Разногласия с таткото по въпроса с възпитанието?

  • 1 101
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 253
 Момичета,споделете как стои при вас този въпрос. Ние с таткото сме постоянно в конфликт за това чии методи са по-правилни. Той смята,че аз разглезвам децата,защото ги оставям да си правят каквото искат - разбирай Не крещя постоянно по тях,защото като съм излезела от стаята и започват да плачат за мен,защото като искат нещо и не им го дадем реват до посиняване,защото единия като се заиграе с нещо другия веднага тича да му го вземе и първия естествено надава вой до небесата. Ей такива неща. Заради това смята,че съм разглезила и не би трябвало да се държат така. Кажете ми как се държат вашите деца. Наистина ли бъркам някъде. Определено не смятам,че им позволявам всичко,просто се опитвам като се заинатят за нещо да им отвлека вниманието,а не само да крещя - Не там,не пипай това,не ходи там. Не че не го правя,когато в момента съм заета с нещо друго или просто с другия,но не мисля,че е добър метод на възпитание да дресираш детето като му креснеш Не и то повече да не ходи там или да не пипа това или да не се качва някъде. Толкова ли ужасно либерална съм и възможно ли е това да доведе впоследствие до невъзможността ми да контролирам децата?
От друга страна аз много се дразня ,че той в малкото време което прекарва с тях постоянно им крещи, постоянно се нерви ,че били невъзможни глезльовци,че нямало други такива деца,че само реват и се тръшкат,че искат постоянно да им се обръща внимание. То и на мен ще ми е най-добре ако си седнат кротко в някой ъгъл и само си играя без гък да се чува,но ако някой има такива деца блазе му. Не знам дали аз съм винвовна,че никога не съм ги оставяла в кошарите им,а са били свободни,откакто пролазиха си обикалят цялата стая,не съм ги слагала в проходилки повече от десетина пъти и така се и научиха да ходят,свикнали са да пипат,да искат да видят,да разгледат и за мен това е правилния начин за опознаване на света,а не затворени в една кошара да си играя с играчките си само. Той винаги дава за пример това,че той никога не е пипал нищо,не е отварял никакви шкафове и си е седял самичък в стаята,та чак майка му го е оставила сам вкъщи на 11 месеца и е тругнала на работа,но за мен точно това не е нормалното отношение. Разбира се,че дете,което по цял ден не вижда никой ще е кротко. Така както са толкова кротки дечицата в детските домове. Това за мен беше най-изумителната гледка - десетина бебета по на няколко месеца и пълната тишина. Малко жестоко ми изглежда това сравнение и съм му го спестила,но често си го мисля. Аз не искам това за моите деца,пък ще видим дали ще са най-разглезените.

# 1
  • Мнения: 263
Не са глезени, и ние сме същите. И аз често се питам къде бъркам толкова. че като са с бавачката, или с баба и дядо (разбирай по няколко часа седмично) са едни кротки и разбрани деца, а с мен и с баща им е цирк понякога Rolling Eyes. И аз им се карам... И аз ги оставям сами да разделят нещо, ревейки... Край нас има и други такива примери, може би като ни чувстват най-близки им е по-лесно да си покажат ината. Сигурна съм, че това ще мине, и с наша помощ естествено Simple Smile.

# 2
  • Мнения: 7 640
ооо, колежке  Hug
Не знам коя част от поста ти да цитирам, защото трябва да болдна повече от половината Laughing

Не виждам лентичка и не знам колко са големи децата, но когато моите бяха на 1.7г., мъжът ми им говореше като на 15годишни и очакваше да слушат.
Иначе въпросът се реши след втората година, когато се наложи сам да ги води и взема от градина и да ги гледа докато се прибера и гледам, че вече мисли по друг начин.


За сега му предложи да опита да ги изведе сам навън и да прецени дали с кавга или по заобиколен път е по-лесно да овладееш близнаците Wink

# 3
  • Мнения: 2 757
Явно повечето мъже са като твоя. Моят включително. Ние обаче сме още по-зле, защото мъжът ми  е много толерантен към големия ни син и според мен е прекалено мек в повечето случаи и затова ни се е качил на главите. Интересното  обаче е, че може да му се кара рядко, но като му се скара го прави толкова грубо и страшно, че му е взел страха и в крайна сметка дечко повече слуша него отколкото мен. Обаче въпроса с бебоците стои по-различно - той не може да ги понася, оставя ги да реват и ми прави забележки, че много ги дундуркам и затова искат все на ръце иначе пищят. Пък аз знам, че прекалявам с носенето, но то е защото бебчовци не ми оставят друг избор. Но мъжо понеже цял ден го няма, вечер ТВ, вестник и т.н. всичко останало, но за тях време не намира и май изобщо не е наясно как ме работят малките пискуни.
Искам да съм като теб, да имам търпение, да си занимавам кротко децата. Мисля, че така е правилно, но не го мога, нямам нито нерви, нито време. Но от друга страна има поведение, което не бива да се толерира. Абе всичко си зависи от конкретното дете, от възрастта му, от психиката, темперамента и т.н. Всеки конкретно трябва да си прецени как да действа. Затова и родителите обикновено се отнасят различно към всяко едно от децата си и това е нормално и правилно според мен. Не, че не можем да си отгледаме пречупени роботчета като тези в домовете, но не мисля, че на някой му харесва резултатът от децата живели в приют

# 4
  • Мнения: 5 253
В момвнта малките са на 1.2 г почти. И аз предложих да се сменим за един месец,не за една седмица той да ги гледа,аз да работя,но той знае,че няма начин аз да изкарам толкова пари колкото него и му е елсно да заплашва "аз ако ги гледам ще са като немски овчарки". Не знам защо обаче аз не искам такива послушни и овчедушни деца.Аз съм била такова дете и не искам същото за моите. Знам какво е да имаш властен родител и как се пречупва самочувствието и силата на характера. Предпочитам си непослушните,будни и енергични деца,които отстояват своето,дори в момента единствения начин ,по които знаят да го направят да е с крясъци и рев.
Само да отбележа,че след вчерашния скандал на тази тема днес и двамата сме много по толерантни и се опитваме да постигнем единодушие на тази тема с възпитанието.

# 5
  • Мнения: 1 895
Каквито и разногласия да имате никога не спорете пред децата!
Веднага усещат, когато има колебания и правят опити да се възползват от единия от двамата родители. А това е ужасно лоша ситуация - единия става доброто ченге, а другия лошото ченге и проблема се задълбочава!

# 6
  • Мнения: 25
Здравейте родители,
От много време не съм писал във форума и днес май ще направя своеобразно завръщане с дискутираните теми в него.
Малката Ели вече е на 3 г. и 9 м. а Боян е вече на 1 г. и 3 м.

Нормално е според мен да има разногласия в методите на възпитание на двамата родители но опасността се явява когато започнете да прилагате противоречащи си подходи. При това ефекта е двойно отрицателен.

Моят съвет е да се консултирате за всеки конкретен казус със специалист или специализирана литература.
Препоръчвам Ви една малка книжка която лично на нас помага, когато трябва да определим кой подход е правилният, в не леката задача по възпитанието на двете ни деца. Това е "Как да приучим децата си към дисциплина" от Д-р Фицхю Додсън. Има много казуси подобни на вашите в стил въпрос - отговор за деца във възрастовия диапазон от бебе до късен пубертет.
Пожелавам успех на Вас и здраве на всички.
Mr. Green   

Общи условия

Активация на акаунт