Публикувана: 29 ноем. 2007, 10:35 ч.
Последно мнение: 2 ян. 2008, 01:56 ч.

Къде в чужбина бихте емигрирали?

14 938
312
1

29 ноем. 2007, 10:35 ч.

Мнения: 8 937

Напоследък все по-често се замислям върху живота в нашата "мила родина". Повечето от нас просто съществуват, работейки единствено, за да покриват най-елементарните нужди на семейството си от храна, ток, вода. А в същото време управляващите са загрижени единствено за своето добруване.
Живеем в средно голям град в България. И двамата със съпруга ми работим. Заплатите ни са добри на фона на картината в страната. Но въпреки това не ни стигат за нищо. Покриваме основните си нужди. Още преди да си получа заплатата, вече е разчетена до стотинка за какво ще се изхарчи. Все по-често с колегите ми обсъждаме нерадостната ситуация и факта, че нещата вместо да вървят към по-добро, се влошават с всеки изминал ден. Като се замисля, семейството ми можеше да си позволи много повече преди няколко години, когато аз бях в майчинство и само съпругът ми работеше.
До скоро, за разлика от всичките ми приятели, когато е ставало на въпрос, съм изказвала мнение, че не бих напуснала България. Но вече и аз реших, че не си струва да живея тук. Не, че имам друга перспектива на този етап. Но не бих отказала възможност да емигрирам.

Вие бихте ли емигрирали и къде?

# 1 29 ноем. 2007, 10:37 ч.

Мнения: 2 161

За първи път се пуска такава тема.Запис.

# 2 29 ноем. 2007, 10:39 ч.

Мнения: 13 512

Абе....ако много изпращя, ще искам да е Дубай, ама като се пенсионирам Simple Smile

# 3 29 ноем. 2007, 10:45 ч.

Мнения: 2 161

То за Дубай и аз ще се жертвам.

# 4 29 ноем. 2007, 10:48 ч.

Мнения: 1 312

Мисля,че не бих Thinking

.
Аз съм непоправим оптимист..,чак на моменти се усещам,че до глупост вярвам в светлото бъдеще Crazy

.
И въпреки,че за момента семейството ми е що годе добре финансово,желанието ми да остана не е продиктувано и повлияно от този факт.
Имали сме ужасни моменти Sad

.
И много,много трудности,но пак не съм мислила да избягам Naughty

.
В началото на брака ни съпругът ми пускаше две години подред документи за зелена карта.
Не го спирах-не смяхах,че е правилно.
Но стисках палци и се молех да не спечели,защото незнам какво бих правила тогава.
Всеки ден поглеждах със свито сърце към пощенската кутия и разсъждавах дали ще бъде подло да намеря писмото и да скрия от него,или да му го дам и да се изправя пред най-голямата дилема в живота си-с него или сама тук.
След като съм имала подобни колебания предполагам ти става ясно колко здраво съм оплетена в корените си.

# 5 29 ноем. 2007, 10:49 ч.

Мнения: 4 841

Когато много, ама много остарея, ще отида при бабиейросите - в която и страна да са, със сигурност ще е купон grinning039

# 6 29 ноем. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 1 335

Ако някога взема такова решение, то ще е Лондон, Великобритания.

# 7 29 ноем. 2007, 11:12 ч.

Мнения: 581

В момента не бих емигрирала никъде.Мързелива съм, не ми се работи, свикнала съм да ме дундуркат, а в чужбина искат яко бачкане. Вярно, че и тук много здраво се работи, но човек си е у дома и някак си е по-различно.

# 8 29 ноем. 2007, 11:16 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: BirdsFlu в чт, 29 ное 2007, 10:49

Завиждам ти...аз сигурно ще съм на оня свят като остарея толкова много Wink

# 9 29 ноем. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 8 937

Цитат на: Hakiba в чт, 29 ное 2007, 10:48

И въпреки,че за момента семейството ми е що годе добре финансово,желанието ми да остана не е продиктувано и повлияно от този факт.
Имали сме ужасни моменти Sad

.
И много,много трудности,но пак не съм мислила да избягам Naughty

Хм...

Не мисля, че имам предвид бягство!
Темата ми не е продиктувана от положението на собственото ми семейство, а от ситуацията в страната като цяло. Семейството ми е в едно относително добро финансово състояние в сравнение с огромната част от населението. Просто напоследък все по-често се замислям, че нещата в държавата ни вместо да се подобряват, вървят към по-зле. На това мнение са и хората около мен, както писах в първия си пост. И си мисля, че никой от нас не заслужава това. Нещо мнооого дълъг беше тоя "преход"... Не ми се ще да ми минат най-хубавите години в надежди, че един ден може и да стане мааалко по-добро положението. Някак ми се струва несправедливо като виждам как живеят хората с моето образование и с моята професия в чужбина.
Просто ... отказвам се от тая държава.... Така, както тя отдавна се е отказала от нас...

# 10 29 ноем. 2007, 11:20 ч.

Мнения: 689

Chanel i monda-в Дубай вече не е цветя и рози,емигрантите се пренасочват към С.Америка и Канада.

Бих се преместила в Канада-там се грижат добре за емигрантите Wink

или в USA,където животът ми е познат,в БГ не бих се завърнала,даже на ваканция не ми се ходи там...

# 11 29 ноем. 2007, 11:21 ч.

Варна
Мнения: 672

Може би Щатите или Канада . Thinking

# 12 29 ноем. 2007, 11:26 ч.

Мнения: 512

Цитат на: zori13 в чт, 29 ное 2007, 11:12

Освен всичко изредено, което напълно се отнася до мен Mr. Green

, аз съм и една голяма страхливка. Затова не бих емигрирала.

Виж, ако пратят мъжлето нейде за година-две - да, ще се поразходя, но само при изрична уговорка, че ще се върнем тук след това.

# 13 29 ноем. 2007, 11:27 ч.

София
Мнения: 1 074

Китай. Само и единствено. Това е страната на неограничените възможности, а скоро няма да е така.

# 14 29 ноем. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 6 992

Онзи ден гледах за Канада - не ни щат. Нас двамата , де. Малки сме, нямаме трудов стаж, не сме завършили университет в Канада (какъвто и да е не сме, всъщност, имаме по 5 изпита още), единственото ни положително нещо беше, че и двамата говорим английски, а аз и френски...Угасиха ми и без това не особено разгорелия се ентусиазъм. Ке се мъчим тук. Crazy

И Финландия съм си харесала, ама техния език съвсеееееем не го знам, почвам да го уча след няколко дни, но надали ще го проговоря скоро дотолкова, че да мога да се оправя да живея там Laughing

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Ваучери за храна?

Думи и изрази, които използваме неправилно

Причина:

Причина: