Отговори
  • Мнения: 192
Темата се ражда по молба на една дама, която ме помоли на лично и провокирана от една друга тема.
Да ви кажа - аз не съм медицинско лице, не съм алкохолик (или поне така си мисля Mr. Green) но съм имал и имам досег с такива хора.
Това с което ще започна е какво е алкохолизма, кои са признаците...всичко е базирано на моя скромен опит.

За много хора алкохола се оказва едва ли не единствен начин за справяне с проблемите които възникват в ежедневието. В началото се почва с по малко - една - две бири, кво толкова... постепенно се преминава на ежедневните вечерни "аперитиви". После те стават "обедни". И се минава след това на бири и вина... И на тежки запои в компании. А после и самостоятелни алкохолни оргии.
Живота на съвременния българин е напрегнат. "Ще пийна едно-две вечер кво толкова, да се отпусна" си казва човек и без да се усети почва да вкарва и едно "аперитивче" на обед. От там да пийва биричка сутрин за изтрезняване... И така, вече капана е щракнал, и човек е минал границата.
Крайните фази са тежки. Прецакваш си живота. Прецакваш семеството, кариерата. Прецакваш всичко. Децата ти не желаят да те виждат, жена ти (мъжа ти) минава на другата улица, като те види... ама защо така, аз ще пийна само едно, ей така, да се отпусна...
Алкохолизмът не е шега. Алкохолизмът е болест! Алкохолика не е само дрипавия клошар край кофите, алкохолика е изпълнителния директор на банката в която работиш, независимо от скъпия костюм и високата позиция. Ако не спреш те чака тежка цироза и  бавна и мъчителна смърт.
Алкохолика е строителния работник който почва деня с бира за изтрезняване, лелката с измъчения вид от касата на енергото, която в петнайсетминутната почивка изтичва до магазинчето отсреща за едно "патронче" водчица. Алкохолика е полицая който е мушнал едно малко по няколко пъти за да мине по леко нощното дежурство... примери още Господ дал много...
Как да го познаем?
Ако не е пил, алкохолика е нервен и припрян. Прави грешки, избива го пот. Всяка секунда мисъл му е насочена към това да "вкара" едно. Алкохолика е разсеян и меланхоличен, не му пука за света около него и околните. Алкохолика твърди че винаги може да спре, но НИКОГА не го прави.
Когато вкара едно две усеща страхотен прилив на енергия. Способен е на чудеса. След което се минава в следващата фаза, в която алкохолика е способен на всичко- да заспи до кофата за боклук, да се прибере в къщи, да събуди жена си и децата, да ги пребие от бой и дори да ги изхвърли на улицата и изобщо да свърши един милион идиотщини за които му е бедна фантазията на човек.
На другия ден алкохолика може да е съвсем нормален човек. Да не помни нищо. И да почне от начало всичко.

Без значение мъж или жена - алкохолика може успешно да провали живота си и да стигне дъното. Да направи така че дори най близките му хора да го намразят, родителите да го лишат от наследство. Ако е дама да си легне с най грозния мангал на земята. Ако е мъж да свърши един милион простотии от позиции на силата която има, да пребие семейството си, да изхвърли посред зимна нощ престарелите си родители на улицата...да се качи в колата и да утрепе някой и още куп простотии за които нормален човек не може и да си помисли.

Досега в скромния си житейски опит съм се сблъсквал с няколко такива случая. Първото ми сериозно сблъскване бе с гаджето ми по време на студентските години. По стечение на обстоятелствата и не на последно място купонджйския живот в Студентски град - почти ежедневните запои и оргии девойката затъна...Тогава, в началото на 90-те беше гордост да се отрежеш, пиеше се като за световно... за съжаление тогава изобщо нямах опит и търсех вината във себе си, като всеки един влюбен глупак в първата си любов... а то начин - йок... След една две бири (вино, ракии и кво ли още не) девойката изпадаше в депресии, побъркваше ме от нерви...От гледна точка на вече миналото време си давам сметката че тя си е била класическа алкохоличка... както и да е разделихме се след което обаче тя продъжи да порка, да ми звъни по нощите ... ходил съм да я прибирам от къде ли не..пияна заляна.. оповръщана... 'оправила' една читалня народ... Слава на бога нави се да отиде на доктор от там насетне не знам, разделихме се окончателно... ожени се за друг колега от групата и доколкото знам са щастливи (дай боже)... хепи енд.
   
Преди три години изпратихме бивш колега - математик. Алкохолизма провали живота му, остави две деца сирачета. В привидно нормалното му семейство е била нетърпима атмосфера... Човека премина всички фази, накрая цирозата си каза думата. Много съжалявах за него, щото бяхме добри приятели, въпреки 10 години разлика. Той беше кротък човек, от тоя тип на който му треперят ръцете и го избива пот. Сутрин си сипваше водка в кафето, към 10 "отиваше за цигари".. на обед пак... не ми се говори. На лице бяха занемарения външен вид, влизаше в час само след като пийне... не ми се връща към тия спомени...


Ето малко цитати от другата тема:
lia:
Характерните черти:

- винаги отрича и дори е обижда когато му кажеш, че има проблем. Склонен е дори да се скара с най-близзките си за това.
- не му стигат парите за много неща
- обикновено след ракийката вечер следват бира или вино;
- към обяд е готов за нови подвизи;
- само след като пие вече е в състояние да се концентрира, да спре да трепери и да се чувства по-уверен за да работи;
- не може да спре да пие и след въздържание 1 чаша пак го връща към пропастта;

За съжаление загубих единия си родител от това, а другия отрича да има проблем. Познайте какво му е?

Unknown_lady:

Първата червена лампичка трябва да ти светне когато задължително и всяка вечер има аперитив, той не го брои изобщо за алкохол, започва да се ядосва, когато го спираш и казва "какво пък толкова, по едно малко, винаги когато реша, мога и да не го пия",  да, ама не. Не може да мине нито една вечер без стограмката примерно (а и повече де). Това е форма на алкохолизъм.

Ето и един линк към форума на алкохолно - зависимите в dir.bg

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=anonalc&GCDirID=39fc5 … 8e976f5fd4bbc0312

Има много полезна информация и откровения... както те самите казват - няма бивш алкохолик.

Моля всички които желаят да се включат.

Последна редакция: сб, 17 ное 2007, 00:22 от Dembi

# 1
  • Мнения: 135
основното е премахване на причините, докато човека все още е адекватен.
Пиенето е следствие. Първо психологическо стабилизиране, анализ на живота и нови решения. Но понякога и не-алкохолик надали би направил подобни стъпки.

а когато самото явление е налице - има метод, който може да помогне - пиене на големи количества вода - примерно няколко литра на ден, желателно да не е чешмяна.

# 2
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Лечението на зависимите е комплексно и много сериозно, пиенето на вода няма да помогне Simple Smile Лечението започва с оценка на тежестта на състоянието. След детоксикацията в клиника следва групова терапия. Трябва да се започне активна психотерапия, да се изясни и отстрани причината на саморазрушителното поведение. След стабилизацията груповите сесии продължават най-малко още 1 година, по веднъж седмично. За оздравителния процес е необходимо да се добави и индивидуална психотерапия, а също и методи от алтернативната медицина. Продължава се с лечението до пълна психическа реабилитация. За такива зависими е особено важно да са включени в група за взаимопомощ. Те са доста лабилни, тъй като всичките им познати и близки са настроени срещу тях, което пък активизира защитни механизми и съпротиви и това ги кара да пият още повече. Важно е да срещат подкрепата на групата, но първо самите те трябва да осъзнаят, че имат проблем и да пожелаят да се лекуват. Семейството също трябва да признае проблема, а не да твърди, че "по едно малко " за аперитив всяка вечер е нещо нормално. Подкрепата на семейството  е от изключителна важност. Това е наркомания, при това сериозна. Лекува се трудно и много бавно, много е скъпо, също и изисква мнооого търпение и постоянство, както от зависимият, така и от семейството му. Не всеки може да го има обаче - както търпението, така и средствата за лечението. Затова е най-добре изобщо да не се започват историите с пиенето. Ще се спестят много драми.

# 3
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967

Ако няма желание от самият алкохолик, то нищо не помага. Страшното е какви са последствията за децата израсли в домове, където е имало психическо насилие в следствие на прекалена употреба на алкохол.
Не искам да си спомням.....

# 4
  • Мнения: 135
самите те трябва да осъзнаят, че имат проблем и да пожелаят да се лекуват.
Оттам трябва да се започне. Лечението може да е комплексно - детоксикация, положително самовнушение, билколечение, др. Много неща зависят от самия човек.
водата също помага:)

темата е много важна!

# 5
  • Мнения: 669
Както знаем, алкохолизма е и в гените на човек. Това мен,лично, ме кара много да се депресирам. От двете страни на рода имам роднини заклети алкохолици стигнали до дъното, обречени на чашката, служещи и без граница. Само ще спомена, че единия ми дядо е руснак..Побоища, скандали, продаване на имуществото( в бедните години), взимане на заеми, крадене от децата, молби и просия. Само за едно-за пиене. Ненавиждах пияниците, заклех се, че никога няма да пия. Но...На 19г се хванах с едни барман. Голяма любов, голямо нещо. Всяка вечер съм при него на работата му. Кеф ти танци, кеф ти купон. И се почна-първо само да пробвам новите коктейли, по 25 грама-оп, то не е нищо лошо, нищо ми няма, не се напивам, чувствам се добре. После по 50, 100гр, започнаха да ми се услаждат по-чистите питиета, разредени само с лед. Оказа се, че съм изключително издръжлива-слагах доста мъже в малкия си джоб, почти не се напивах, макар и поела значително количество алкохол.Нямах проблеми да ходя на работа(не пиех през деня), не ми действаше на нищо, бях щастлива. Разделихме се с господина, спрях да ходя всяка вечер на клуб. И се оказа, че не мога да спра да пия. Вечер задължително трябваше да си намеря компания за да изляза и да си пийна. Започнах да се замислям, не ми се виждаше нормално. Опитах се да не пия един ден и не успях,  оправдаг се пред себе си, че имам нужда да се успокоя. Това вече беше червения сигнал в главата ми-реших, че съм на крачка от алкохолизма! Бях станала това, което най-много презирам. В този момент се запознах с едно момче(абсолютен трезвеник), който бавно и спокойно започна да ме отказва от алкохола-караше ме да си поръчвам само по една голяма бира, после по малка, накрая ми показа, че и само на сокче може да си изкараме весело. Минаха доста години от тогава, никога не се върнах в предишното положение. Но, усещам, че при най-малкото дразнение, препятствие, проблем, ми се иска да си пийна, за да се успокоя. Много ме притеснява, че ако някога изпадна в тежък период от живота си, само с огромна воля и сила няма да стана алкохолик..Не знам дали ще мога да идържа.....

# 6
  • Мнения: 135
Цитат
Много ме притеснява, че ако някога изпадна в тежък период от живота си...
За това човек може да се готви предварително - съзнателна работа за усилване на волята, повишаване на психическата издържливост, развиване на позитивен начин на мислене и живот.

# 7
  • Мнения: 372
Здравейте,

много ми струва да пиша по тази тема, но реших, че трябвада го направя.  Ужасяваща е статистиката относно броя на алкохолно-зависимите хора в България, над 40 % и ако се огледате около себе си във всяко едно семейство има поне по един член, който да го употребява системно. Моите родители са започнали от времето когато са били на 30 по купони, вечер със салатка, биричка по кафенцата и така ден след ден са затъвали все повече и повече, докато в един момент нямат нужда от кафе, а от бира.
Така след 20 години тази година загубих баща си, не всъщност аз го загубих много преди това, когато след като се уморих да се боря да посетят специалст или най-малкото лекар заради видимите признаци и когато за мен вече беше безразлично какво ще правят със живота си. Вече не исках да ходя при тях, не исках да празнуваме какъвто и да било празник, не исках да влизам в занемарената къща, непоглеждана от поне 10 години чувстваах се отвратително. Избягах на 18 отидох при баба и зачаках. Знаех какво ги чака и неколкократно се опитвах да осъществя т.н. интервенция да се опитам да ги накарам да си признаят, че им трябва помощ.
Не стана!
Сега след смъртта на баща ми заведохме със сестра ми, майка в първата медицинска лаборатория и изследванията на черния дроб бяха с 5-6 ПЪТИ завишени стойности, независимо от това обаче не се е стреснала особено и до ден днешен смята, че причината за смъртта на татко е всичко друго не и алкохола, така разказва и на познатите ни и самата тя продължава с употрбата му. Изминаха 6 месеца и не е пожелала повторни изследвания, не я е грижа.

Това, което аз искам да ви посъветвам е да не приемате за нормална ежедневната употреба на алкохол, нито като характерна черта на българина /ракийката със салатката имам предвид/, нито като профилактика /вечното извинение и оправдание,че лекарите казали, че е полезно/, нито като спасение и разтоварване от стресовия живот, който водим. Да преосмислите дали около вас няма някой, който се е засилил към пропастта надолу и можете ли да му помогнете да  се осъзнае.

И най-накрая крайно време е алкохолът да стане толкова скъп, че да можем да си го позволим наистина само за удоволствие, а за варенето на ракия по казаните не ми се говори.  Предполагам, че ще се създаде сериозна полемика  Joy

П.П. Веднъж осъзнат проблемът е почти равносилен на спасение. Оттам нататък вече има много начини да се помогне.

# 8
  • Мнения: 669
Лиа, съжалявам. За много познати неща пишеш. Но е много трудно човек да се осъзнае. Особено в началото му се струва, че всички преувеличават и го наставляват. Опитай се да намериш друг смисъл в живота на майка си, дай и задачи и отговорности...Всъщност може би е късно вече за това. Де да знам...

# 9
  • някъде
  • Мнения: 4 955
винаги отрича и дори е обижда когато му кажеш, че има проблем. Склонен е дори да се скара с най-близзките си за това
това не винаги е така
не искам да пиша по темата, но не мисля че алкохолизма се лекува, напротив- с времето става все по-зле Tired

# 10
  • Варна
  • Мнения: 439
нормално ли е количество от 3 литра бира изпито от обяд до вечерта?На мен не ми се струва нормално? Става въпрос за жена в която все повече откривам симптоми на алкохолизма. Не съм я виждала да употребява твърд алкохол, винаги само бира в огромни количетсва. На този етап не се виждаме често, живеем в различни градове, но ми е толкова близка, че това и състояние ще окаже силно влияние върху семейството ми? А ако повдигна въпроса, за което отдавна се изкушавам ще ме изяде жива. Има по чепат характер и никога няма да ми прости, а е много близък човек. Понякога си мисля че няма смисъл достатъчно е възрастна за да си даде сама сметка, но когато изведе децата ми на разходка се страхувам за тях и разбирам че рано или късно ще проговоря....

аз не пия и ми е трудно да разбера такива хора. В семейството ми има хора злоупотребяващи с алкохола затова аз не пия. Откакто започнаха да говорят че е генетично обусловена алкохолната зависимост се притеснявам за децата че са силно застрашени. Аз съм се отвратила от влиянието на алкохола върху хората ...

# 11
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Откакто започнаха да говорят че е генетично обусловена алкохолната зависимост се притеснявам за децата че са силно застрашени
и аз се притеснявам от това и се моля на Бог никога да не стане

# 12
  • Мнения: 6 438
Откакто започнаха да говорят че е генетично обусловена алкохолната зависимост се притеснявам за децата че са силно застрашени
и аз се притеснявам от това и се моля на Бог никога да не стане
Къде го говорят това?Ако е така и аз съм силно притеснена!!! Shocked

# 13
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Откакто започнаха да говорят че е генетично обусловена алкохолната зависимост се притеснявам за децата че са силно застрашени
и аз се притеснявам от това и се моля на Бог никога да не стане
Къде го говорят това?Ако е така и аз съм силно притеснена!!! Shocked

Има нещо вярно в това. Децата или стават пълни трезвеници и не докосват алкохол или се поддават, за съжаление.

# 14
  • Мнения: 669
Да, за гените е вярно и съм го чела ,и съм гледала предавания на тази тема по ТВ. Алкохолизма се предава и по наследство. Наистина е болест.
На дъщеря ми и се пада невероятен  алкохолен товар и от двата рода.  Sad

Общи условия

Активация на акаунт