След като не сте доволни от съжителството с роднините на мъжете си,защо живеете с тях?Не се ли притеснявате,че скандалите между вас,ще убият част от любовта?Не се ли притеснявате,че на мъжете ви в един момент ще им писне от постоянните дребни скандали,от приказките по адрес на майките им?И ако обичате мъжете си,защо ги подлагате на това ужасно изпитание,а именно да лавират между вас и жените,които са ги родили?
- Публикувана: 2 дек. 2007, 11:33 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2007, 13:31 ч.
Все се каня да ви питам...
А ти не се ли сещаш, че може би това е по желание на мъжете ни.
Да, и ние съжителстваме с родителите на половинката, макар че сме на отделни етажи от къща, и да има дребни спорове, и да сигурно му е писнало да негодувам от майка му, но това са рисковете на семейния живот.
Имаме възможност да живеем и отделно, но той така предпочита...
Ако живеехме отделно пък, щеше да има други неудобства - нямаше да можем да излизаме вечер например или да си пием кафето на спокойствие в неделя и други такива.
Да, и ние съжителстваме с родителите на половинката, макар че сме на отделни етажи от къща, и да има дребни спорове, и да сигурно му е писнало да негодувам от майка му, но това са рисковете на семейния живот.
Имаме възможност да живеем и отделно, но той така предпочита...
Ако живеехме отделно пък, щеше да има други неудобства - нямаше да можем да излизаме вечер например или да си пием кафето на спокойствие в неделя и други такива.
Аз държа на отделните кухни, мъжът ми на отделните тоалетни, та си паднахме един на друг.
Всъщност идеята за отделно живеене никога не ми е била чужда, даже по-скоро е била идея-фикс.
Натам канализирахме усилията си и точно, когато събрахме за вноска за гарсониера и после да се сборим за ипотека, родата отпусна апартамент (малко като Рокфелер
). парите и много повече отидоха там.
Моето мнение е, че, ако човек има цел и я следва, нещата стават. Затова не вярвам на приказките "нямам пари", защото едно е "нямаме пари, но нямаме деца", друго е "нямаме пари, имаме деца". В първия случай има много повече начини.
Същото е и със спестяването, и с придобиването на неща, и пр, и пр.
ПП. Сто пъти предпочитам мръсна, неподредена къща, уморени домакини и никакво кафе в неделя, както и съвместни излизания, ако алтернативата е да съжителствам с друго семейство или човек извън моето.
Всъщност идеята за отделно живеене никога не ми е била чужда, даже по-скоро е била идея-фикс.
Натам канализирахме усилията си и точно, когато събрахме за вноска за гарсониера и после да се сборим за ипотека, родата отпусна апартамент (малко като Рокфелер
). парите и много повече отидоха там. Моето мнение е, че, ако човек има цел и я следва, нещата стават. Затова не вярвам на приказките "нямам пари", защото едно е "нямаме пари, но нямаме деца", друго е "нямаме пари, имаме деца". В първия случай има много повече начини.
Същото е и със спестяването, и с придобиването на неща, и пр, и пр.
ПП. Сто пъти предпочитам мръсна, неподредена къща, уморени домакини и никакво кафе в неделя, както и съвместни излизания, ако алтернативата е да съжителствам с друго семейство или човек извън моето.
Хм, няма значение какъв човек е, всеки има и предимства и недостатъци. Хората са различни и затова различните поколения не се разбират в едно домакинство.
Въпросът е да се търси компромис и да не се приемат лично грешките на другия - аз лично много се нервя на свеки, че не е съвсем наясно със значението на думата "хигиена", но съм установила, че и да мърморя, и да се карам, е все тая, та затова си мълча и крещя наум. Опитвам се да гледам по-спокойно и да мисля, за предимствата на положението...
Въпросът е да се търси компромис и да не се приемат лично грешките на другия - аз лично много се нервя на свеки, че не е съвсем наясно със значението на думата "хигиена", но съм установила, че и да мърморя, и да се карам, е все тая, та затова си мълча и крещя наум. Опитвам се да гледам по-спокойно и да мисля, за предимствата на положението...
Твърде висока е цената да се живее с по-възрастното поколение. Затова далеч едни от други на по няколкостотин километра, че да ми е мирна главата.
И аз съм се чудела много защо живеят заедно, като не могат да ги понасят. Толкова важни ли са материалните придобивки и да има кой да гледа децата без пари по всяко време на денонощието?!
И аз съм се чудела много защо живеят заедно, като не могат да ги понасят. Толкова важни ли са материалните придобивки и да има кой да гледа децата без пари по всяко време на денонощието?!
За мен съжителството на две или повече поколения в една къща е садо-мазо история, мое си мнение, никого не ангажирам с него.
Много ясно, че много от мъжете предпочитат семейството им да живеят заедно с техните - така си имат две майки, които ги обгрижват. Много е удобно за тях.
Много ясно, че много от мъжете предпочитат семейството им да живеят заедно с техните - така си имат две майки, които ги обгрижват. Много е удобно за тях.
Ох,писах,писах,ама какво натиснах,та всичко отиде по дяволите. 
Много се товаря на такива тема и много често съм била контра в тях,но вече гледам да ги отбягвам,защото се впрягам много,а не искам да си нарушавам душевният мир.Но една тема в момента ми боде очите в ДиС,та ме сърбят пръстите да се включа,но ще бъда много груба и ще се наложи да заключат темата.Иначе ми идва да навра авторката в кучи г.з. 
Ако аз някога имам снаха,на която съм подсигурила жилище и други подробности,а тя ме разнася по форумите(и не само там) и то не анонимно(защото на повечето авторки на такива теми,снимките на тях или на децата им стоят в подписа) щях да я изритам като мръсно коте.Да си ходят на квартира или да си взимат заем от банка и да го изплащат 30 год.,та да видят как се подсигурява жилище.
Много се товаря на такива тема и много често съм била контра в тях,но вече гледам да ги отбягвам,защото се впрягам много,а не искам да си нарушавам душевният мир
.Но една тема в момента ми боде очите в ДиС,та ме сърбят пръстите да се включа,но ще бъда много груба и ще се наложи да заключат темата.Иначе ми идва да навра авторката в кучи г.з. Ако аз някога имам снаха,на която съм подсигурила жилище и други подробности,а тя ме разнася по форумите(и не само там) и то не анонимно(защото на повечето авторки на такива теми,снимките на тях или на децата им стоят в подписа) щях да я изритам като мръсно коте.Да си ходят на квартира или да си взимат заем от банка и да го изплащат 30 год.,та да видят как се подсигурява жилище.
Аз не смятам, че в повечето семейства, за които се разказва тук има любов. Как се гледат деца в среда като описваната тук - наказания, побои, бардаци, проститутки, любовници, недоверие... Не ми се мисли направо. В такава среда не може да се отгледа психически стабилен човек.
Напълно съм съгласна и с Евана. Смятам, че най-малкото една жена е длъжна да уважава свекърва си. Допускам, че на обич не всеки е способен.
Но не веднъж съм се убеждавала, четейки тук, че повечето жени себе си не уважават, какво остава за някой друг.
Напълно съм съгласна и с Евана. Смятам, че най-малкото една жена е длъжна да уважава свекърва си. Допускам, че на обич не всеки е способен.
Но не веднъж съм се убеждавала, четейки тук, че повечето жени себе си не уважават, какво остава за някой друг.
Много смешно.Всеки ден има теми от сорта:Свекърва ми е идиотка,а свекъра простак.Но на никого не му стиска да напиша защо търпи идиотизмите и простащината.И може би никой няма да си признае,че всички тези ежедневни битовизми тровят семейният живот.А най-най-смешното е,че ако се пусне тема:Мъжете ви разбират ли се с тъщите,всички ще пишат през глава-даа,естествено,майка ми се разбира повече с него,отколкото аз самата...А е от просто,по-просто-ако смятате свекърва си за крокодил,то неминуемо мъжът ви смята майка ви за динозавър.
Аз категорично не мога да живея с други хора, освен детето и мъжа ми, затова си гледаме детето сами, изкарваме си парите сами, на никой не чакам да ми даде нещо и така ми е най-добре, защото никой не ми държи и сметка после. С родата се виждаме от време на време и сме в добри отношения. Тия остарели мурафети (не знам дали така се пише) с осигуряване на жилище на синчетата си мисля , че скоро ще отминат. Пък и като си решил да даваш нещо, направи го безкористно, не после да натякваш какво си дал и колко са неблагодарни децата. За това е най-добре всеки да си се бори за свое жилище , дори и под наем, но да му е кеф да си се прибере. Според мен , ако не можеш спокойно да ходиш гол в дома си, значи не си си у дома.
Не живеем с роднини.Нито с мои, нито с такива на мъжа ми.И слава Богу!
Още като се оженихме, се изнесохме на квартира и от тогава до ден днешен се оправяме сами за всичко.
Наложи се преди две години, когато течеше ремонта на апартамента, който купихме с кредит, да отидем да живеем у нашите.Родители са ми, обичам ги ,но не мога да живея с тях.Още първата вечер ме хванаха лошите братя.
Още като се оженихме, се изнесохме на квартира и от тогава до ден днешен се оправяме сами за всичко.
Наложи се преди две години, когато течеше ремонта на апартамента, който купихме с кредит, да отидем да живеем у нашите.Родители са ми, обичам ги ,но не мога да живея с тях.Още първата вечер ме хванаха лошите братя.
И ние живеем сами. Не мога да живея с друг, освен с мъжът ми и с детето. Кампари и ние като вас 
-първо под наем, сега със заем... в собствен дом.
Няма кой да гледа детето, ами гледаме си го сами.
Предпочитам вечер да излезем за малко тримата и в неделя да пия кафе, а в нас да е лудница от детски викове, пред алтернативата да се съобразявам вечно с някой.
-първо под наем, сега със заем... в собствен дом. Няма кой да гледа детето, ами гледаме си го сами.
Предпочитам вечер да излезем за малко тримата и в неделя да пия кафе, а в нас да е лудница от детски викове, пред алтернативата да се съобразявам вечно с някой.
То и аз малко не схващам,как ще приема някой в дома си като част от моето семейство,ще помагам с каквото мога и каквото зависи от мен,пък после ще ми разнася недостатъците наляво и на дясно......,като че ли той(тя) самия е идеален в отношенията си с мен 
Който има претенции,че не е доволен от мен вратите са отворени-да си подсигурят собствен дом и сами да се грижат за децата си и за себе си. 
Който има претенции,че не е доволен от мен вратите са отворени-да си подсигурят собствен дом и сами да се грижат за децата си и за себе си.