- Публикувана: 5 дек. 2007, 11:45 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2007, 21:58 ч.
Има ли Дядо Коледа?
Знаете традицията в детските градини - родителите носят подаръци, после идва актьор в костюм на Дядо Коледа и в разгара на Коледното тържество раздава подаръците.
Когато бях на 4 години, по същия повод, родителите ми ми купиха йоника. След няколко дена Дядо Мраз (по комунистиеско време се казваше Дядо Мраз) трябваше да ми го подари в детската градина. Но за лош късмет, аз видях подаръка, когато родителите ми го опаковаха вкъщи. Не ми позволиха да го пипна и да му се порадвам. Когато след няколко дена получих този подарък в детската градина, не му се зарадвах особено. За мен беше голямо разочарование, просто се изгуби ефекта на изненадата и магията на добрия старец. Е, вярно, никой не ми е казвал, че няма Дядо Мраз, но аз вече знаех.
Сега имам детенце на 2 години и половина. Правя всичко възможно да поддържам тази красива илюзия. Упорито крия подаръка за детската градина. Крия дори опаковачната хартия и панделката. Не искам моето момиче да преживее това, което преживях аз.
Вие как постъпвате с вашите деца?
Когато бях на 4 години, по същия повод, родителите ми ми купиха йоника. След няколко дена Дядо Мраз (по комунистиеско време се казваше Дядо Мраз) трябваше да ми го подари в детската градина. Но за лош късмет, аз видях подаръка, когато родителите ми го опаковаха вкъщи. Не ми позволиха да го пипна и да му се порадвам. Когато след няколко дена получих този подарък в детската градина, не му се зарадвах особено. За мен беше голямо разочарование, просто се изгуби ефекта на изненадата и магията на добрия старец. Е, вярно, никой не ми е казвал, че няма Дядо Мраз, но аз вече знаех.
Сега имам детенце на 2 години и половина. Правя всичко възможно да поддържам тази красива илюзия. Упорито крия подаръка за детската градина. Крия дори опаковачната хартия и панделката. Не искам моето момиче да преживее това, което преживях аз.
Вие как постъпвате с вашите деца?
Ох, напомни ми как си бях прочела един подарък преди да ми го подарят. Решили нашите, че най-добре ще скрият книгата в библиотеката. Минавам аз, гледам нова книга, непозната корица. Изпапах я. И след 10 дена - туф, коледен подарък 
Бях голяма, де, на 10-11 някъде.
Аз вярвам в дядо Коледа
В доброто, което олицетворява, в радостта...В този смисъл. Та ми се иска един ден, когато имам деца, преминаването им в реалността да е също толкова безболезнено колкото за мен...
Бях голяма, де, на 10-11 някъде.Аз вярвам в дядо Коледа
В доброто, което олицетворява, в радостта...В този смисъл. Та ми се иска един ден, когато имам деца, преминаването им в реалността да е също толкова безболезнено колкото за мен...
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Гласувах с трета опция.За мен е важен духът на Коледата,с елхата,коледната украса,костюма на дядо Коледа.Но също и не искам да заблуждавам детето си,че дядо Коледа е един единствен и за една нощ успява да обиколи всички къщи и да даде на всички послушни деца подаръци.Подаръка,купувам аз,като я питам какво иска или я оставям да разгледа в магазина и каквото и направи впечатление.Купувам го ,без нейно присъствие и го прибирам до Коледа.Подарявам и го от името на Мама и Тати(за Коледа).В градината си имат празненство с дядо Коледа,но тя знае,че всъщност Дядо Коледа е преоблечения чичо Митко,който работи в градината.Гледам да запазя коледния дух,но не искам да я лъжа за да не се разочарова!
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
това, което си цитирала е едно страхотно есе и тък го има на коледни картички, в книжки, на календари - навсякъде
за мен е страшно красиво написано и искрено ме вълнува 
Дядо Коледа има, така както вярвам, че има и Бог, макар и него а не съм виждала. има го като дух, като усещане, като магия,като вярата, че чудеса се случват
искам детето ми да вярва в красиви магии и магични същества. ще му кажа когато порасне, че това е духа на Коледа, зобразен като белобрад дядо, но не искам да му отнемам вярата в неща, които не са видими за окото. аз си я запазих и мисля, че това е по-добрият вариант, и без това е достатъчно прозаично всичко
аз съм твърде земна, за да подкрепям идеята за дядо коледа. спомням си, че навремето вярвах, беше много болезнено като разбрах, че няма такъв(на 6-7 години). може да не съм права, но не мисля да поддържам такава илюзия за детето. тя още не разбира, не ми се е налагало, но може би другата година ще се опитам да й обясня.
моце и да греша, но това ми е мнението - не вярвам в чудеса, измислени герои и приказки за принцеси. според мен всичко, което се случва или не се случва, има причина. и тя не е свръхестествена.
струва ми се малко гадно, че примерно моето дете ще ходи на детска и ще убеждава децата, че няма дядо коледа
ще помисля отново до другата коледа. в момента още нямам такъв проблем.
моце и да греша, но това ми е мнението - не вярвам в чудеса, измислени герои и приказки за принцеси. според мен всичко, което се случва или не се случва, има причина. и тя не е свръхестествена.
струва ми се малко гадно, че примерно моето дете ще ходи на детска и ще убеждава децата, че няма дядо коледа
ще помисля отново до другата коледа. в момента още нямам такъв проблем. 
Според мен има Дядо Коледа, но в него вярват само тези, които не искат да пораснат.Едно време се радвах на подаръците на дядо Коледа, защото силно вярвах, че съществува и че за мен е избрал най-хубавия подарък, сега сама си правя такива или пък мъжа ми.Всеки обича да получава подаръци.
Когато нашият беше по-малък ние, пълни с мерак да му направим празника колкото може по-хубав, тичаме и пазаруваме подаръци като луди, съответно по някое време тихо се измъквам, слагам всичко пред вратата, звънвам и изчезвам, после казваме, че Дядо Коледа много бърза и не чака да му отворят. И така - радост голяма, но човекът наблюдателен и веднъж заключава: И сега какво стана - от тук ми подариха нещо, от там ми подариха нещо, Дядо Коледа ми донесе подаръци, само вие нищо не ми купихте! Ходи, че обяснявай после....
Разбира се, че вярвам в Дядо Коледа, в добротата и особеното удоволствие, когато подаряваш нещо, в магията на любовта, надеждата, радостта. Въобще не си спомням кога като малка съм осъзнала, че не точно Белобрадия старец ми носи подаръците, а майка и татко ми ги приготвят, май винаги съм го знаела, но това не ми пречи да вярвам във вълшебства и ще се радвам и моето дете да вярва в тях, за да я има музиката и поезията в живота и.
Миналата година по това време, нямах дори желание за живот ... нямах нищо, освен капчица надежда. На Коледа си пожелах да бъда просто щаслива. Е, не само мъничко получих, а и повече от мечтаното 
. Дали вярвам в чудеса, Дядо Коледа ... вярвам, че с вярата си най-накрая сбъднах мечтите си
. Дали вярвам в чудеса, Дядо Коледа ... вярвам, че с вярата си най-накрая сбъднах мечтите си 
- точно защото като малка не вярвах 
знаех още от съвсем малка, че Дядо Коледа не съществува. А сега съм твърдо решила да направя всичко възможно моето дете да вярва. 
Та къде иначе отива магията на Коледа ако го няма Дядо Коледа 
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Там се питаше един съдия(като му показват долар,на който пише "Бог да пази Америка") дали е виждал Бог?
Е, след като не го е виждал,защо да няма Дядо Коледа- и него не сме виждали.
Дядо Коледа е нещо красиво,хубаво,забавно и толкова ни е труден живота,че ми е по- хубаво ди си мисля за нещо красиво и приказно а не за гибел,бедност,престъпления и т.н.