В четвъртък трябваше да слушаме симфониета "София", свириха "Кармина Бурана". Няма да ви казвам с какво нетърпение и вълнение чаках концерта, Но отидохме с колата ни - работен ден, имахме с мъжа ми половин час да стигнем до залата. Искахме да паркираме на площада пред Худ. галерия, нямаше места, нямаше обозначения, нямаше човек, на когото да платим, нищо! С много усилия скътахме колата и хукнахме, защото 10 минути се въртяхме къде да спрем. Влизаме с покана, с места. На местата ни седят двама души, чиято покана е без места. Отказаха абсолютно и категорично да станат, което ме Гвоздеят беше, че разпоредителките - 2 на брой гледаха тъпо без да се помръднат, да не говорим да ни настанят някъде.Помолих ги многократно, продължиха да ме гледат накрая едната ми каза буквално:" Тичайте, тичайте бързо от другата страна има едни места, но бързо че започва концертът!" Ние с мъжа ми без да тичаме напуснахме залата и потресени отдън душа си се качихме в колата и отидохме да изпием по чаша вино.
Повече там няма да стъпя, който и да дойде да свири - не съм убедена, че ще ми стигнат нерви да си стигна до мястото. По-добре да отида на кино в Арена, където може да се паркира, настаняват те удобно и има обслужване. Това го казах на един господин от управата на зала "България", който даже не ми се представи. Жалка история, напоследък само такива са ми пред очите. Аз че съм отвеяна и замечтана съм, но и това не нормално, както от страна на хората, отказали да ни освободят местата, така и от страна на служителите на залата, които са там да настанят гостите, все пак.