Професионална ориентация за тинейджъри

за след 7 кл. почти нямат никаква ориентация,поне така ми беше моята голяма дъщеря,а малката реши лекият начин ,по-пътя на кака си,но едната успешно завърши средното си образувание и сега е студентка,а малката се бори с не лекия език-немски,та съвета ми е нека децата сами изберат своето мото,дори да е грешно.Успех 

Няма такова нещо като ориентиране на тийнейджър! Трябва сами да се справяме! Но иначе съм съгласна с Тима най-добре сами да изберат. Само че с нашите напътствия. Моята дъщеря каза, че не иска да учи немски и той автоматично отпадна от сметките ни - език не се учи насила. Иначе беше съгласна с абсолютно всичко и казваше "Решихте ли къде ще уча?" 
Е, сега учи френски и е много доволна. А по въпроса за ориентирането - тя вече е 11 клас и дори сега не знае какво иска да учи след като завърши училище! Пак давам предложения и напътствия пък ще видим!

Уфф,моят е все още неориентиран 

Ориентиран тийнейджър? 

Според моите разбирания тийнейджърите се "ориентират" според чувството си на принадлежност към определена група. Ако приятелите на детето са решили да "кандидатстват" еди-къде-си детето ще иска да "кандидатства" точно на същото място. Проблемът се получава когато агитката превъзхожда или посредства възможностите съответното дете.

Друг вариант е детето да е осъзтнало на-силния си предмет в училище и да е решило да кандидатства с това, което най му се отдава. Тук родителските "съвети" изобщо не влияят. Особено ако детето е негативно към мнението н възрастните изобщо.

Сложен въпрос.

 

Ще следя темата с интерес. Ако някой може да ме светне, как да ориентирам професионално тийнейджър ще му бъда благодарна до гроб. Единствен интерес проявява към музика, компютри и английския език, обаче нито едно от трите не върши работа - пее фалшиво, компютъра е преди всичко за игри и подобни щуротии, а английския необходино, но не е достатъчно условие за каквото и да било.

Моята девойка е артист в кръвта си...виждам го, не съм сляпа. Артистизмът и бушува и в гените, и в кръвта и прозираааа, явен е за всички. Тя също го знае много добре и на въпрос за мечтите отговаря- художник, дизайнер, режисьор... Това обаче в университета и в по- зряла възраст  Сега- езиците са на ход. Има право да си избере какъв. Уроците по рисуване, както и опитите за летене са по желание...може би затова са тоооолкова желани 

Ориентира се конюнктурно - според престижността и доходността на професиите от заобикалящите го 
Съществения избор беше между хуманитарните и математическите науки, когато избрахме немската - медицината беше логичното следствие
Но както се казва, може да се окаже, че всяко нещо е предпоследно 

Медицината е нещо престижно и доходно в България? Виж ти, имаме новина!
Не, всичко останало разрешавам, медицина само през трупа ми. Освен това за тази област е нужно призвание, което се вижда от ранна възраст. При моята слава богу такова не съм забелязвала.

Моят синковец е седмокласник  и като професионална ориентация ми посочва твърдо - компютърен специалист. Компютрите, та компютрите - това е смисъла на живота му. Съгласна съм с него и уважавам мнението му, защото за възрастта си наистина разбира много и всички негови връстници и по големи от него го търсят за съвет. Ще се радвам да сбъдне мечтата си.

моя син в списъка написа само математическа гимназия, аз като амбициозна майка, добавих и езиковите гимназии...
но го приеха там където искаше и е доволен

Големият ми син е в началото на тинейджърството. Следователно, вятър го вее на бял кон
С математиката е на Вие, с езиците се справя по-добре, ако учи, естествено. Затова и изцяло сме се насочили към езиковите гимназии, предимно с немски и английски. Нашето желание е да учи в университет в Щатите, каквото той си избере. Обаче много трудно с това учене, голяма мъка Та, ще видим. Все още е в графата на силно неориентираните.

Ксения, Ксения, малко си встрани от реалностите и се изказваш неподготвена...
1-во не съм споменала за медицина в България, ние за Хайделберг, или Фрайбург си мислим, второ дори и в България има специалисти, които са с много високи приходи - ортопеди, кардиолози, офталмолози, гинеколози...лично съм виждала отчетите им в Здравна каса, 3-то - сподели, ако обичаш как точно изглежда "призванието", което трябва да разпозная от ранна възраст - баба му и дядо му са лекари и двамата - някакси щяха да забележат липсата на "призвание"!
Последно - престижа на една професия, не се определя само от пазарната конюнктура - други фактори назад в историята са определили лекарската професия, като престижна - ти си първата, която го отрича 

Моето дете е много мъничко, но пък си спомням моята тийнеиджърска история.
От малка обичах да рисувам, и много исках да уча в художествена гимазиа.
Нашите ме записаха на уроци - 2 години. Паралелно с това от първи клас ходех на английски.
Дойдоха изпитите по рисуване (далечната 1989).
Пълен крах. По време на изпита влезе един човек, помоли квесторката да излезе, а в ръцете му имаше прозрачен плик с торта и скъп алкохол. Квесторката се върна след 10 минути, взе списъка с кандидатстващите, погледна го и каза: "Коя е Йонка"? Йонка каза "Аз", а квесторката: "Ела да ти видя рисунката!"  Никога няма да го забравя. Мене, заедно с другите 3 деца, с които ходехме заедно на уроци, ни скъсаха на втория изпит, защото рисувахме живопис по суха техника, а не по мокра.
След това - 2 седмици се подготвях за изпитите за английската гимназия. Приеха ме.
По повод художествената - майка ми ми каза :"Знаехме, че има вероятност изпитите да са се взимат с връзки, но искахме да опиташ, а не един ден да ни обвиниш, че сме те спряли".
Години след това дори и не помислях за рисуване.
Когато станах 10-ти клас, исках да уча културология. Мама каза: Много хубаво, ама какво ще работиш после. А защо не опиташ архитектура?
Не мога да ви опиша, какво почуствах, след такава проява на вяра в мен след онези изпити. Защото тук също ставаше дума за изпити по рисуване.
С много хъс се подготвих. Приеха ме.
Стана много дълго, но просто исках да илюстрирам, че въпреки възрастта ми, моите родители се държаха с мен като с голям човек. Нищо не ми наложиха насила. Искаха сама да си водя битките.
Обаче ме насочваха дискретно.
Дано и аз успея един ден.