как да се справя

  • 2 905
  • 15
  •   1
Отговори
здр.моми4е преди няколко дни се наложи да махна бебето в 23гс.заради синдрома на даун.знам 4е е за доброто на семеиството ми но ми тежи.незнам как да се справя....
разбита сам и психи4ески и физи4ески.раждането мина мн.ма4ително.5 дни се ма4их.....но това 6те го забравя но др.болка как да преглатна незнам.
моля кажете ми!

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
няма схема за това как да пребориш тъгата
и мисля си, че няма начин да стане това - просто се свиква с нея...до колкототова е възможно
раната остава, просто заздравява
съжалявам, че е трябвало да загубиш бебето, а на всичкото отгоре и толкова трудно
първо и най-важното е да не се обвиняваш - не е имало какво да направиш, направила си го за добро...както на близките ти така и за детето - да не се мъчи и да не страда
това е най-милосърдната постъпка за една майка - въпреки желанието й да притежава детето си и да е то с нея - да го пусне да си иде за да му спести живот пълен с болка и тъга
аз вярвам че живота не е на всяка цена - той трябва да даде шанс за щастие на децата ни - а когато такъв няма - по-добре е да се разделим с децата си и иние да останем да носим тежкия товар отреден за тях
помисли си че там където е малкото ти сега е по-добре и там няма болка и тъга...и ще видиш че ще ти е по-леко - само се замисли колко мъка и болка си му спестила...
целувки и прегръдки и вярвам че ще се пребориш защото трябва да продължиш - там някъде съм сигурна те чака щастието

# 2
  • Мнения: 611
Знам как се чустваш,боли, но тази болка не се забравя, тя само се притъпява, но ние винаги ще помним нашите бебета, и само може да се молим да са на едно по-добро място без болка и страдания.
Кураж мила, само това мога да ти кажа,и да ти пожелая една следваща бременност с едно здраво и хубаво бебе Hug

# 3
  • Мнения: 515
 smile3518 Hug няма как съжелявам мила

# 4
  • Мнения: 1 210
аз вярвам че живота не е на всяка цена - той трябва да даде шанс за щастие на децата ни - а когато такъв няма - по-добре е да се разделим с децата си и иние да останем да носим тежкия товар отреден за тях
целувки и прегръдки и вярвам че ще се пребориш защото трябва да продължиш - там някъде съм сигурна те чака щастието

Няма какво повече да кажа. Надето го е казала много добре.

 Hug  Praynig

# 5
  • Мнения: 135
Съжалявам за това ,което си преживяла ,ще ти бъде тешко.
Но мисля ,че си постъпила правилно една голяма Hug

# 6
  • Мнения: 7 107
yolona30,
знам 4е е за доброто на семеиството ми но ми тежи.
Всъщност е за доброто на детето най-вече.  Peace На семейството ти няма как да у станало по-добре от предизвестения ви избор.
Останалото го е казала Катнадийн.

# 7
  • Мнения: 345
др.болка как да преглатна незнам.
моля кажете ми!

Никак, мила. Незнам някоя от нас да е успяла, но с времето тя ще се притъпи и ще свикнеш да живееш с нея. Hug

целувки и прегръдки и вярвам че ще се пребориш защото трябва да продължиш - там някъде съм сигурна те чака щастието

 Peace spoko

# 8
  • Мнения: 502
няма схема за това как да пребориш тъгата
и мисля си, че няма начин да стане това - просто се свиква с нея...до колкототова е възможно
раната остава, просто заздравява
съжалявам, че е трябвало да загубиш бебето, а на всичкото отгоре и толкова трудно
първо и най-важното е да не се обвиняваш - не е имало какво да направиш, направила си го за добро...както на близките ти така и за детето - да не се мъчи и да не страда
това е най-милосърдната постъпка за една майка - въпреки желанието й да притежава детето си и да е то с нея - да го пусне да си иде за да му спести живот пълен с болка и тъга
аз вярвам че живота не е на всяка цена - той трябва да даде шанс за щастие на децата ни - а когато такъв няма - по-добре е да се разделим с децата си и иние да останем да носим тежкия товар отреден за тях
помисли си че там където е малкото ти сега е по-добре и там няма болка и тъга...и ще видиш че ще ти е по-леко - само се замисли колко мъка и болка си му спестила...
целувки и прегръдки и вярвам че ще се пребориш защото трябва да продължиш - там някъде съм сигурна те чака щастието


Напълно подкрепям мнението.Няма по-благородна постъпка от тази,която си направила.Аз много дълго се измъчвах точно заради това,че сама пожелах бебенцето ми да си отиде,отколкото да живее различен живот....колкото и да го исках моето момиче,така беше по-добре за нея Cry.
Съжалвам,че се налага да го преживееш,но трябва да се справиш,заради другите си деца,които ще имаш.
Лек няма-това е истината,но си постъпила правилно,няма да се мъчи детенцето.
Желая ти много сила сега и винаги когато имаш нужда можеш да разчиташ на нас Hug.
[/quote]

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 003
няма схема за това как да пребориш тъгата
и мисля си, че няма начин да стане това - просто се свиква с нея...до колкототова е възможно
раната остава, просто заздравява
съжалявам, че е трябвало да загубиш бебето, а на всичкото отгоре и толкова трудно
първо и най-важното е да не се обвиняваш - не е имало какво да направиш, направила си го за добро...както на близките ти така и за детето - да не се мъчи и да не страда
това е най-милосърдната постъпка за една майка - въпреки желанието й да притежава детето си и да е то с нея - да го пусне да си иде за да му спести живот пълен с болка и тъга
аз вярвам че живота не е на всяка цена - той трябва да даде шанс за щастие на децата ни - а когато такъв няма - по-добре е да се разделим с децата си и иние да останем да носим тежкия товар отреден за тях
помисли си че там където е малкото ти сега е по-добре и там няма болка и тъга...и ще видиш че ще ти е по-леко - само се замисли колко мъка и болка си му спестила...
целувки и прегръдки и вярвам че ще се пребориш защото трябва да продължиш - там някъде съм сигурна те чака щастието

Няма какво повече да се добави, напълно подкрепям думите на catnadeen. Прегръщам те  Hug

# 10
  • София
  • Мнения: 1 098
На въпроса аз бих отговорила ... трудно. Всеки успява някак си, намира си начина за жалост остават следите дълбоко врязани в съзнанието и душите ни. Съжалявам за загубата ти.  Sad

# 11
  • София
  • Мнения: 95
Мила yolona,

Ще преминеш през много чувства, емоции, състояния. Моят съвет е да не ги таиш в себе си, а да им дадеш воля и по никакъв начин да не се страхуваш от това, което изпитваш, дори понякога това да ти се струва странно или не съвсем нормално (но какво всъщност значи "нормално"?). Трябва също така да си дадеш време, за да изживееш някои неща, други да осмислиш, преодолееш или приемеш, а други да скъташ дълбоко в себе си, като например болката, която завинаги ще остане у теб, но с която ще се научиш да живееш.

Останалото е казала catnadeen.

Дано имаш истинските хора до себе си в този момент. А тук ще намериш винаги много разбиране и утеха. Прегръщам те.

# 12
  • Мнения: 912
Мила yolona,
и аз на 28ми ноември окончателно загубих моята рожба след късен аборт (19 г.с.)-имаше дефект на предната коремна стена, заради който докторите не дадоха добри прогнози, да не кажа никакви....не че от това, което споделих, ще ти олекне, но искам да знаеш, че има много други, които споделят мъката ти и те разбират малко или много, всяка от нас по свой собствен начин е съпричастна с теб и винаги можеш да споделиш тук, когато ти тежи, за да ти олекне поне за миг, поне за един кратък миг да затихне онова обвинително гласче вътре в теб...искрено се надявам и аз да успея да живея с тази мисъл и да я преодоля, заради нещата, които ни е написала catnadeen...
Бъди сила и смела, а ти със сигурност вече си много повече отпреди!

# 13
благодаря ви много моми4ета!

# 14
  • Мнения: 3 166
 Hug Винаги можеш да намериш опора тук! Понякога помога да споделяш и да говориш за загубата си. На мен самата - определоно! Ако имаш нужда от нещо - насреща съм!

Общи условия

Активация на акаунт