Майка съм на 2 породени дечица. Вече 3 години си седя в къщи и си гледам сладураните. Реших, че те са най-важното нещо в живота ми и си заслужава да им отделя цялото си внимание, докато са малки. Напоследък обаче ме гонят едни угризения заради работата, която зарязах и към която ми предстои да се върна напролет. Мисля си дали постъпих правилно като се откъснах за толкова време. Питам се дали ще мога да наваксам пропуснатото, а в моята работа то никак не е малко, и същевременно да обръщам достатъчно внимание и на децата си. Та ме интересува има ли и други майчета в такава ситуация, лесно ли се адаптирахте отново към работата, как ви посрещнаха колегите и прочие.
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 09:27 ч.
Изпитвате ли угризения заради кариерата
Ох, не мога да ти помогна със съвет, но едно рамо 
Биляна е абсолютно права, но напълно те разбирам. И в мойта професия нещата бързо се развиват и трябва много да се наваксва, но след дълго мислене реших, че няма да се поддавам на "съветите" да се върна прекалено рано, въпреки че ми липсва
Няма да забравя разказа на една колежка, как бабата се обадила да съобщи, че детето й е проходило... Такива работи трябва не се изпускат. 
За останалата част, сигурно ще ми трябва време да се адаптирам (не към среда, към новостите), а за колегите - зависи. Моите със сигурност ще ме подкрепят. Надявам се и при теб да мине леко завръщането.
Биляна е абсолютно права, но напълно те разбирам. И в мойта професия нещата бързо се развиват и трябва много да се наваксва, но след дълго мислене реших, че няма да се поддавам на "съветите" да се върна прекалено рано, въпреки че ми липсва
Няма да забравя разказа на една колежка, как бабата се обадила да съобщи, че детето й е проходило... Такива работи трябва не се изпускат. За останалата част, сигурно ще ми трябва време да се адаптирам (не към среда, към новостите), а за колегите - зависи. Моите със сигурност ще ме подкрепят. Надявам се и при теб да мине леко завръщането.
Животът е странно нещо!В моят случай аз цял живот работих-сега на 33 родих и ми е трудно да вляза в ритъма на майка.На моменти ужасно искам да се върна на работа,не за да избягам от отговорностите,а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Не, при мен по-скоро е обратното.
Изпитвам угризения,че заради работата си не обръщам достатъчно внимание на детето.
Не съжалявай-времето прекарано с децата ти никога няма да се върне и те никога няма да имат толкова голяма нужда от теб, както сега.
За работата ще наваксаш-къде ще ходиш
.
Не можеш обаче да наваксаш времето,през което е трябвало да бъдеш до децата си.Не съжалявай,че не си пропуснала първото гукане, първите усмивки,стъпки и думички...
Изпитвам угризения,че заради работата си не обръщам достатъчно внимание на детето.
Не съжалявай-времето прекарано с децата ти никога няма да се върне и те никога няма да имат толкова голяма нужда от теб, както сега.
За работата ще наваксаш-къде ще ходиш
. Не можеш обаче да наваксаш времето,през което е трябвало да бъдеш до децата си.Не съжалявай,че не си пропуснала първото гукане, първите усмивки,стъпки и думички...
Ние сме още много малки , за да се връщам на работа , но да си призная , не мога да си простя, че пропуснах цялата си бременност, заради работата.
Имах безпроблемна бременност и не съм отсъствала от работа нито ден, но какво от това ?!
За съжаление изпуснах много хубави мигове и не успях да се насладя на малкото човече , докато беше в мен!
Сега обаче , смятам да се гледаме , докато може !
Имах безпроблемна бременност и не съм отсъствала от работа нито ден, но какво от това ?!
За съжаление изпуснах много хубави мигове и не успях да се насладя на малкото човече , докато беше в мен!
Сега обаче , смятам да се гледаме , докато може !
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Абсолютно подкрепям това мнение
Аз също съм майка на породени дечица и след почти четири години у дома съм отново на работа. Децата са най-важното нещо в живота ми и за миг не съм съжалявала, че избрах да им се отдам изцяло. Всъщност никога не съм си помисляла за друг вариант.
За адаптацията - общо взето се адаптирах бързо, макар че работата ми е такава, че доста неща са се променили за този дълъг период. С колегите нямам никакви проблеми. Моите угризения по-скоро са, че не обръщам достатъчно внимание на децата заради работата. Ужасно ми липсват. Успокоява ме и това, че те се чувстват добре в градината и яслата. Свиква се, но никак не е лесно. Желая ти лесна адаптация, когато му дойде времето и се наслаждавай на миговете с децата си! Всичко ще се нареди!
За адаптацията - общо взето се адаптирах бързо, макар че работата ми е такава, че доста неща са се променили за този дълъг период. С колегите нямам никакви проблеми. Моите угризения по-скоро са, че не обръщам достатъчно внимание на децата заради работата. Ужасно ми липсват. Успокоява ме и това, че те се чувстват добре в градината и яслата. Свиква се, но никак не е лесно. Желая ти лесна адаптация, когато му дойде времето и се наслаждавай на миговете с децата си! Всичко ще се нареди!
а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
О, след раждането ще си в друга вселена, нямаш представа колко е различно и вълнуващо, и истинско
И аз си мислех, че няма да изкарам без работата си и един месец - оказах се на светлинни години от истината. Не искам да кажа, че детето е всичко в живота на една жена и че тя трябва да престане да се развива и да няма други интереси, напротив - даже намирам, че съществуването на това мъниче ме направи много по-любопитна, много по-задълбочена, търпелива, мислеща, отговорна, с повече интереси, с време за всички тях \незнайно как\ ...
Сигурна съм, че след майчинския период ще съм по-добра в работата си.
Carmell много си права че след раждането жената се променя. И аз бях работохолик, но сега така свикнах с гледането на децата, че не знам как ще се приспособя отново към предишния режим в работата. Много пъти си правих сметки да тръгна по-рано на работа, но сърце не ми даваше да оставя децата. Вярно е,че майчинството те "образова" разностранно, ако мога така да се изразя.
Предстои ми подобен избор,
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
О, представа си нямаш как ти вярвам.