Здравейте мами! 
И аз се учудих защо толкова време чета форума, а не съм попадала досега на тази толкова интересна и винаги актуална тема.
Доколкото съм запозната с правилника на форума,не е желателно да се подновяват толкова стари теми,затова я пускам като продължение,за да дам и аз моя принос към историите,които сте споделили,защото аз свикнах с такива преживявания още от малка.
Ето и линка към старата тема все пак: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176062.60
1. Баба ми (лека й пръст),ми е разказвала как като били малки със сестричката и,докато лежали една вечер в леглото си в старата къща на село,баба се събужда и вижда как вратата (която била залостена) се отваря и влиза починиалият им баща,целия обвит в светлина...Приближава се до леглото и погалва сестричката й по главичката...Тя толкова се уплашила,че си скрила главата под одеалото...а като се престрашила да погледне пак,видяла как светлината изчезва към другата стая,където била майка и. На другия ден тя попитала майка си дали е видяла нещо,като и разказала за снощното си преживяване...но майка и само и се скарала да не говори глупости. Въпреки всичко,баба беше убедена,че и тя също е видяла нещо,но не е искала да ги уплаши. Знаете как е било едно време-хората здравомислещи и реалисти-изобщо няма откъде да им хрумне нещо такова,камо ли да си го измислят.
2. Майка ми ми е разказвала как преди години,като бях още в гимназията, една вечер си лежи в леглото и се чувства много зле- лошо и е на сърцето,едвам диша....и в следващия момент поглежда към краката си-и вижда нещо като плазма- да се рее точно над нея. Майка ми само си затворила очите и се помолила с думите : "Не те знам какво си,но моля те,иди си!". Сляд няколко дни отиде на преглед и се оказа,че е получила перикардит....Да я пази Светата Богородица жива и здрава!!!
3. Баща ми- дето също беше абсолютен Тома Неверни, известно време след като почина дядо ми (неговия баща),като ходеше на обяд да пазари на баба ми в къщата, след това лягаше винаги да подремне-преди работа,защото нямаше смисъл да се прибира към къщи-(оттам му е по-близо), та веднъж събуждайки се, в първия момент, след като отворил очи...видял дядо ми-седнал на фотьойла срещу него...само го гледал с благия си поглед. Веднага след това видението изчезнало.
Имам и още много случаи и дребни случки, които бих могла да разкажа,но ще го направя само,ако има ренесанс в темата-т.е., ако някоя от вас все още проявява интерес към тази тема!
Ако не- здраве да е!
И аз се учудих защо толкова време чета форума, а не съм попадала досега на тази толкова интересна и винаги актуална тема.
Доколкото съм запозната с правилника на форума,не е желателно да се подновяват толкова стари теми,затова я пускам като продължение,за да дам и аз моя принос към историите,които сте споделили,защото аз свикнах с такива преживявания още от малка.
Ето и линка към старата тема все пак: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176062.60
1. Баба ми (лека й пръст),ми е разказвала как като били малки със сестричката и,докато лежали една вечер в леглото си в старата къща на село,баба се събужда и вижда как вратата (която била залостена) се отваря и влиза починиалият им баща,целия обвит в светлина...Приближава се до леглото и погалва сестричката й по главичката...Тя толкова се уплашила,че си скрила главата под одеалото...а като се престрашила да погледне пак,видяла как светлината изчезва към другата стая,където била майка и. На другия ден тя попитала майка си дали е видяла нещо,като и разказала за снощното си преживяване...но майка и само и се скарала да не говори глупости. Въпреки всичко,баба беше убедена,че и тя също е видяла нещо,но не е искала да ги уплаши. Знаете как е било едно време-хората здравомислещи и реалисти-изобщо няма откъде да им хрумне нещо такова,камо ли да си го измислят.
2. Майка ми ми е разказвала как преди години,като бях още в гимназията, една вечер си лежи в леглото и се чувства много зле- лошо и е на сърцето,едвам диша....и в следващия момент поглежда към краката си-и вижда нещо като плазма- да се рее точно над нея. Майка ми само си затворила очите и се помолила с думите : "Не те знам какво си,но моля те,иди си!". Сляд няколко дни отиде на преглед и се оказа,че е получила перикардит....Да я пази Светата Богородица жива и здрава!!!
3. Баща ми- дето също беше абсолютен Тома Неверни, известно време след като почина дядо ми (неговия баща),като ходеше на обяд да пазари на баба ми в къщата, след това лягаше винаги да подремне-преди работа,защото нямаше смисъл да се прибира към къщи-(оттам му е по-близо), та веднъж събуждайки се, в първия момент, след като отворил очи...видял дядо ми-седнал на фотьойла срещу него...само го гледал с благия си поглед. Веднага след това видението изчезнало.
Имам и още много случаи и дребни случки, които бих могла да разкажа,но ще го направя само,ако има ренесанс в темата-т.е., ако някоя от вас все още проявява интерес към тази тема!
Ако не- здраве да е!
В миналата тема май си разказах случките. Нищо ново не е ставало. Т.е., има едно, дето си го въобразявам, че ще се случи и чакам да видя дали наистина ще стане. Ако стане, ще споделя тук. 
Колкото повече научавам, толкова по-трудно ми става да възприемам някои неща. То може би затова хората са надарени със забрава...
После и описах сина и, мъжа и, някаква възрастна жена, но колкото повече излизах от упойката толкова повече забравях това, което знаех за нея. Накрая ми остана много силното усещане за това, че сина и не е от този баща, който описах, че ще стане лекар и най-вече че момиченцето и има израстък в стомаха. Че цялата информация ми се дава именно за да и кажа, че израстъка е там и тази информация да и послужи нявгаш евентуално /предполагам ако се влоши здравето на детенцето и/. Жената се изплаши, но въпреки че интензивното се напълни гледаше да се мерне около мен и да ме попита по нещичко. До края на деня ме поеха моите радости и притеснения и нямах нова информация за нея. 
Мислели,умували от какво може да се е получило така...имаше теории за подпочвени води,които да са ги преместили...но няма как да се обясни и с това,защото е било твърде невероятно да се подредят именно по този начин..Не мога да си спомня дали е имало някакви следи от драскане или нещо такова...но пак си е доста стряскащо. Може би има още по-достоверни подробности,но съм ги забравила. Но този случай доста се коментираше като бях малка. Както и това,което баба ми е видяла,макар и да не искаше да си го признава признае пред нас,за да не ни плаши с братовчедките ми. 
, но важното е,че стоеше там и ме гледаше...и аз безпомощно погледнах към татко..но той нищо не забелязваше....и после вече не си спомням добре. След време само знам,че го разказах на майка ми,но тя ми каза,че съм сънувала.... само че повярвайте ми,въпреки крехката ми възраст тогава, спомена е удивително реален...а и не помня други сънища от детството,въпреки че че съм сънувала доста по-странни и страшни неща по думите на майка ми. Защо този ми е толкова ясен,не мога да обясня до ден днешен. Не ми и трябва...ако бъда честна. 