Днес съм тъжна. Особено тъжна, затова реших да ви споделя, та дано ми олекне поне мъничко. Живота ми се разпада на хиляди парчета, въвличам и децата си в това, от което още повече ме боли. Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите. Е, дотам я докарахме с човека, с когото се опитхме да си играем на семейство. Сега не знам накъде, просто ми иде да потъна в дън земя и не знам как да се накарам да си тръгна. Дали ако си тегля един бой, няма пък да има ефект? И не знам накъде да тръгна, как да се спася и дали изобщо да го направя. Този човек ме е обсебил и единствения начин да си тръгна от него, е да отида......може би в чужбина или просто колкото се може по- далеч. Не знам как да оставя работа,приятели, роднини /няма да одобрят решението ми, нито ще ме подкрепят/. Трябва да се справя сама. Единствено на първо време мога да разчитам да погледат децата, докато се установя, но на мен определено ще ми бъдат сърдити и има защо: Винаги съм скривала от тях за нашите проблеми, за да не го намразват, за да го посрещат с отворени обятия, за да си мислят, че съм щастлива ако не от първия опит, то поне от втория. Чувствам се адски неуверена и много ме е страх от неизвестното, но ако продължавам да съм с този човек, ще се погубя сигурна съм в това. Не знам дори дали вече са ми останали сили, за да направя крачката към своето спасение. Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Е, да щом осъзнавам това, значи все още имам шанс, но дали ми останаха сили? Не съм сигурна. Ще се радвам да чуя вашето мнение и да получа вашата подкрепа /макар и виртуална/. Ако нещо трябва да изясня с цел да разберете по- добре кашата, която съм забъркала по своя воля, ще пиша пак. Благодаря че ме "изслушахте" /изчетохте/!
- Публикувана: 29 ноем. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 12:57 ч.
Не знам накъде да поема нито пък как да го направя.
anji_123 ,я спри да се самобичуваш!
Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Определено си обсебена,а не влюбена .Бягството няма да те спаси от това,а единствено ще те отдалечи от най-близките ти хора и ще бъдеш самотна в пълния смисъл на думата.Да,вярвам че се чувстваш безсилна,но не си!Длъжна ,ако не заради теб самата,то заради децата да намериш сили !Просто както се казва,стисни очи и скачай смело.Падането боли,но пък когато се изправиш и видиш околко високо си скочила и си оцеляла,ще повярваш в себе си и ще продължиш напред!Хей,имаш деца,приятели ,роднини ...все хора които те обичат.Нали няма да допуснеш да те отдалечат от тях?!Всички те са хората,заради които ТРЯБВА да направиш крачката!
Успех и горе главата!Сигурна съм,че ще намериш сили,колкото и да ти се струва невъзможно!
Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Определено си обсебена,а не влюбена .Бягството няма да те спаси от това,а единствено ще те отдалечи от най-близките ти хора и ще бъдеш самотна в пълния смисъл на думата.Да,вярвам че се чувстваш безсилна,но не си!Длъжна ,ако не заради теб самата,то заради децата да намериш сили !Просто както се казва,стисни очи и скачай смело.Падането боли,но пък когато се изправиш и видиш околко високо си скочила и си оцеляла,ще повярваш в себе си и ще продължиш напред!Хей,имаш деца,приятели ,роднини ...все хора които те обичат.Нали няма да допуснеш да те отдалечат от тях?!Всички те са хората,заради които ТРЯБВА да направиш крачката!
Успех и горе главата!Сигурна съм,че ще намериш сили,колкото и да ти се струва невъзможно!
Не се срамувай, а се взимай в ръце, докато не е късно. Майка ми си провали живота с втория си мъж, когото всички наричаха СПАСИТЕЛ, понеже я бил взел разведена и с дете!!! Този човек буквално я вкара в гроба. Тя по същия начин все гледаше да му угоди, представяше го като идеалния мъж, а той е най-егоистичното, садистично говедо което познавам (по принцип съм сдържана, но като говоря за този психопат, откачам 
)
Ако виждаш, че неприятностите се задълбочават, не си крий главата в пясъка, не се обвинявай, че ВТОРИ път на теб се случва. По-добре и трети да има - отколкото съсипан живот. Не споделяш подробности, но ако децата ти и ти не се чувствате добре с този човек - не ги подлагай на това. И себе си също. Ще съжаляваш, като прочетох историята ти - първо за майка си се сетих - унищожи себе си, моят живот и на брат ми също, защото била намерила СПАСИТЕЛ
)Ако виждаш, че неприятностите се задълбочават, не си крий главата в пясъка, не се обвинявай, че ВТОРИ път на теб се случва. По-добре и трети да има - отколкото съсипан живот. Не споделяш подробности, но ако децата ти и ти не се чувствате добре с този човек - не ги подлагай на това. И себе си също. Ще съжаляваш, като прочетох историята ти - първо за майка си се сетих - унищожи себе си, моят живот и на брат ми също, защото била намерила СПАСИТЕЛ
anji_123, срамуваш се? От какво??? Де да я знаехме тази вълшебна рецепта, която да ни предпазва от грешки 
Но уви...всички тук сме доказано сгрешили кой един, кой повече пъти.
Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Ако е така защо се чувстваш предадена и смяташ, че не е спазил обещанията си да ви приема с децата, да сте щастливи, да те обича?
Ако мислиш, че отговорите на въпросите ще са прекалено лични, може и да не ми отговаряш. Аз просто се опитвам да се ориентирам в обстановката при теб.
Но уви...всички тук сме доказано сгрешили кой един, кой повече пъти.Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Ако е така защо се чувстваш предадена и смяташ, че не е спазил обещанията си да ви приема с децата, да сте щастливи, да те обича?
Ако мислиш, че отговорите на въпросите ще са прекалено лични, може и да не ми отговаряш. Аз просто се опитвам да се ориентирам в обстановката при теб.
Мила,Анджи,когато сбъркаш за втори път още повече били,много ,много повече от първият, 
Казва ти го от личен опит.Знам от какво те е страх,за какво мислиш и как се чувствш.Знам го прекрасно ,повярвай ми Това ,което незнам обаче е какво да те посъветвам. 
Ако останеш с него,се тормозиш ако си без него същата работа. 
Ще ти стискам палци да вземеш най-правилният ,но за теб избор.
Прости ,че не и давам съвет,просто не бих посмяла в подобна ситуация,макар ,че така добре те разбирам но тесилно
Казва ти го от личен опит.Знам от какво те е страх,за какво мислиш и как се чувствш.Знам го прекрасно ,повярвай ми Това ,което незнам обаче е какво да те посъветвам. Ако останеш с него,се тормозиш ако си без него същата работа. Ще ти стискам палци да вземеш най-правилният ,но за теб избор.
Прости ,че не и давам съвет,просто не бих посмяла в подобна ситуация,макар ,че така добре те разбирам но те
силно
Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Момичета, благодаря на всички ви за подкрепата. Ще се опитам да внеса яснота.
Fru-Fru - Всеки път, когато стигнем до раздяла, се оказва, че ми тежи да стигна докрай в решението си, яда преминава и изплуват хубавите моменти, които сме имали. И всеки път се разколебавам, а и той много ми помага за това /започва да ми казва колко много ме обича, и как всичко ще бъде наред/. А малко след това започвам да се мразя за слабостта, която проявявам и да се самобичувам за това, че продължавам да прощавам. Да, кара ме да се чувствам потисната, опитва се да ме манипулира. Твърди, че ме обича, но вече не му вярвам. Чувствам се предадена, защото дадох всичко от себе си.
slavka gergova Наистина е много, ама много по- трудно. Несъм предполагала, че ще бъде толкова трудно да се реша, а и както е видно, все още не съм.
Fru-Fru - Всеки път, когато стигнем до раздяла, се оказва, че ми тежи да стигна докрай в решението си, яда преминава и изплуват хубавите моменти, които сме имали. И всеки път се разколебавам, а и той много ми помага за това /започва да ми казва колко много ме обича, и как всичко ще бъде наред/. А малко след това започвам да се мразя за слабостта, която проявявам и да се самобичувам за това, че продължавам да прощавам. Да, кара ме да се чувствам потисната, опитва се да ме манипулира. Твърди, че ме обича, но вече не му вярвам. Чувствам се предадена, защото дадох всичко от себе си.
slavka gergova Наистина е много, ама много по- трудно. Несъм предполагала, че ще бъде толкова трудно да се реша, а и както е видно, все още не съм.
anji _123,прекрадно те разбирам,защото бях в абсолютно същата ситуация,с единственната разлика,че имам 1 дете.Но аз не изтърпях и си тръгнах.
Познато ми е чувството на срам и все още го изпитвам.И пред съседи и пред колеги и пред родителите си,да не говорим за чувството на вина пред детето. На тези географски ширини явно все още жената трябва да се срамуваСпомням си,че наша обща позната ми каза "сега ще си платиш,за това,което си направила",за кое да си платя 
за разбития си живот,илюзии,здраве.Е,добре-плащам си,че и с лихвите,ама само ако знаех какво плащам 
Съвет какво да ноправиш не мога да ти дам,и в единия и в другия случай ще бъдеш нещастна.Ако решиш да останеш,се примири със ситуацията и не си ги слагай толкова на сърце т.нар. недоразумения.
Ако решиш да си тръгнеш,обмисли го и тръгвай-пътя е труден и дълъг.
Познато ми е чувството на срам и все още го изпитвам.И пред съседи и пред колеги и пред родителите си,да не говорим за чувството на вина пред детето. На тези географски ширини явно все още жената трябва да се срамува
Спомням си,че наша обща позната ми каза "сега ще си платиш,за това,което си направила",за кое да си платя за разбития си живот,илюзии,здраве.Е,добре-плащам си,че и с лихвите,ама само ако знаех какво плащам Съвет какво да ноправиш не мога да ти дам,и в единия и в другия случай ще бъдеш нещастна.Ако решиш да останеш,се примири със ситуацията и не си ги слагай толкова на сърце т.нар. недоразумения.
Ако решиш да си тръгнеш,обмисли го и тръгвай-пътя е труден и дълъг.
Анджи_123, Знай, че ВИНАГИ имаш избор! Слушай сърцето си! Не бъди небрежна към сърцата на другите и не позволявай да бъдат небрежни към твоето! Ще намериш най-вярното и правилното решение, имаш сили, имаш и дълг към децата си! Няма от какво да се срамуваш. Съжалявам, ако поста ми звучи твърде "лозунгарски", но изхождам от личния си опит. Прегръщам те, вярвай в себе си
Знай, че ВИНАГИ имаш избор! Слушай сърцето си! Не бъди небрежна към сърцата на другите и не позволявай да бъдат небрежни към твоето! Ще намериш най-вярното и правилното решение, имаш сили, имаш и дълг към децата си! Няма от какво да се срамуваш. Съжалявам, ако поста ми звучи твърде "лозунгарски", но изхождам от личния си опит. Прегръщам те, вярвай в себе си
Момичета, безкрайно много ви благодаря за подкрепата, която ми оказвате. Все още се лутам от едната крайност в другата, но знам, че за децата ми ще е по- добре да се разделя с този човек. Съветвате ме да слушам сърцето си и се опитвам, но то е толкова объркано, че май по- добре да мисля с главата си. Предстои ми много труден път да извървя. Квартира, парите няма да стигат, трябва да си търся допълнителна работа. А от там веднага изниква въпроса: Как ще обръщам внимание на децата си, когато почти няма да ги виждам? Как ще възпитавам дъщеря си? Как ще преживяваме? Много ми е трудно, но се надявам да намеря сили в себе си. Прегръщам ви всички
ако помислиш повече за децата си а не за спомени и себе си ще стане новера
не разбирам аз такав любов и нерешителност - мога да разбера материална безизходица с две деца, но не и любов, която би ме убила когато няма кой да гледа децата - това за мен е егоистично...
мога да разбера да стоиш с него заради децата, но не и да стоиш когато тази твоя връзка косвенао застрашанва и децата ти - щото те имат само теб и ако теб те няма кой ще ги гледа???
та съжалявам за пробелмите ти, но никак не те разбирам....никак
не го правиш за децата, а пак казвам - разбирам саможертва заради тях, но един вид ти сега гледаш себе си и не мислиш за тях
не разбирам аз такав любов и нерешителност - мога да разбера материална безизходица с две деца, но не и любов, която би ме убила когато няма кой да гледа децата - това за мен е егоистично...
мога да разбера да стоиш с него заради децата, но не и да стоиш когато тази твоя връзка косвенао застрашанва и децата ти - щото те имат само теб и ако теб те няма кой ще ги гледа???
та съжалявам за пробелмите ти, но никак не те разбирам....никак
не го правиш за децата, а пак казвам - разбирам саможертва заради тях, но един вид ти сега гледаш себе си и не мислиш за тях
Чета и препрочитам вече не знам колко пъти, вашите съвети и все повече, стигам до извода, че наистина съм потъпкала достойнството си в тази връзка. Дано успея да се измъкна от там. Знам, че моята история не е пикантна и зрелищна, а най- обикновена и често срещана ситуация в живота, за това и може би малко са хората, които ми писаха, но все пак благодаря на всички. В реалния живот просто няма човек, с когото бих могла да споделя на този етап и щях да се пръсна.