Публикувана: 23 ноем. 2007, 23:23 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2007, 11:17 ч.

Да попитам...

1 030
10
1

23 ноем. 2007, 23:23 ч.

Мнения: 175

Здравейте,
Не знам дали ме помните с моите лични драми около опитите ми да разкарам мъжа си от живота си, но сега след много събирания и раздели, обиди от негова страна в крайна сметка стигнахме до развод. Дали и при вас е било така - заплашва че ще вземе хладилник, печка пералня, че ще дава пари за детето, ама когато то има нужда от тях, а същевременно иска да виси тук всеки ден. Нормално ли е да минем и през тази фаза? Ще ми издържат ли нервите? Някак си вече не издържам на тези скандали. Казах му да си ги изнася. Той ме заплашва с дела и делби. С една дума когато се появи или ми звънне ставам все по сигурна че съм взела правилното решение. Така излях си душата, благодаря ви че ме изслушахте /изчетохте/.

# 1 23 ноем. 2007, 23:29 ч.

София
Мнения: 6 999

Не помня, но...

И при нас беше така Sick

"Нормално е" да има и такива заплахи и всякакви други от този род. Гледай да си запазиш здравия разум, можеш от време на време и ти да избухваш, за да си освободиш напрежението...

Мисли си, че след 1 година нещата ще са съвсем различни. Whistling

Ще издържиш Peace

# 2 23 ноем. 2007, 23:50 ч.

Мнения: 911

че я няма Джемма да ти разкаже...не искам да те плаша, ама...не е лесно, обаче минава! Peace

Последна редакция: сб, 24 ное 2007, 15:29 от trayana

# 3 24 ноем. 2007, 14:39 ч.

Мнения: 651

В 99 % отслучаите война има. Помисли си обаче дали и ти искаш да участваш в нея- това ще ти отговори и на въпроса дали ще ти издържат нервите.
Ако наистина си затворила тази страница за себе си, то дръж се точно по този начин. И много неща ще минат доста по-спокойно.

# 4 24 ноем. 2007, 16:20 ч.

Мнения: 175

Едва го издържам. Аз исках тихо и спокойно да се разберем за детето - пари, виждания и т.н. и да се приключи, а то....

# 5 25 ноем. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 175

Добре де, аз ли искам нереални неща?!?! Вие как се разбрахте? Издръжка, свиждания.?

# 6 25 ноем. 2007, 11:58 ч.

Мнения: 651

Трудно се разбрахме. С много търпение от моя страна. Но през цялото време повтарях че не става дума за мене, а за детето, като латерна....та накрая май вдяна че аз наистина от нищо не се интересувам освен от благото на детето си, и спряда прави напук.

# 7 25 ноем. 2007, 12:06 ч.

Мнения: 175

И аз това говоря, че не искам нищо за себе си, а за детето. А той ми говори че ще дава когато детето имало нужда. Но когато бях по майчинство и живеех сама с 180 лв, като му кажех на детето трябва да се купят памперси той ми отговаряше - нали онзи ден взе пари. Понеже сега не искам да изпадам в същото положение му искам според мен една разумна сума на месец - 250 + да плаща яслата. Дали не прекалявам?

# 8 25 ноем. 2007, 12:35 ч.

София
Мнения: 1 751

Абсолютно същата приказка "когато детето има нужда" я слушах и аз. Малко по-късно модифицирана като "когато детето дойде при мен и ми каже от какво има нужда" - все едно докато е бебе и не може да говори няма нужда от нищо. Поне така излиза от приказките на БНД.

Седем години не даде нищо за детето си. Не съм искала. Нямах желание изобщо да общувам с него. Смятах, че е безпредметно, след като той не се чувства длъжен. Като се ожени, започна да привежда една добра сума за БГ за цяла година еднократно. Така мога да запиша сина си на ски-училище, на летен лагер, ходи редовно на плуване. И БНД знае за какво отиват тези пари. И смея да твърдя, че по въпроса вече се разбираме чудесно.

Така че, няма еднозанчна рецепта. Зависи от човека. И от житейските обстоятелства, разбира се.

Желая ти сила, търпение, здрави нерви и най-доброто разрешение за детето. bouquet

# 9 27 ноем. 2007, 00:35 ч.

Не се разбрахме,още се съдим-той се изкарва страшно зле,макар че взима луди пари,а аз съм на трудов договор и наистина взимам 220 чисти...Не трепва говедото с говедо да дава нещо извън съдебното решение(50лв.) и затова се принудих да допълня ИМ с това искаме.чакам решението през декември.
Иначе ние и нямахме какво да делим-детето и заема в банката останаха за мен,той запази сватбените подаръци...

# 10 27 ноем. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 189

При нас нещата бяха трудни, т.е. все още са, защото разводът не е приключил. Първо една година го чаках да си разреши другите проблеми и да се съгласи да се разведем по взаимно съгласие. /и тогава не живеехме заедно/ Тъй като в крайна сметка, не се съгласи, подадох молба по исков ред, съответно си наех адвокат - за всеки случай. Горе - долу два месеца той не благоволи да си получи исковата молба. И в деня преди заседанието, ми се обади да ми каже, че е подал възражение за местна подсъдност. Сега чакам насрочване в другия град. А това го направил, защото съм посочила за семейно жилище неговото. Интересно кое трябваше да напиша, след като там сме живели заедно. Аз в момента си живея при родителите ми, той там не е живял. Цялата работа е игра на нерви, а не му идва на ума, че с всичките тия пари, които ще ги натръшкаме по адвокати и дела, лишаваме детето си.

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: