ot kade da zapochna s tarseneto?

Здравей, osinoven!
На първо време , започни с минаване на кирилица тук, моля.

Здравей и добре дошъл 

Тук пише  една безлична съфорумка  , която съм сигурна, че ще ти даде по-адекватни практически съвети - това последното е сериозно

Но на първо време, мога да ти кажа следното:

1 -во важно е кога си роден, защото има известни различия през годините - напр. доколкото ми е известно след 80-та година датата на раждане на осиновените деца вече не се променя
2-ро важна е общината, в която е издаден новият ти акт за раждане - мисля, че освен от дома, можеш да тръгнеш и оттам
3-то важно е кой е съда,  който е  допуснал осиновяването

Семейният кодекс беше променен през 2003 г така:
Право на информация
Чл. 67б. (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

но пък без да има нужда да твърдиш "важните обстоятелства", спълна сила можеш да се позовеш на разпоредбите на Закона за Защита на Личните Данни, който позволява пълен достъп на лицата до всичките данни, събирани и съхранявани за тях  в институциите.

Мисля, че има и практика на КЗЛД точно по такъв случай - днес късния след обед ще проверя и ще пиша пак.

Поздрави и успех

А, и още нещо - ако ти е интересно ще ти напиша по-подробно за правото на лична информация - като гледам на хартия е едно, на прктика се случва съвсем друго.
Въпросната промяна на СК е много слаба от гледна точка на новоприетия ЗЗЛД и едно решение на ЕСПЧ - класика в жанра  , но пък много точно отразява бг схващането за осиновяването


Съжалявам, ако е непълно и неясно, просто в момента пиша на куц крак - трябваше да съм в среща преди 10 мин

 
Добре дошъл! Успех ти пожелавам!

Здравей и добре дошъл и от мен!
Не мога да ти дам практически съвет на осиновена, която търси биологичните си родители, по простата причина, че все още не съм направила нито крачка по този път. В този смисъл се извинявам, че не отговарям директно на въпроса ти. Това, което ме кара да пиша в тази тема е, че аз също все по-често си задавам въпроса "трябва ли детето ми да знае, че съм осиновена?". Дъщеря ми е почти на 10 години и вече сме провели първия разговор за осиновяването и осиновените деца, но тогава не бях готова да и споделя моята "тайна". Вътрешно съм убедена, че тя трябва да знае, защото не бих искала да крия нещо толкова важно за мен от нея. Но все още не знам как и кога да и кажа. Не бих искала да го научава от други хора, защото ще остане с усещането, че не съм откровена с нея, а ние ежедневно взаимно се учим на споделяне и градим приятелството си. С майка ми все  не смея да говоря за това, защото познавайки характера и знам, че ще предизвикам у нея още повече страх, объркване, дори болка...

eliprim,
Мисля,че каквото и да те посъветваме,трябва сама да стигнеш до отговора на този въпрос.
Някои от нас избират да търсят,други-не.Аз имам мое виждане по въпроса и не търся,но не искам да ти го натрапвам.Изборът е твой.Какъвто и да е той,желая ти да те направи щастлива 

Децата ни имаха акт за раждане, които сменихме още на следващия ден като си ги прибрахме в къщи. Есграон-а в населеното място, където е издаден акта за раждане "прибра" невалидния акт. Предполагам, запазват статистика. Мисля, че тази институция я има от социализма и ако мишки не са изяли архивите ще намериш информация най-малко за едно име. Има процедура в полицията, която позволява да помолиш за съдействие при издирване на лице. Другият вариант, за който се сещам са Гала и Пейо.
А най-логично е да питаш родителите си, ако са живи.

тази тема ми подсказва, че когато осиновяването стане факт,може би трябва да съхраня грижливо всички данни, които са ми станали известни за биологичните родители, за да помогна един ден на моето дете да ги намери, ако има желание.Но тъй като срещнах различни мнения от социалните работници при проучването, не зная дали е правилно .може би правилният подход е законово уредената процедура,но тогава търсенето става достояние на много хора, а дали търсещият няма да се притеснява?Когато правиха проучването ми за "годност за осиновяване"/как странно ми звучи този израз/приветстваха мнението ми, че ако детето ми търси биологичните си родители ще му помогна.В един по-късен момент беше изразено/ пак от социалните служби/мнение, че това е неправилно, защото било нахлуване в личния живот на биологичната майка.И аз не зная кое е правилно, още е много рано да мисля за тези неща, но някак  си искам да съм подготвена за всичко.мисля, че трябва да се уважи и подпомогне желанието на детето, но от друга страна една такава среща може и да е разочароваща за него...И тъй като ние искаме най- доброто за децата си, кое е правилното, кое е най-доброто за тях?

Здравейте на всички! Осиновен, ако чувстваш необходимост да потърсиш биологичните си родители и родителите ти са живи, е по-добре да ги попиташ какво знаят. Разбира се много зависи какво им е отношението по въпроса. Аз лично не искам да знам кои са, нито какви са причините да ме изоставят. Майка ми ми каза какви са били имената ми преди осиновяването и ми предложи ако желая да потърся корените си, но на този етап от живота ми не ме интересува това. Относно това как да споделиш това с детето си - ами направо, честно и откровено. От опит зная, че децата усещат, когато ги лъжат или не доизказват цялата истина. Те са с много добра интуиция и когато се държи човек към тях с нужното уважение и те отвръщат със същото. Освен това няма нищо лошо във факта, че си осиновен, поне според мен - осиновената.

Данните са нещо ценно, което никого не съветвам с лека ръка да хвърля, а всички забравяме, особено подробности.

Но не търсеннето е най-важното, за което е добре да пазиш каквото инфо имаш.

То не е задължително да ти се наложи, вече времената и разбиранията са други и заблуждаваните и манипулирани деца ще стават все по-малко, съответно мотивите да търсят истината ще намаляват.

И аз и останалите големи, с които общувам, маме едни случки - видиш някое лице, мернеш нечий силует и е много мъчително все да трепваш и да си мислиш, дали не си се раминала ей сега с брат си. Плащаш на бензиностанция и мъжът пред теб отпрашва с колата и вече никога няма да го видиш, а на касата си видяля ръцете му и до болка приличат на твоите ... После нечие рамо или походка ... За мен си беше мъчение.
И така  20 -30 години. Не съм се страла да олеждам хората и да търся  и да се вглеждам в лицата, само си идва, но е много мъчително.
 

А за теб като майка тези мъчителни въпроси може да възникнат с  всяко момче, което иска да я изпрати и пр.
Не си струва да се тормози една увлечена тинейджърка с мисли да не би Х. да е брат и. Ако имаш повече инфо, то може тихичко да си направите справка и да не си морите главите в ненужни тревоги.  Съзнавам, че не винаги може да имаш 100 % сигурно инфо, а и деца се раждат от същите родители и след твоето,  а това, че те двамата са се разделили (БМ и ББ) увеличава математическата възможност за повече полу-братя и сестри.

  Честно да си кажа, мислех, че осиновителите на ромски деца поне в това отношение са много облагодетелствани (децата им учат и са в друго  общество и вероятността  там да видят брат или сестра е никаква), но както ромките си дават по 2-3 деца за осиновяване и както не ги размесват много по области социалните и населението намалява - и там възможностите за срещи растат.

А има и трепети като ходят децата по гости и по приятели да не попаднат в квартала и пр. с други роднини и т.н. Нищо фатално от това няма да произлезе, но ако може тези догадки да си ги спестиш - ще имаш по-спокоен живот.

Затова и за още сто неща, по-важни от търсенето, ти трябва инфото.

Извинявай, че отговарям на части.

1) Относно нормативно уредената процедура - това не е гарантирано безусловно право на детето. Обвързано е с доста неща, които могат и да не бъдат доказани от ищеца. А да не говорим за това, колко би струвал на нервите и себеоценката един отказ. За родовата подсъдност, която за децата, осиновени преди съответните изменения на СК, е различна от посочената,  даже не смея да говоря, че не знам дали е грешка и недоглеждане и нищо не се влага във формулировката или съзнателно законодателят е ограничил възможностите.
 

2) За нахлуването в личния живот  на БМ - направо не спирам да се удивлявам на  този бисер. Звучи цивилизовано, културно някак, ама само звучи.
Не упреквам социалните - млади хора са и така са прочели някъде. И аз съм против нахлуванията в други случаи, ама ти си се опитал да убиеш някого, инсценирал си му смъртта(за БМ говоря), но ако той се опита да си изаясни нещата и да види кой е от къде идва - ауууу колко е нецивилизован и как погазва "прайвиси"-то на милата женица.  Един вид личния живяот на осиновителите и детето не си струва да го пазим, ама на милата женица - задължително. Дете излключително рядко ще се изтърси на жената изневиделица (да не кажа никога), децата са много деликатни, те дълбоко в себе си са убедени, че имат вина за станалото, не съзнават, че имат права. Друг е въпросът, че социалните права са ни орязани, но това е друга тема.  Осиновителите също са до безкрайност толерантни към въпросната жена, поне що се отнася до постъпки, и те поемат негативите.
Та, не намирам за уместно това становище, защото дава предимства само на БМ, а другите две страни от триадата са определено ощетени. Ако ще сме либерални и щадящи, то нека сме за всички, като започнем от най-ощетените.

 3) Кое е правилното - да търси или не, никой не може сега да ти каже с една дума. Зависи от времето, от човека, от много неща, тогава ще знаеш кое е по-доброто за детето. Но ако някой търси, то той търси себе си, а не някаква жена, която да "замени" с майка си. Аз досега не съм видяла БМ, която да е по-свястна от осиновителката поне що се отнася до детето. Търсенето е търсене на себе си, а не на някакви хора, които да ти заменят родителите.
Други родители освен осиновителите децата нямат.
  А и вие ще сте специфичен случай - осиновеното дете ще дойде след биологичното и това, поне според мен, е по-леко за всички.

здравеите и от мен!Дано да мога да помогна с нещо.Моят брат които сьщо е осиновен е работил в полицията и там по неговото ЕГН е намерил биологочната ни маика.Излезли са и други данни колко деца има тя включително и оставени за осиновяване като мен,но без мои координати.Информация е имало за сестра ни която е отгледана от БМ.Пожелавам ти успех в тьрсенето