Изолирано дете

Когато съм била на горе долу същата възраст съм имала приятелка от детската градина, която постоянно ме е отблъсквала, но аз все при нея съм си ходела.По моите спомени това продължи до към 8мата ми година, когато семейството на въпросната ми приятелка се премести да живее на друго място и просто връзките с това момиченце се прекъснаха.Повече от моите родители отколкото по спомен знам, че семейството на моята приятелка са били много мили хора и определено не са подбъждали детето си към агресия или нещо подобно.Просто понякога се получава да изпиташ много силна симпатия към някого, който обаче не изпитва същото към теб.На 7 години се запознах с друго момиче, вече в училище, което абсолютна противоположност на другата ми приятелка - изключително добра с мен,станахме неразделни за следващите 9 години, когато всъщност разбрах, колко измамно е било през цялото това време нашето приятелство и колко много пъти моята най - добра приятелка въобще не я е било грижа за друг освен за нейното удобство(преписване на домашни, писане на бележки в по - горните класове и подобни дреболии на пръв поглед).
Човек се привързва и изпитва симпатия без да може да контролира тези чувства.Обикновенно родителите, дори да са много авторитетни пред децата си, нямат възможност да повлияят на тяхното поведение.В крайна сметка всеки сам изживява своите емоции отвътре.
Бих Ви посъветвала да не се притеснявате, детето само ще открие границата на взаимоотношенията си с другите момиченца и или ще остане с тях или ще потърси други приятелки.Това е моето мнение.Не мисля също, че можете да повлияете върху нейният избор на приятели, без да предизвикате ненужно агресия към въпросните дечица!
Желая Ви успех! 

Сигурно ти е много тежко, но и аз мисля, че е по-добре да оставиш детенцето си да се ориентира само към ситуацията. Децата не са толкова слаби, колкото ни изглеждат на нас.

Ако проблема се задълбочава на емоционално ниво, може би трябва заедно с учителката да потърсите начин да насочите индиректно детето към други приятелства. Но често тези симпатии при децата отминават без намеса от страна на възрастни.

Аz бих канила по_често приятелките на игра в къЩи, НО по единично раzбира се, а не двете zаедно   Когато са раzделени може да потръгнат неЩата и да "преоткрият" старата приятелка, а и твоето дете Ще може да си поиграе с една от двете беz тя да има въzможност да zаговрничи с другата.
Това ми хрумна спонтанно Неzнам дали Ще помогне, но тук практиката с каненето на деца от градината е много раzпространена и съм zабеляzала, че деца, които иначе в градината имат раzногласия, в домаШна обстановка и насаме си играят идеално.
Родителите, мисля, не могат да повлияят кой zнае колко, трудно се налива акъл на тригодиШни

Насърчавай я да търси и създава и други приятелства сред дечицата от групата.

И аз като Биба, бих канила приятелките в къщи за игра.  Минах по този път със сина ми, при това беше на 5г, та мога да кажа-  метода работи.

С каненето на гости в къщи пробвах,но беше пълен крах."Приятелката" удари моята Яна заради играчка и ние като ревнахме...Като отидем ние на гости е на моменти.Един път се обичат,а другия-от наша страна рев,от другата-хапане.Като са само две всичко е наред,но станат ли три...Лошото е,че детето ми е плахо и не му теква да се защити като го ударят или изпъдят. Уви не помня как аз съм се справила на нейната възраст.А в детската градина,още в началото обърнах внимание на госпожите,че се заформя "любовен триъгълник" и че това може да се  превърне в травма за някое от тях.Отговора беше: ние ги наблюдаваме и ги следим.Всички ще ме разберете:не искам детето ми да страда!!!

Ами тогава канете други деца (от съЩата група) така твоето дете може да се "осъzнае", че има и други деца, които zаслужават вниманието й и с които може да си играе и да zавърже приятелство, а като си има друга по_сериоzна компания в градината няма да ходи толкова често при другите две.
Абе на теория май е по_лесно
Успех

Намери на детето някакво интересно занимание-уроци по музика,танци,рисуване....купи и спортен екип за гимнастика,микрофон-играчка,нещо,което да я накара да се чувства различна и специална.
Приятелчета ще си намери лесно,ако се научи да се забавлява и сама.

Да, аз те разбирам много добре! Не само, защото и моят син е бил част от такива триъгълници (то кой ли не е бил?), но и защото и аз като всеки родител, не желая детето ми да страда.
Да, но животът е И страдание. Не можем да осигурим идеалната среда на децата си, нито да ги отглеждаме в саксии. Рано или късно те се сблъскват с подобни проблеми и ги преживяват дълбоко. Не знам кое е по-добре, това да се случи по-рано или по-късно, но все някой ден се случва. И децата ни трябва да се научат как да се справят с този проблем. А това зависи донякъде и от нас, родителите. Дали ще ги научим да "купуват" приятелство и внимание, дали да ги заслужат, дали да си подбират по-добре средата... Това са уроците на живота и никой не може да мине само с теория. Практиката често е жестока и болезнена.
А после пък идва пубертета и започва ерата на любовта и разбитите сърца...   

Мда-а-а......Жените сме си кучки от малки.
Говори с госпожите. 

Имахме такъв проблем със сина ми, когато беше на 5 (някъде даже съм писала за това).
Насърчих го да си търси други приятели и му обесних с думи прости, че в живота е така. Не винаги тези които ние харесваме, ни отвръщат със същото. Това не прави другите лоши, просто така се случва и понякога нищо не може да се направи. С времето Вики осъзна, че на света има и други деца, които могат да бъдат интересни, забавни и най-важното които искат да играят с него и да му бъдат приятели.
Иначе се подписвам с две ръце под казаното от Как` Сийка (за кой ли път  ). Всички ни боли когато децата ни страдат, но работата ни е не да ги предпазваме, а да ги научим да се справят сами.
Успех!

От личен опит мога да споделя, че "тройката" не създава най- добрия контакт, особено при приятелства от личен характер. Когато съм била част от такава никога не съм се чувствала добре самата аз, винаги някой теглеше чергата към себе си и настройваше останалите един срещу друг.
Синът ми, големият, не е от най- контактните, въобще не е срамежлив, просто не изпитва необходимост да е център на внимание, но винаги е имал по един много добър приятел в ДГ, в квартала и в сега, в класа. Така се чувства добре и не страда.
Детето ти само може да се ориентира, това са естествени ситуации, които рано или късно е дори полезно да се изживеят и осъзнаят. Нищо страшно или вредно за самото дете няма. Напротив- колкото по- рано мине през етапа с тройките, толкова по- добре. Ако бъде отхвърлена окончателно от групичката, сама ще се насочи да потърси други деца.
Между другото- против съм възрастните да се месят, когато не става въпрос за бой или въобще опасно поведение между децата. Това с нищо не би помогнало. Приятелства не се създават, когато  учителката или друг "голям" човек доведе детенце за ръката и го остави при други с поръчението да си играят заедно. Личните контакти и отношения се пораждат, развиват и прекратяват по естествен начин, особено при децата.

Това е много точно казано.
Наблюденията ми върху сина ми и неговите контакти са, че всички видове формирования - тройки, четворки и т.н. са доста нетрайни. Непрекъснато се групират и прегрупират и винаги има някой "изключен" - "Ние вече не играем с Х, защото той направи ...", но това трае няколко дни, след които Х отново е в "групата"... Това са нормални процеси - децата ни търсят, опитват, експериментират... Естествено, ще има и разочарования, и приятни изненади...
Това, което можем да направим като родители, е да им дадем ИЗБОР - градината в никакъв случай не трябва да е единственото им място за контакти. Роднински, приятелски и съседски деца, групи по интереси... Разбирам ролята си като родител да му представя живота в цялото му разнообразие и да му дам основни умения да се справя със ситуациите.

Не одобрявам приятелства "насила". Приятелството или го има, или го няма.
Разбирам, че се тревожиш за детето си, но според мен просто му отклони мисълта от конкретните дечица като го срещаш и общува с други.