Имам си една прекрасна дъщеря на 3г. и 6м. , през м. април тази год. решихме , че вече е време да си имаме второ дете, резултатът беше пол. още на другия месец, а радостта голяма.Всичко беше уж нормално, ходех си редовно на прегледи, правех си изследвания всеки месец, бебето вървеше с около 3 сед. назад, но "кадърния "ми лекар каза че не било проблем.Вече бях в 21г.с. , когато ми се появиха два хематома на плацентата,отидох при друга лекарка и уж почнахме да ги лекуваме,до фаталния за мен 05.10м., когато отидох на преглед,а на УЗ не доловиха тонове, бебето беше починало в мен,От там нататък всичко ми беше като на филм, в който аз не знам защо участвах-болници, прегледи и накрая с "раждане" на 11.10м.,
Защо се случи така още не знам,след няколко дни ще ходя в болницата за епикризата и ще видим какво ще пише там (не че ще има много обяснения, но все пак),в болницата ми казаха да чакам поне 6м. и тогава пак да опитаме и въпросът ми именно този"Защо се чака цели 6м. ", аз си мислех че и 3м. са достатъчни, но уви днес съм на лекар и ще видим какво ще ми кажат и този път.
Аз искам бебе, нуждая се от него, но 6м. ми се струват адски много време
Физически се възстанових много бързо, и сега чакам само една малка душица да стопли празното ми сърце, а дъщеря ми ме пита почти всеки ден"Мамо, кога ще дойде бебето?", а аз не мога да и отговоря.
Това е от мен дано не съм ви отегчила,
МНОГО БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМА , защото сега след като споделих се чувствам много по -добре