Още една болка търси утеха при вас

  • 5 141
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Мили момичета,

От три дни чета темите, които поствате в този форум и искам да ви благодаря предварително, че ви има тъй като с ваша помощ се опитвам да превъзмогна и собствената си мъка. Не съм и предполагала, че именно тук в този форум ще пиша за първи път - но уви такава е била съдбата ми. Точно преди 1 седмица на 11/11/07 загубих бебчето си - момиченце в 9-ти месец. Причина до момента - неясна. Бебето е починало в мен най-вероятно в петък срещу събота - 09.11 срещу 10.11. Имах нормално раждане и родих едно красиво момиченце почти 3 кг, но със затворени завинаги очи.
С всеки изминал ден се опитвам да стъпя на краката си и да продължа напред. Надявам се да успея, тъй като имам съпруг и дъщеря, които се нуждаят от мен. И също така се надявам да открия поне една разумна причина за случилото се, тъй като не мога да се примиря с факта, че изкарах една напълно безпроблемна бременност. Всички изследвания бяха в норма, всяко гледане на видеозон показваше нормално развитие на плода и точно, когато вече очаквах да се случи най-хубавото, най-лошото ме връхлетя изневиделица.
Затова ви благодаря - с подкрепата, която оказвате помежду си - помагате и на мен.

# 1
  • Мнения: 526
 Praynig Praynig PraynigБъди силна заради самата теб на първо място и после зарати близките ди.

# 2
  • Мнения: 7 107
Капулети, Cry Hug Съжалявам.  Cry
Причините няма да разбереш. Confused
Тук ще откриеш, че сме страшно много. (То и един човек с подобна съдба пак е повече от много.) Cry
Ние ще бъдем насреща, когато не искаш или няма с кого да споделиш огромната си болка.   Hug

# 3
  • Мнения: 678
Бъди силна.....!
Дъщеря ти и мъжът ти имат нужда от  теб , както и ти сега от тях...
това , което ти се е случило е наистина трагедия....дано бързо времето излекува следите й...
като прочетох разказа ти и си спомних за моята майка...
беше я сполетяло същото - няколко часа преди да роди ( второ дете ) се е увила пъпната връв и по същия начин ражда мъртъв плод износен цели 9 месеца безпроблемна бременност.....
мъката е огромна....до ден днешен черпи на тази дата като рожден ден....
на следващата година се ражда брат ми.....
така че още веднъж бъди силна !

# 4
  • Мнения: 515
Капулети  Cry съжелявам мила.

Толкова много болка  Cry няма ли край това Cry

Знам че болката която чувстваш сега е огромна , знам и няма да те лъжа ,че ще спре да те боли защото мен не спира  НО тук аз намерих подкрепа ,разбиране и сила да продължа напред / за което ви благодаря момичета Hug/, знам че и ти ще намериш.

кураж

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
много съжалявам
дано се открие някаква причина, защото не че това облекчава, но поне един въпрос има отговор...
преживей болката, позволи си да бъдеш слаба и си изстрадай загубата...но после пусни малкото да си иде и остани с другото си дете и мъжа си - те имат нужда от теб....
прегръщам те и се надявам да сесправиш с болката и загубата

# 6
  • Мнения: 419
Много съжелявам за загубата ти!Бъди силна,мила Капулети! Hug

# 7
  • Мнения: 3 166
И аз ще кажа като catnadeen : Позволи си да бъдеш слаба! Мразя да ми казват, че трябва да съм силна. Човек не може току-така да преодолее такава мъка. Тя трябва да се изживее, за да се приеме. А когато я приемеш, се ражда надеждата. Надеждата, че ти е отредено и да бъдеш щастлива. Че след болката идва радост. Но се иска време. Плачи, обвинявай, крещи... излей всичко. А когато имаш нужда да споделиш - ние сме винаги насреща. На мен самата нищо не ми е помагало така, както невероятната подкрепа на момичетата тук.
Прегръщам те! Hug

# 8
  • Мнения: 678
.... Позволи си да бъдеш слаба! Мразя да ми казват, че трябва да съм силна. Човек не може току-така да преодолее такава мъка.
който е изпитал такава болка - само той  знае какво е състоянието на майката в момента....
никога няма да се съглася някой да ме съветва да бъда слаба в такава ситуация... Rolling Eyes Praynig
моята майка ( аз бях само на 5-6 г ) го преживя и съм запозната  с  мъката и неописуемата болка....
и до ден днешен не е забравила и до ден днешен си спомня всичко и с въздишка и болка споделя ( като наблежи рожденната дата )
вярно е че такава мъка трябва да се изживее за да се преодолее- но това не става с пожелания от рода на : наплачи се , навикай се .....а съвсем обратно : кураж, време , стъпи на крака както казваш зареди дъщеря си и мъжът си и като бъдеш силна наистина ще успееш.
Ние сме с теб....

# 9
  • София
  • Мнения: 95
Скъпа kapuleti,

Изпращам ти една силна, топла прегръдка - опасявам се, че в момента едва ли ще мога да помогна много...  Мъката трябва да се изживее и това е много индивидуално, всеки трябва да намери своя начин, но моля те - не избирай саморазрушителния.
Трябва да съумееш да се съхраниш, заради най-обичните ти живи същества и в името на твоя ангел. Напълно съм съгласна с  catnadeen.


poli, както по-горе писах нещата са много индивидуални, при човешката драма няма правила и готови рецепти, всеки изживява нещастието си по своему, живее своя живот, върви по своя път, носи своя товар.... А мъката не трябва да се таи, да се подтиска. Защо трябва да крием нашето страдание? Един уникален живот не се е състоял ! Първата стъпка към преодоляването на един проблем е да си дадем ясна представа за него и да наричаме нещата с истинските им имена, не да ги крием. Ние жените, особено тези, които посещават този форум, изначално носим силата в себе си, но не е ли тя много удобна за другите около нас...?

Лично аз мисля, че жената трябва да бъде щастлива и по възможност никога да не й се налага да бъде силна. Зная, че това е невъзможно, но въпреки това го желая на всички от сърце.

# 10
  • Мнения: 515

който е изпитал такава болка - само той  знае какво е състоянието на майката в момента....

[/quote]

така е тук си много права , а колкото до това да бъде силна а не слаба то аз съм съгласна със Светлето , тя не трябва да таи всичко в себе си защото мъката наистина е жестока ,трябва да плаче когато и се плаче , да крещи когато и се крещи защото ако затвори тази болка в себе си ще е по - зле за нея.Колкото до това да бъде силна тя вече е.

# 11
  • Мнения: 1 008
Имаш една силна прегръдка и от мен  Hug
И аз ще те посъветвам да не се стараеш да бъдеш силна, а да дадеш воля на чувствата си. Минали са само дни от тежката ти загуба... дори и да искаш не можеш да си силна! Плачи, обвинявай, изживей си болката и сама ще усетиш кога е дошъл момента да се стегнеш и да бъдеш силна и да продължиш напред  Hug
Аз бях слаба може би 2 месеца след загубата. Плачех непрекъснато, депресирах се, страхувах се, затворих се в себе си. После сама намерих сили да изляза от дупката. Забременях, родих друго дете... Това не намали болката, но даде нов смисъл на живота ми.
Сега близките са тези, които трябва да помагат на теб!
И не на последно място - пиши тук! Момичетата са страхотни и ще те разберат и от половин дума!

# 12
  • морето и сините вълни :)
  • Мнения: 1 404
охх мила това е  Поредния  случай като моя.. Толкова много се разтройвам като рпочета  че има  такива случай ...Съжалявам мила.Аз имах абсолютно същия  идентичен случай като твоя Cry Cry Cry

Много тръдно се преживява аз все още си го преживявам...сега имам син на 3 месеца  и ми е  нах гоялмото злато на света.Но синът когото родих преди 2 години никога няма да го забравя..защото беше  толкова чакан и желан...охх много се разтройх Confused Confused Confused Cry Cry

# 13
  • Мнения: 756
със сълзи на очи продължи да живееш за дъщеричката си -няма да го забравиш , няма и да го преодолееш .... това е майката .Дано имаш много щастливи мигове с дъщеричката ти .
моите съболезнования

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
.... Позволи си да бъдеш слаба! Мразя да ми казват, че трябва да съм силна. Човек не може току-така да преодолее такава мъка.
който е изпитал такава болка - само той  знае какво е състоянието на майката в момента....
никога няма да се съглася някой да ме съветва да бъда слаба в такава ситуация... Rolling Eyes Praynig
моята майка ( аз бях само на 5-6 г ) го преживя и съм запозната  с  мъката и неописуемата болка....
и до ден днешен не е забравила и до ден днешен си спомня всичко и с въздишка и болка споделя ( като наблежи рожденната дата )
вярно е че такава мъка трябва да се изживее за да се преодолее- но това не става с пожелания от рода на : наплачи се , навикай се .....а съвсем обратно : кураж, време , стъпи на крака както казваш зареди дъщеря си и мъжът си и като бъдеш силна наистина ще успееш.
Ние сме с теб....


не съм съгласна
всеки трябва да ожали и прежали своята загуба
нечовешко е да искаш някой да не плаче...а обикновено пожелания от сорта "бъди силна" могат са мо да наранят някой който в момента няма сили да плаче, камо ли да се прави на силен
човек трябва да си позволи да е тъжен и да позволи на чувствата си да го завладеят - без да тги задълбочава сам
но ако не си дадеш сметка за истинските си чувства - няма да ги пребориш
затова често хора които от началото на болката си се капсулират да бъдат силни - никога напълно не я преодоляават, а други които си мислят че ще умрат от болка...след време се съвземат и продължават по-свободни - просто защото са пуснали своите демони , преборили са ги и са продължили пътя си с тъга, но без други утаени емоции

Общи условия

Активация на акаунт