Как да се справим с мързеливо дете?

Интересно коя зодия е?

Щерка ми напоследък заявява, че я мързи в детската градина ....но само ако я карат да играе на игра, която тя не харесва. Това, според мен не е мързел, а начин да се противопостави на нещо, което не иска да прави.
Вечер, от време на време казва, че я мързи да ми помогне да сложа масата или да си пребере играчките. Но не и минава номера - ако тя не иска да свърши нещо, то и аз тогава не искам да направя нещо приятно за нея. При нас този метод работи .
Ако сутрин бързаш за работа /и аз съм така/, защо вечер не стоиш колкото е необходимо, за да може синът ти да се облече сам и да види, че не толерираш подобно поведение...и други неща от този род ....

Точно това е странното - Стрелец е, което е доста активна зодия. А и той по принцип си е доста буен и активен, но когато той реши, има ли организация - НЕ.

И моя син въпреки, че вече е на 6 и половина ги прави тези неща.
Понякога казва "аз сам мога", но ако реши да ми се лигави (обикновенно когато бързаме ) иска да го обличам и обувам. В градината едвам го обувах с големия корем като бях бременна, после реших, че ревнува от бебето - него обличам, а пък него не.
Майка ми ми прави "добрата" услуга все още да го храни, когато е при нея.
За игрите - купих домашни игри - "не се сърди човече" и др. подобни и там се понаучи, че може да загуби, може и да спечели, да не шмекери и да не се обижда ако загуби, а да се постарае другият път да спечели.

Това с домашните игри и аз го пробвах. Като е той напред, всичко е наред - усмихнат, весел и доволен, в момента, в който го изпреваря - затваря играта и казва "о, не ми се играе повече"

Защо не опитате да оставите детето на спокойствие? То ли е искало да го записвате тук и там? И защо, изобщо трябва да спортува, ако не иска?
За губенето в игри - криво му е, но с времето ще свикне. Имаше някъде из форума една тема за състезателните игри.
За обличането - по цял ден детето е на градина, не се виждате и един от мотивите е да иска да се поглези малко и да усети повечко грижовност. Ако го прави постоянно - и в събота и неделя или по време на ваканцията, тогава може да си поиграете на "и аз няма, пък, да те обувам".

Моите, че са големи вече, на моменти с удоволствие се връщат в ранния си детски период и например искат да им оправя леглата. Случва се рядко, но много им харесва.

Как се храни ?... или няма енергия или проблема е психологически ...има ли проблем с теглото ?

Аз така като чета май не става въпрос за мързеливо дете. Въобще много ми допада виждането, че мързеливи хора няма, има такива, които не са намерили с какво интересно за тях си да се занимават. Моето дете също не обича организирания спорт /аз също не го харесвам, нищо че "зодията ми е активна" /, но когато отидем да плуваме семейно всеки се натиска за идеята, когато стегнем раниците за балкана не остава никой назад. Когато трябваше да се състезаваме в училище по лека атлетика, баскетбол, по шах дори, бях "първа пушка", но виж- за тренировките не ми достигаше постоянство.
За мен най- добрата активност за едно дете е да му се даде възможност да играе, по възможност на вън и с по- рядката намеса на възрастни.
От друга страна при вас може би става въпрос за поглезване- едно дете трябва да знае какви са правилата там, където пребивава и да ги съблюдава. Щом се даде задача да се облече- значи трябва да се облече. Аз даже съм тръгвала без сина, съвсем сериозно, понеже той се мотае и блее. Може би проблемът е по- скоро не в някакъв въображаем "мързел", а в това, че действително хлапето трябва да се запознае ясно с правилата /в къщи, в градината/ и при неспазване да са абсолютно ясни последиците. Не съм пуритан, но със спазване на горното с нашето шиле имаме някакъв успех. Освен това състезателните игри са изключително полезни и един родител НИКОГА не бива да се дава на детето си. С баща ми играя шах и табла от І клас и никога не ми се е давал, в началото ме биеше непрекъснато, но сега, когато губя, дори при по- сериозните неща, не рева, ами търся изход.
А, и второто дете в семейството е нещо много полезно! /Майтап, ама не чак до там./

На спокойствие - в смисъл пред компютъра, докато стане време да ляга - не мисля, че това е решението. За каратето - твърдо да, той искаше да го запишем, защото ще става Костенурка Нинджа А колкото до спортуването - мненията като че ли са по-скоро, че спортът е полезен, та затова...

Проблем с теглото изобщо няма, стегнат, жилав и доста буен по принцип, така че не е липса на енергия или проблем с теглото.

Той точно затова затваря играта и "спира да му се играе" - защото аз не му се давам; за това съм напълно съгласна с теб. Въпросът е, че той не търси изход като теб, а просто се отказва.
А колкото до той е второто дете

Имам предвид по отношение на първото , мисля, че се разбрахме по този въпрос.

Какви са отношенията му с по- голямото дете, кажи с ръка на сърце, аз не нападам, знаеш за какво питам, с децата в градината или в квартала? Карате ли по- голямото да отстъпва поради причината, че е по- голямо /от моя гледна точка мнозинството родители го правят/? Иска ли да се налага винаги? Защото другите деца също не се дават така лесно, както би се "дал" един възрастен- родител или баба/ дядо. Как играе с връстниците си и кога забеляза, че не обича да губи?

... и аз съм второто дете в семейството, само дето у нас шоколадът винаги се делеше на две...

Много полезни неща има и за нас, възрастните, но ние всячечки избягваме голяма част от тях.
За компютъра си правите сделка колко време може да играе и толкова. На 5 години е, може да спазва уговорка до известна степен. На всичко отгоре има и игри за двама играчи, които са състезателни и ще се научи по-лесно да преглъща хапа, че не винаги се печели.

Абе нещо не се разбрахме май Та - той е второто дете, а пък шоколада при нас се дели на 4 - и мама и татко са хора
Сега по-сериозно: със сестра му имат голяма разлика - 7 1/2 години и общо взето всеки си има свои интереси, рядко се случва да има конфликт между тях и в интерес на истината, в повечето случаи той го отнася (нищо, че е по-малък), защото е по-палав и почти винаги белята е негово творение. Интересното е, че той е много по-склонен да защити сестра си, ако й се скарам, отколкото тя него. Така че, струва ми се, не е проблемът в отношенията между двамата. По отношение на играта с връстниците не съм много наясно в градината какво става, а когато сме някъде, където има повече деца, не ми е правило впечатление да иска винаги да се налага. Дори на морето имаше едно дете на 7 години, с което той много искаше да си играе и ходеше като паленце след него, беше готов всички Нинджа-оръжия да му даде, а това е голяма жертва Всъщност това, което ми прави впечатление е, че той е много привързан към нас - към мен, баща си и сестра си и като че ли засега сме му достатъчни, не търси толкова игра с връстници. Не знам защо така се получава, защото аз редовно предлагам да го събирам с 2 деца от градината, с които като че ли най-много се е сприятелил. И ги събираме, но като че ли на него му е все едно - ако се съберат, супер, ще играят, ако не - няма проблем, ще измисли някоя игра с таткото. Не "мре" за приятели, както беше сестра му на неговите години.

Не мисля, че детето е мрзеливо, по-скоро се поглезва  И синът ми е стрелец, много буен, темпераментен, но определено не е почитател на реда и дисциплината. Или по-скоро има моменти, в които на пук не прави това, което трябва. Не иска да се облича сам, ако има кой да помогне - седи и чака. Ако няма кой, мрън, мрън и се облича. Лятото редовно излизахме последни при децата, защото го чаках по 20мин. минимум да си обуе гащите, късите панталони и сандалите  Сега в градината доста им помагат, от една страна се радвам, че им поматгат  и в обличане и в бърсане на дупета например, от друга ми правят "мечешка услуга", той като види, че някой ще помага седи и чака, хич и не си дава зор да се мъчи сам. За храненето - същата работа, яде сам само неща, които много обича (които пък са доста малко), аз чакам, чакам, пък накрая го нахраня  В градината обаче сам ядял...
Колкото до спорта - не мисля, че трябва да го караш детето да ходи, щом няма желание, с повече разходки и "дивеене" на въздух, също ще изразходва енергия.
Но щом се притесняваш, гледай да наложиш по-строга "дисциплина", ставайте с 20мин. по-рано сутрин и го чакай да се облече, бавно, не бавно - чакай - сам. Да яде сам - слагаш и чакаш, ако не иска, или се дърпа - няма костенурки нинджа  Гадничко ще е в началото, особено, ако е свикнал да му се угажда, но ще се научи в един момент. А стане ли му навик, вече няма проблеми. И най-важното е ти да се въоръжиш с тъпрение...

И аз имам сьщият проблем с батко Денис(вече стана на 3 и е Стрелец).Писна ми да го обслужвам в обличане,обуване и т.н.Казва ми "не мога",а може и не иска.Според мен не е от мьрзел,а от лигавщина.Оставям го сам да се оправя,че гледам и малкия.Ами като трьгне на ДГ там кой ще му обьрне внимание?