Във вторник както обикновено се прибрах някъде в ранния следобед и заварих в двора ми ПОГРОМ! Обърнати саксии, колелото и кет-кара на Хана обърнати и захвърлени пред входната врата. И чували, чували с прилежно събраните ни есенни листа, които бяхме оставили за извозване, само че разкъсани и изсипани пред входната ми врата. Под тях – обърнати градинските ми инструменти със зъбците нагоре. Входната врата – прилежно затъпкана с мръсни листа.
Не ме питайте какво ми беше първия един час, докато полицаите дойдат. Обадих се на една приятелка да дойде веднага, защото имах чувството, че ще експлодирам. Ясно ми беше кой го е направил, не можах само да разбера защо трябваше да се демонстрира такава степен на интелигентност. Виждах яда, с който са насипани листата, желанието им да ми потрошат всичко, което иначе кротко си седеше под навеса, и агресията на ръба на закона.
Бяха забравили обаче да си сложат ръкавички и да покрият някъде чувалите - полицаите ги намериха прилежно изхвърлени в жълтия контейнер.