Децата са копие на родителите си.

  • 3 381
  • 61
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?

# 1
  • Мнения: 2 885
Да, на 100 %.
И имам си доказателство за това.

# 2
  • София
  • Мнения: 312
Не съвсем. Физически - от всекиго по нещо. Характер - май все лошите черти.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Да, на 100 %.
И имам си доказателство за това.

А ще го споделиш ли с останалите?

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 23 546
Глупости. Моят син е още малък и за него ниощо не мога да кажа. Имам мнение за мен и моите родители. Аз съм странна комбинация от двамата родители и част лична уникалност.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Не съвсем. Физически - от всекиго по нещо. Характер - май все лошите черти.

Не говоря за физика.
Защо приемаш, че само лошите черти се взимат от родителите?

# 6
  • Мнения: 6 206
Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?

Всяко дете си е уникално за себе си, така че никой не е копие на никой.
Но - за успехите и неуспехите, за всичко сме отговорни и виновни ние.
Писнало ми е да гледам чудни деца направени на нищо от родителите си...
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.

# 7
  • Мнения: 5 877
Не, не го вярвам. Има ген, има личен пример, но има и личен характер.
Интереси, таланти - което си е нейно, нейно си е.
Освен това средата също моделира, връстниците са не по-малко силно влияние.
Ние да не би да сме копия на нашите родители? По нещо сме взели, друго не сме.

# 8
  • София
  • Мнения: 312
Не съвсем. Физически - от всекиго по нещо. Характер - май все лошите черти.

Не говоря за физика.
Защо приемаш, че само лошите черти се взимат от родителите?
Пошегувах се за лошите черти. Защото като родител минусите ми се набиват в очите. А как мечтаем децата да са идеални. Или поне такива, кавито ние не сме били/станали.
Всъщност като си спомня колко "бясна" бях като дете, добре, че и двамата ми сина не са такива.

# 9
  • Мнения: 919
При някой е така,при други-не.Не може да се каже с точност. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 3 740
Никое от децата ми не е мое копие - нито физически, нито като темперамент.
Слава Богу!
Най-големият ни син много прилича на баща си - и това е причина за доста от конфликтите между тях. За щастие, баща му осъзна, че се опитва да пречупи в сина ни точно своите черти и започна да се държи много по-премерено.

# 11
  • Мнения: 468
 Наследственост, домашно възпитание( или лиса на такова), социална среда, образование всичко оказва влияние при изграждането на личността. Да се получи копие е малко вероятно. Дори да е много близо детето винаги ще притежава нещо повече от родителя на когото прилича или нещо няма да му достига.

# 12
  • Мнения: 2 885
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са. На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.

Каспър го е казала по-добре и от мен.....  bouquet

# 13
  • Мнения: 3 491
В много отношения нямат нищо общо с мене. Понякога се запитвам, дали ако бяхме се срещнали при други обстоятелства, а не като родител-деца, щяхме да бъдем приятели, и не мога да отговоря категорично. Но ги обичам, старая се да ги опознавам, и да подсигурявам обстановка, която да провокира развитието им във всяко отношение. Това означава и доста четене и други форми на самообразоване на моменти, защото не винаги мога да разчитам на собствен опит или интуиция.

# 14
  • Мнения: 2 431
Това е заблудата на родителите, децата не са правени с индиго.

Общи условия

Активация на акаунт