сериозно за спиране на цигарите.Купих си Табекс.Събота и неделя бях в офиса дежурна и опаковката стоеше на бюрото.Упътването го прочетох поне няколко път и два дни набирах кураж,казвайки си от понеделник.Сутринта в понеделник запалих цигара,разбира се придружена с кафето.След това изпих първото хапче по схемата на табекс и си навивах алармата на телефона,мисля че беше през два часа и полвина.След около два-три часа след първата цигара сутринта запалих втора,от която щях да повърна и я изхвърлих.Реших че като се кача в колата /много обичах да карам ида пуша/ ще си запаля.В упътването пишеше,че в началото може да се пуши.В момента в който я запалих все едно един пепелник с фасове бяха исипали в устата ми  и отново я изхвърлих.А по принцип съм пушила винаги леки цигари бял Давидофф или Картие.Най-лошото дойде вечерта след като цял ден не съм пушила в къщи дойдоха гости,разбира се пушачи.Но аз стоически издържах!!!!На следващия ден не съм и правила опити да паля.Беше ми адски некомфортно,нервно....след около седмица прием на табекс,реших че няма смисъл повече да ги пия.В опътването схемата беше за един месец прием,но аз реших че мога да спра приема.Така вече 3 години.Най-големия ми контрол беше синът ми,втория контрол бяха хората около мен-никой не вярваше,че ще спра да пуша вкл. и съпругът ми.Дори тогава му светна червената лампичка,че ината ми е по-голям от колкото изглежда,волята също и каквото си наумя ще го направя.Това малко го стресна,защото той самия е пушач и е наясно какво съм направила.
Страничните ефекти ги имаше първата година.Сънувах че пуша,стряскам се от това....събуждам се обляна в пот.В критичните моменти ,които съм имала,много мъничко е оставало да запаля цигара.Храната ми се услади ужасно много,все едно открих че има друг вкус.Килограмите също тръгнаха нагоре,макар че ми казваха-"така си по-добре".Общо до сега съм качила между 5-7 кг.,което се отрази на гардероба ми.Спрях да ходя по заведения,защото ми ставаше страшно неприятно от цигарите,но кафето......от него не се отказах.Всички ме питаха,как като съм спряла цигарите кафето ми върви,а аз им отговарях,че не искам от две неща да се откажа,а само от едното.Та така......Не искам никога да си спомня за моментите в които съм пушила.Благодаря на Табекс,дори когато ги спрях,търсих в интернет някакъв адрес или телефон на който да се обадя за да им изкажа благодарностите,но не открих.
Мили мами и татковци моля ви не пушете!

Хммм...за пушенето!От както разбрах, че съм чакам дете, не съм спирала да правя жертви !Една от от тях бяха цигарите..но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не пуша в момента, а напротив, почнах пак, но докато бях бремена и докато кърмех девет месеца не съм си и помислила за тях, дори и сега пуша, но само на прозореца, терасата или на вън, но никога до нея-това ме отвращава!
А има майки дето....

И аз така.Като забременях от само себе си спрях да пуша,не ми понасяха цигарите.Докато го кърмих(макар и само 1 мес.) пак не пуших.После постепенно ги започнах със една гигара с кафето,а сега ... най-много 4 цигари на ден,но никога пред детето.Или мръзна на терасата или пред аспиратора  пуша.

Пушех за кратко, по принцип защо ги и пропуших, но това е друг въпрос. Когато за себе си взех решението да си имам бебче, още преди да започнем с опитите реших и ги спрях. Нито за миг не са ми липсвали, дори сега имам чувството, че никога не съм пушила. Просто вреден навик, с който се разделих без драми. Когато започнах да пуша си мислех, че ще е лесно да се откажа, з-то съм зрял човек, но така неусетно станаха 3 години и започнах да осъзнавам, че май няма да ми е така лесно В действителност обаче се оказа, че е въпрос на решение! Пожелавам успех на всички, които са решили да откажат цигарите, наистина това е най-доброто нещо в личен план и за околните, да не говорим за дете!