Една реална история - развитието предстои

  • 12 380
  • 248
  •   1
Отговори
  • Мнения: 181
Искам да разкажа моята лична драма... Това може да ми помогне да реша какво е най-добре да направя от тук нататъка с живота си, а може и да ми помогне да разбера грешките си, но го правя най-вече , защото имам нужда да споделя с някого какво преобърна живота ми и го промени коренно. Историята ми накратко е следната:
 Ходихме доста време с вече бившия ми съпруг, после се оженихме и се опитахме да заживеем щастливо. Имахме много проблеми най-вече със съжителството с неговите родители, но се опитвах да преглъщам всичко и да мисля само позитивно, да вярвам, че ще се оправят нещата и неговите родители най-после ще се научат да ме уважават и да ме приемат ... Но този проблем напълно остана за мен на втори план пред проблема, с който се сблъскахме, след като решихме да си имаме детенце, а то все не идваше. Опитвахме половин година, после отидохме да си направим изследвания, после пак опитвахме и така изминаха близо 3,5 години от както живеехме заедно. И така през тия 3,5 години не можахме да имаме свое детенце. Изследванията, които направихме показаха, че процента на нормално подвижните и слабоподвижните сперматозоиди на съпруга ми е много нисък. Правихме ги няколко пъти през няколко месеца и последния път бяха нормално подвижни сперматзоиди - 13% , слабоподвижни - 15 % и останалите 75% неподвижни и с ненормални движения. Според докторите при такъв процент на нормалните сперматозоиди вероятността да забременея от мъжа ми по нормален начин е минимална. Така аз реших, че вместо да "ходим по мъките" и да опитваме какво ли не, за да забременея от него (а ние опитвахме с разни хапчета, които приемах само аз като за начало, че да се увеличала възпроизводителността ми та аджеба , ако узреят няколко яйцеклетки поне една да има вероятност да се оплоди, понеже спорет този лекар, който реши това , проблемът в мъжа ми е по-сериозен и трябвало повече време и изследвания... и доста  повече средства, които за нас като младо семейство бяха проблем и нямаше от къде да вземем пари за ин-витро или някакъв руг вид изкуствено оплождане. Но на мен не ми хареса това само аз да пия хапчета, от които хем напълнях, хем не даваха гаранция за успех), та реших, че ще ми е по-лесно да забременея от друг и да не казвам на никого, а да си отгледаме детенцето с мъжа ми. Така реших да пробвам и още първия месец, в който пробвах с другия мъж в ден близо до оволацията ми , забременях... И понеже не мислех, че ще се разкрия толкова скоро, тогава го направих и с мъжа ми, та ако стане, да не каже "Как така, като не сме го правили този месец?"  И в крайна сметка се получи така, че не зная от кой съм забременяла. После ми закъсня ... Направих тест, който излезе положителен и като казах на мъжа ми, той беше много щастлив... Но след 2-3 часа от както беше научил, че съм бременна, започна да ме пита непрекъснато, дали съм сигурна, че е от него, дали не е от някой друг и да го лъжа и т.н. и след поредния от безбройните въпроси, аз просто не издържах и се изпуснах та му казах истината. Съответната реакция веднага беше, че той не иска да гледа чуждо дете, че ако съм сигурна, че е от другия, да заминавам при него и т.н.  Минаха няколко дена и след поредното обсъждане, той ми каза, че може и да приеме детето,  но искал задължително след като се роди детенцето, да направим изследвания за бащинство и ако не е от него ... то в най-скоро време след това да направим всичко възможно, че да забременея и от него. Аз останах много объркана ... не знаех как да реагирам ... какво да направя и как да постъпя. И как да реша съдбата на детето си, така че то да бъде щастливо и да не се почувства някой ден напълно пренебрегнато от татко си. Отидох при другия мъж и му казах как стоят нещата. А той просто ми каза да избирам с кой искам да съм. Предложението му беше такова, че който избера да приеме детето за свое и да не се правят изследвания, а другия просто да забрави за тази възможност, че може да е от него детенцето и така проблемът да се реши тъхомълком само м/у нас си. Това ми прозвуча много разумно. Така и ние нямаше да объркваме живота си и детенцето ми щеше да си има нормално семейство с нормални родители и всичко да е както трябва да бъде в едно нормално семейство. Но като споделихме това решение с мъжа ми, той категорично отказа и заяви, че който и да избера , задължително иска да се направят изследвания за бащинство ... Така аз останах напълно озадачена какво да правя, на кой да се доверя и как да постъпя. Избрах да остана с втория мъж, вероятността детенцето да е от него  ми се струваше много по-голяма, а й знаех, че бившата му приятелка вече беше направила аборт от него, понеже не се бяха пазили, т.е. той не е имал проблеми с "подвижността". Разведох се с мъжа ми и сега живеем с другия - новия ми мъж, с който нямаме още брак, но не мисля, че това е най - важното. Важното е, че се обичаме и разбираме. И познайте какво стана в малкия град, в който живея ... бяхме (и продължаваме да сме) в устите на всички "доброжелатели", но с любовта ни един към друг по-скоро предизвикваме тяхната завист и яд. Искрено се надявам да продължим да се обичаме, уважаваме и разбираме с настоящия ми партнъор. Но само времето ще си покаже! Дано съдбата да е благосклонна към нас Hug
Така се роди и дъщеричката ми, която изпълни живота ми с много радост и безкрайно щастие ...................................................

Последна редакция: пн, 26 ное 2007, 23:45 от Godzilla

# 1
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
Ами моето мнение е, че тези решения не се взимат по този начин...
Хората се борят с такива проблеми годинин наред, един до друг.
Просто твоето място не е било до бившия ти съпруг, а него не го обвинявам за реакцията му ни най-малко. Все пак, той не е само семепроизводител, не мислиш ли, че с действието си си засегнала и друга струна в душата му? Както и да е, да е живо и здраво детенцето,
пък дали ще продължите да се обичате .... ами, може би...
Но според мен лично, има нещо доста нестабилно в постъпката ти, не смятам, че на мястото на сегашния ти спътник бих ти имала много доверие, особено, след като самия той е бил пряк участник в т.нар. драма.
Не ми се сърди, така мисля аз.  Wink

# 2
  • Мнения: 1 731
Мисля, че си постъпила необмислено и егоистично.
И че си обидила и огорчила ужасно много човек, който не го заслужава.
А той е проявил завидно благородство като ти е дал избор. Това мисля.

# 3
  • Мнения: 120
това ми напомня някак си на историите във вестник "Лична драма". На пръв поглед всичко приключва добре, има хепи енд, обаче...

Всяка пенсионерка, гледаща латиносериали ще ти каже, че няма такова положение да се зачене дете умишлено в грях и да се развива нататък животът на всички засегнати възходящо. При наличие на широк спектър от възможности за сдобиване с дете по естествен и изкуствен път, вкл. осиновяване, избран е бил най-лекият път към върха, променен е животът на поне трима души, нямащи вина за случилото се. Ами в живота никой не може да си прави каквото си иска и да променя съдбата на други хора, без един ден да му се представи сметка от Оня, дето всичко вижда.
Дано авторката на историята, ако е вярна де, осъзнае сериозността на това, което е предизвикала и се покае, за да не се тръшка един ден и се чуди откъде са й дошли проблемите.

# 4
  • Мнения: 623
Ако ме питаш мен, ако всичкото това е вярно, заслужаваш да си пълноправен член на този подфорум... (а не, с който и да е от татковците)

П.П. Нали се беше разбрало, че детето е от първия?

# 5
  • Мнения: 1 731
Ако ме питаш мен, ако всичкото това е вярно, заслужаваш да си пълноправен член на този подфорум... (а не, с който и да е от татковците)

П.П. Нали се беше разбрало, че детето е от първия?

Дани, ама мацката е извадила късмет - имала е избор даже! Tired

# 6
  • Мнения: 41
 ooooh! аз съм повече от изумена от това, което прочетох!!! Мисля че постъпката ти е била много лекомислена, въобще не си помислила за бившия си съпруг- за това колко ще го нараниш- защото тайните винаги се разкриват!!! А за детето и през ум не ти е минало, че то един ден ще порасне и ще разбере какво се е случило - не мисля че дъщеря ти ще е оцени действията ти положително!!! И неискам да те съдя - нямам това право- но един съвет: За напред се старай да даваш по-добър пример на дъщеря си- като жена, майка и съпруга /макар и без брак/ Peace

# 7
  • Мнения: 463
Aз ли нещо не мога да разбера,но мисля че тя беше казала че детето е от първия и мъж!Пързаля ни нещо!Извинявай не те разбирам,аз съм минала по този път.Седем години се борих да бъда майка не можеш да си представиш какво съм преживяла,нито за секунда не ми е минавало през ум че мога по този начин да си реша проблема.Предпочетох на мене да ми е трудно отколкото на всички около мен,не че ми го признаха.Сега обаче мога с гордост да кажа аз съм майка,не съм лъгала,не съм мамила,имам очи да погледна всеки в очите.Да станах майка по най-трудния начин и ужасно се гордея от себе си.Обожавам дъщеря си,тя е всичко за мене.А на тебе нямам какво да ти кажа!

# 8
  • Мнения: 1 731
Искам да препоръчам на Lady_Sunny да прочете тази тема
Не обичам да се правя на моралист, имам големи прегрешения, не съдя никого.
Ако си искала дете на всяка цена, имаш го.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 999
Мале-мале на всички ви... ooooh!
Пълно с безгрешници тук - виждам.

Lady_Sunny, аз напълно те разбирам. Мисля обаче, че си много нестабилна и неуверена.

Моя приятелка имаше проблеми с забременяването /проблема е в мъжа й/ и дори лекарят я посъветва 'да си намери някой'.
За мен това, че си казала на мъжа си веднага означава, че не си била сигурна, че го обичаш или че си се чудела дали не обичаш другия. Казала си на мъжа си - чудесно. На твое място щях да се разведа, да се омъжа веднага, за да може 2-рия да е баща на детето и толкова. /точка/
Първият ти мъж е постъпил супер егоистично - иска гаранции, че детето е негова, за да го обича? - Тогава не заслужава да е баща.
Вторият - браво на него. Не се е обидил, че си го използвала и явно те обича и е достоен човек, щом е прил теб и детето без да го интересува кой е биологичния баща.

Така си мисля аз...

# 10
  • Мнения: 1 731
Иса, моите уважения към теб, но единственият човек постъпил недостойно в случая е Lady_Sunny.
Ако имате време, влезте в Проблемното забременяване и прочетете колко време се борят хората със стерилитета.
Ама нямали пари, ама нямали възможност...Това са пълни глупости! Когато човек държи на партньора до себе си, би направил невъзможното. Друг е въпросът, ако тази тема се експлоатира като оправдание.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Сабина, хората са различни...
Аз от тази тема разбирам, че аворката и мъжът й не са били един за друг и вероятно не са се обичали.

Не виждам какъв е бил смисълът тогава да се борят? Много хора виждат целта на брака си именно в тази 'борба' и след като по един или друг начин постигнат целта си...всичко рухва. Най-важна е любовта в една двойка, а не верността и общата борба.

# 12
  • Мнения: 463
Isa няма безгрешни,има хора постъпили по друг начин.Аз не я съдя,но не мога да я разбера.Да постъпила съм по друг начин и съм права за себе си,но дали тя е права за себе си само времето ще покаже.Всеки сам избира как да живее.

# 13
  • Мнения: 1 731
Сабина, хората са различни...
Аз от тази тема разбирам, че аворката и мъжът й не са били един за друг и вероятно не са се обичали.

Не виждам какъв е бил смисълът тогава да се борят? Много хора виждат целта на брака си именно в тази 'борба' и след като по един или друг начин постигнат целта си...всичко рухва. Най-важна е любовта в една двойка, а не верността и общата борба.
И така ли се прави според теб?
Ами има разводи за тази цел. Пък после всеки да търси щастието си.
Никой не е длъжен да обича някого цял живот.
Ти питаш ли се този мъж как се чувства в тази ситуация?
Цитат
Така аз реших, че вместо да "ходим по мъките" и да опитваме какво ли не, за да забременея от него (а ние опитвахме с разни хапчета, които приемах само аз като за начало, че да се увеличала възпроизводителността ми та аджеба , ако узреят няколко яйцеклетки поне една да има вероятност да се оплоди, понеже спорет този лекар, който реши това , проблемът в мъжа ми е по-сериозен и трябвало повече време и изследвания... и доста  повече средства, които за нас като младо семейство бяха проблем и нямаше от къде да вземем пари за ин-витро или някакъв руг вид изкуствено оплождане. Но на мен не ми хареса това само аз да пия хапчета, от които хем напълнях, хем не даваха гаранция за успех), та реших, че ще ми е по-лесно да забременея от друг и да не казвам на никого, а да си отгледаме детенцето с мъжа ми.
А този параграф сам говори за себе си.
Не мога да съчувствам на такъв човек, сори.

# 14
  • Мнения: 9 990
Иса, тук не си права, не е въпрос до такъв морал, чак  моралистки не сме.Имам мноооого приятелки в проблемното, много, знам как се правят бебета при стерилитет  с мъжки фактор!!!И друго прочетох аз-човека се е подлагал на изследвания-значи не е бягал от действителността и не си е заравял главата в пясъка за проблема с оплодителните му способности.За една спермограма се иска доста смелост от един мъж.Лекар, който предлага бебето да се направи извън семейството не е лекар.За тази работа си има специалисти по репродуктивни проблеми, този лекар не е бил "качествен"....ама явно всеки тук е забременял от въздуха дет се вика и не е наясно с много неща.

А ако не са се обичали двамата-раздялата е трябвало да стане преди забременяването.Как така-ще търси друг з а оплождане, пък после-да казва ли, да не казва ли-абе...пернишка драма... ooooh!Забременяла е с идеята да лъже, че детето е от съпруга към този момент!Еми-ТЪПО!А и неграмотен поглед има авторката за репродуктивността-трябвало е вместо тук да списва-да попрочете Библиотеката в Проблемното просто... Tired

Общи условия

Активация на акаунт