Та днес е св.Варвара .Какви питки направихте да дадете за здраве и да я омилостивим светицата,да не носи на децата ни болести? 
- Публикувана: 4 дек. 2007, 13:34 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 00:31 ч.
Днес е св.Варвара
4 декември - ВАРВАРА, ЖЕНСКА КОЛЕДА, СВ. ВМЧЦА ВАРВАРА
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от фунсциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще - до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й "попада" в ярко изразената гранична зона, когато "денят се изравнява с нощта". тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Това намерих за св. Варвара.
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от фунсциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще - до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й "попада" в ярко изразената гранична зона, когато "денят се изравнява с нощта". тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Това намерих за св. Варвара.
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/610/59/
ама дъщеря ми вече е карала шарка , та си спестих питката
ама дъщеря ми вече е карала шарка , та си спестих питката
Няма страшно ...полицията за това не затваря... 
,а и не се раздават по цели питки,а само по едно парченце за здраве и то на приятели или близки комшии.Такъв е обичаят.Аз си замесих мойта питка вечерта и сутринта я изпеках.Още топла я намазах с мед отгоре и раздадах три парченца на комшиите.Но този обичай не е задължителен.Който иска го спазва,който иска не.Въпрос на избор.
,а и не се раздават по цели питки,а само по едно парченце за здраве и то на приятели или близки комшии.Такъв е обичаят.Аз си замесих мойта питка вечерта и сутринта я изпеках.Още топла я намазах с мед отгоре и раздадах три парченца на комшиите.Но този обичай не е задължителен.Който иска го спазва,който иска не.Въпрос на избор.